Гневът на хидрогите

120.Кралица Естара

Естара стоеше на ВИСОКИЯ балкон и оглеждаше района на двореца, из който бяха разпръснати градини със статуи, блеснали езерца и причудливо оформени храсти. Висящият мост проблясваше над Кралския канал, който обикаляше около Дворцовия квартал.

Като продължение на празниците по повод сватбата на краля — изцеждат всички възможности от събитието, бе подхвърлил Питър, — Ханзата подготвяше „юбилей на медения месец“, който щеше да се състои след няколко дни. Още празници, още приеми, още специални ефекти, за да отклонят вниманието от истинската криза.

Съгласно грижливо изготвения план за събитието Естара и Питър щяха да обиколят в пищно украсена лодка целия Кралски канал, за да може всеки поданик да им помаха. Щеше да е пищно представление, което да покаже величествените владетели на народа и същевременно да отстрани всякакви съмнения относно способностите на Естара да заеме ролята си на кралица в обществото.

Жестът беше несъстоятелен и помпозен, особено след смъртта на Бенето, разрушаването на Гарванов пристан и унизителния разгром на ЗВС на Оскивъл. Ханзата всъщност се подиграваше с паметта на мъртвите.

Сарейн се приближи без предварително известяване зад Естара. Изглеждаше измъчена — под тъмните й очи имаше сенки, сякаш не се беше наспала. Винаги стриктно спазващата ханзейския стил на обличане и гримиране, сега Сарейн бе с необичайно неугледна външност.

— Базил не знае, че съм тук, сестричке.

В гласа й се долавяха напрегнати нотки.

— Какво ме интересува дали председателят знае къде си? Ти си посланичка на Терок.

— Питър прекали — продължи настойчиво Сарейн. — Наистина прекали. Смята, че е незаменим.

— Естествено, че е незаменим. Той е кралят.

Сарейн се намръщи неодобрително.

— Не бъди глупаво, наивно момиченце. Би трябвало да се ориентираш досега. Председателят винаги си запазва няколко възможности. Току-що разбрах сериозността на… опасностите. — За момент Сарейн като че ли се поколеба, но накрая избухна: — Естара, налага се да разговаряш с Питър! В добри отношения ли си с него?

Естара кимна объркано.

— Да… Да, разбира се. Той е мой съпруг и е благороден човек.

Сарейн стисна ръката на сестра си, което я разтревожи още повече. Подобен жест беше съвсем необичаен за нея.

— В такъв случай те умолявам, Естара, да му кажеш да се смири. Направи го, преди Базил да направи нещо, което няма да може да се поправи. Направи всичко възможно, за да помогнеш на Питър да бъде по-добър партньор. Неговото бъдеще, твоето бъдеще и съдбата на Ханзата зависи от това. — Сарейн се приведе по-близо към нея. — Естара, не искам да те видя да страдаш. Независимо дали ми вярваш, или не, аз наистина се грижа за теб. И двете току-що загубихме Бенето…

Естара внезапно осъзна защо се чувства така обидена.

— Затова ли от деня, в който хидрогите убиха Бенето, не дойде да ме видиш нито веднъж? Не е ли редно сега повече от всякога да се поддържаме като сестри? Но предполагам, че си била прекалено… заета.

Сарейн настръхна.

— Бенето беше и мой брат. Не ме учи как да скърбя. — Тя отстъпи крачка, като не откъсваше поглед от лицето на Естара. — И не искам да ми се налага да скърбя отново. Внимавай. Кажи на Питър да промени поведението си и всичко ще се оправи.

Разстроена, Естара отново хвърли поглед към окъпания от слънцето площад, по който се разхождаха обичайните туристи, а няколко кликиски робота стояха като часови. В небето се носеха дирижабли. Групи посетители разглеждаха с гидове покритите с мъх мозаечни градини. Тя копнееше да се върне на Терок при своите дървета, при семейството си и при свободата си.

— На чия страна си, Сарейн?

Очите на сестра й блеснаха от гняв.

— Не става въпрос за страна, Естара. Ние всички си вършим работата и всички имаме един и същи враг? Не е ли така?

Естара я погледна изпитателно.

„Не е ли така?“

За разлика от краля, Естара нямаше почти никакви задължения, дори символични. Вече бе изиграла ролята си, омъжвайки се за Питър и циментирайки по този начин съюза с Терок. А и Сарейн бе успяла да привлече като доброволци зелени жреци в ЗВС.

Но след като жреците вече бяха предоставени и сватбата бе свършен факт, Ханзата, изглежда, не знаеше какво да прави с новата кралица. Да се вози в лодка и да маха с ръка на тълпите ли беше най-същественото, което можеше да върши? Пищната флотилия би могла да впечатли малката й сестра Сели, но щеше ли тя да помогне на някого с публичното си появяване?

От основното ниво на Двореца на шепота тя тръгна към кея да види церемониалната яхта. Охраната я следваше — както винаги, стражите бяха изнервени, когато не можеха да разберат къде е решила да отиде. Служители по протокола се занадпреварваха да й предлагат да я придружат и в отговор тя кимна утвърдително.

— Искам да погледна парадната яхта. Толкова съм… развълнувана от предстоящото събитие.

Удовлетворени от обяснението й, сановниците я придружиха по коридорите, като не спираха да бъбрят. Разклоненията на Кралския канал позволяваха на лодките да се появяват изпод извитите арки на Двореца на шепота.

След секунди към тях се присъедини словоохотливият началник на протокола и се раздърдори като жена за очарователната флотилия, вината и ястията, които щели да бъдат сервирани на борда на кралската яхта, и за традиционната музика, която щяла да звучи по цялото продължение на канала.

Естара се усмихваше дежурно и кимаше на всяко вълнуващо описание на женствения началник на протокола. Той пък беше извън себе си от щастие, че кралицата одобрява вкуса му. Застанаха на вълнолома под вълнообразния таван на навеса за лодки.

На Естара й хареса голямата яхта, предназначена за бавно церемониално плуване. Пищно украсена, тя щеше да обикаля в бавни кръгове около Дворцовия квартал. Почетният ескорт от малки бойни корабчета щеше да се движи пред и зад нея, а сребърните барети в пълна парадна униформа щяха да стоят на пост по цялото продължение на канала.

Забеляза група работници, които прикрепваха ленти и флагове на яхтата. Художници украсяваха корпуса на масивния съд. Някои от работниците бяха облечени във водонепроницаеми костюми и плуваха в тесния канал — лакираха всеки милиметър над ватерлинията.

— Ще бъде наистина прекрасно — каза тя.

— Определено, определено — избърбори началникът на протокола. — Това е любимата яхта на крал Питър, нали разбирате.

Питър й бе казал, че почти не е стъпвал на нея.

— Хляб и зрелища — бе подхвърлил председателят, когато преди два дни им обяви с категоричен тон за планираното събитие. — Да отвлечете вниманието от действителните ни проблеми.

— По-скоро бих се заел да реша действителните проблеми — отвърна Питър, скръстил ръце пред гърдите си.

Въздухът се бе сгъстил от напрежение.

— Нямам нищо против — изсумтя председателят, — но преди това ти и очарователната ти кралица ще се повозите по канала. Сватбено пътешествие.

— Както наредиш, Базил.

Все пак Питър не му бе отвърнал със смирен тон. Естара не можа да разгадае израза му, но знаеше, че ненавижда да го насилват по подобен начин… както при обявяването на неумолимия декрет за ограничаване на раждаемостта.

Докато разглеждаше яхтата, от машинното отделение изскочи някакъв механик в работни дрехи. Целият беше в петна и носеше чантичка с инструменти. Беше рус, с безизразно лице. Движенията му бяха пъргави и някак необичайно напрегнати. След като излезе от машинното отделение, той мина бързо по трапа и тръгна към едно от работните помещения.

Всичко това не беше чак толкова необичайно и Естара едва след няколко минути си го припомни — беше русолявият мъж, когото бе зърнала в новинарските репортажи за необмислената визита на Питър в производствените съоръжения за компита. Специалният агент за свръзка на председателя. Един от хората на Базил. Беше го запомнила, защото бе поставил под въпрос авторитета на Питър.

Със сигурност не беше механик. Тъмните й очи се присвиха. Този човек нямаше никаква работа на борда на кралската яхта и особено в машинното отделение… при това облечен като обикновен работник.

По гърба й полазиха мравки. Сарейн я бе предупредила да е много внимателна… а и според думите на Питър председателят вече доста пъти бе цапал ръцете си с кръв. Какво й бе казал Питър през сватбената им нощ? „Правило първо: никога не се доверявай на Базил“.

Началникът на протокола не спираше да дърдори, ухилен до уши, а Естара се преструваше, че го слуша. Постара се да не издаде с нищо, че е познала усърдния помощник, за да не предизвика подозрения, благодари на охраната, на сътрудниците и на началника на протокола и тръгна към двореца.

Трябваше веднага да намери Питър.