Гневът на хидрогите

20.Базил Венцеслас

За председателя животът бе бизнес, а бизнесът бе живот. Базил Венцеслас притежаваше богатство и власт, за каквито само би могъл да мечтае всеки човек, но разполагаше с твърде малко време, за да им се наслади.

Из пръснатите ханзейски планети, станции и колонии постоянно възникваше някакъв „жизнено“ важен проблем. Ако не бяха упоритите колонисти на Ирека и упоритият им отказ да предадат запасите си от екти или ликвидираният разузнавателен екип на Дасра, щяха да са намалелите доставки от гориво на търговците-скитници.

Така или иначе, през петте години, откакто Сарейн бе станала посланик на Земята, той отделяше време и за собствено удоволствие. Макар и за час-два, но оставяше Ханзата сама на себе си.

Нощно време включваше тавана на спалнята си на еднопосочна прозрачност и го превръщаше в обляно от небесна светлина футболно игрище. Потънал в океана от хлъзгави чаршафи, той се взираше нагоре и се опитваше да забрави за всички неотложни проблеми.

— Всяка от тези звездни системи вероятно е пълна с ресурси или с отчаяни човешки същества, които се нуждаят от защитата на ЗВС — каза сега.

Сарейн се сгуши по-плътно до него.

— Или са леговища на хидроги, които причакват нарушители, за да ги унищожат.

Тя вдигна поглед, видя смръщеното му лице и го целуна по бузата. Тъмните й очи изглеждаха прекомерно големи на лунната светлина. Тялото й бе мускулесто и пълно с енергия. Чувствеността й му допадаше, тъй като събуждаше съответния отговор в него.

— Какво те безпокои, Базил? Ако искаш да ми възложиш нещо, ще се постарая да го изпълня.

Зърната й бяха набъбнали (всъщност, както винаги), но вече се бяха любили два пъти. Той се наслаждаваше на топлината й, на миризмата на секс и на отпуснатата удовлетвореност след възбудата, но нямаше желание да я люби отново.

— Ти винаги се стараеш. Всъщност си толкова амбициозна, че прогонваш всеки, който би ми се противопоставил.

Тя се подпря на лакът.

— Това лошо ли е?

Преди години Сарейн го бе прелъстила не само за да утвърди собственото си положение, но и за да се обучи. Това го впечатляваше най-силно. Взаимното им привличане се основаваше на властта и уважението и на споделените услуги, а не на някаква блудкава романтична любов. Базил бе павирал пътя за възхода на Сарейн с политическото си покровителство, но въпреки всичко тя не бе успяла да постигне онова, което той искаше от нея.

Като посланик от Терок Сарейн говореше от името на баща си Идрис и майка си Алекса. Базил многократно настояваше за повече зелени жреци, чиято телевръзка беше жизненоважна не само за управлението на разпрострялата се търговска империя, но и за критичните моменти при военните операции с хидрогите. Дяволски се нуждаеше от тях! Макар да преспиваше в леглото на председателя, Сарейн би следвало да проумее, че това бързо може да се промени, ако нещата не отбележат съществен напредък. И то скоро.

Базил продължаваше да се взира безмълвно в звездите над тавана и тя го чукна по ръката, сякаш за да го съблазни. Не, знаеше, че няма да може.

— Наистина се старая, Базил, но е много по-трудно, откакто не мога да се връщам на Терок. Когато се свързвам чрез Натон, той кой знае как разкрасява съобщенията ми. Знаеш, че зелените жреци не проявяват интерес да обслужват Ханзата. Искат единствено да прекарват дните си в гората, разговаряйки с дърветата.

— Кой може да се ползва от лукса да е отнесен и независим? — попита мрачно Базил. — Почти съм решил да пратя ЗВС на Терок и да обявя военно положение. Не ме интересува, че се водите суверенна колония. Ние тук сме във война, а вие притежавате ресурс, от който се нуждаем! Не можеш ли да накараш родителите си да го проумеят?

Думите му я разтревожиха, каквато беше и целта му. Почувства промяната в тялото й.

— Може би мисълта на родителите ми не стига по-далеч от задния двор. — Тя го погледна с боязлива закачливост, усмихвайки се по особен начин. — Но може би ще успеем да сключим съюз, който да ги накара да променят мнението си. Може би… една политическа сватба с крал Питър ще подпечата връзката между двата най-важни клона на човешката цивилизация? Ако самият крал се ожени, да кажем, за дъщерята на отец Идрис и майка Алекса, как биха могли да отхвърлят една молба за повече зелени жреци?

Пулсът на Базил подскочи. Да, не можеше да не оцени схватливостта на Сарейн.

— Мислех, че упълномощаването ти за посланик ще ни гарантира всички преимущества, които са ни нужни, но това ново предложение е много по-ценно. А и лесноосъществимо.

— Не бях сигурна как ще реагираш. Знаеш, че крал Питър е твърде красив и горе-долу сме връстници — каза свенливо тя. — Не че съм разочарована от теб, естествено… но ако се омъжа за крал Питър и стана кралица, сигурна съм, че ще осъществя изцяло намеренията ти. Преговорите вероятно ще са твърде деликатни, но разполагаме с достатъчна решимост, за да се справим.

— Отлична идея, Сарейн. Двамата с теб ще предприемем малко дипломатическо пътуване до Терок в най-близко време. — Той се наведе и я целуна. — Но не ти — не и политически брак с крал Питър.

Той я огледа с грейнали очи; опитваше се да прецени дали решението му е продиктувано от разума, или се подчинява на чувствата си.

— Не… това ще бъде сестра ти Естара.