Гневът на хидрогите

48.Джес Тамблин

Мъглявинният загребващ кораб разпери крила като величествена пеперуда и разпръсна микротънка материя на хиляди квадратни километри космическа площ. Горещите нови звезди в центъра на изхвърления облак заобсипваха с фотони дифузния газ: освобождаваха електроните от атомите и образуваха бледозеленикави вихри и пастелнорозови и синкави сияния.

Лавирайки из мъглявината, огромният гребач започна да събира атоми от всеки кубически метър почти абсолютен вакуум: неутрален или йонизиран водород, примесен с незначителни количества кислород, хелий, неон и азот. Извитото крило улавяше молекулите като във фуния, кондензираше ги във водород за производството на екти и отпенваше и отделяше ценните странични продукти. Суровината бе разредена, но изпълваше огромното междузвездно празно пространство.

Тесничкият жилищен пашкул на Джес и производствените съоръжения се тресяха от огромното прозрачно платно, свързани с подпори и кабели към тънката като паяжина загребваща повърхност. Движени от енергията на обстрелващите отражателната повърхност фотони, отзад следваха леките кондензатори, филтри и един малокалибрен ектиреактор с висок коефициент на полезно действие, конструиран от Кото Окая.

И други скитнически загребвачи кръстосваха просналата се на години разстояние лека мъглявина. Сякаш флотилия от риболовни гемии, попаднала в богати на улов води, безплътните кораби обикаляха във всички посоки, като поддържаха радиовръзка, по която повечето пилоти водеха безконечни разговори или разиграваха стратегически игри, безкрайни поради забавения от огромните разстояния сигнал.

Потънал в размисъл, Джес предпочиташе уединението. Сърцето му завинаги щеше да принадлежи на Ческа, но в реалния живот двамата бяха осъдени на раздяла.

— Трябваше отдавна да се оженя за теб.

Бе проявил глупост поради прекомерните притеснения и на двамата от въображаем скандал и коментари. Нима едно такова признание би опетнило паметта на Рос? Нима би отклонило Ческа от ангажиментите й в конфликта с хидрогите? Не допускаше, но вече бе прекалено късно. Всъщност сложните им интимни отношения им бяха пречили много повече. Не бе съзирал Пътеводната си звезда достатъчно ясно.

Ческа сигурно вече бе приела предложението на Рейналд. Скитниците и терокците щяха да могат да обменят ресурси за взаимния си напредък и да се обединят срещу противниковите сили, които заплашваха или да ги погълнат, или да ги унищожат.

Джес се носеше самотен сред море от недоловимо рехав газ. Дори мощните плазмени вълни и йонизирани урагани бяха толкова слаби, че не долавяше нищо.

Джес се промуши през един люк и се спусна в производственото хале под жилищната каюта. Проверката на нарастващия улов се бе превърнала в успокояваща ежедневна процедура.

Преобладаващият компонент на мъглявината, особено сред отдалечените вихрушки, бе чистият водород и загребвачите бяха конструирани да всмукват всички събрани газове през високо коефициентните ектиреактори.

Според ситуационните аналитични проби вече дни наред той летеше през изключително гъсто струпване на парообразна материя, съдържаща не само водород, а и хидроксилни и въглероднодвуокисни молекули, следи от въглероден окис и двойно йонизиран кислород. Най-странното от всичко бе, че уредите показваха значителна концентрация на цели водни молекули в газообразното струпване, нещо необичайно за междузвездните облаци.

От практиката си в ледените мини на Плумас Джес отлично знаеше за огромното значение на водата за междузвездните колонии. Скитниците се нуждаеха от нея за пиене или за хидропонните парникови системи. Освен това по електролитен начин водата можеше да се разпада на водород и кислород, които отново образуваха прекиси, ракетни горива и дори балсами. Подобна суровина не биваше да се пропилява.

Тъй като разполагаше с достатъчно време да прилага изобретенията си, Джес преустрои молекулярните филтрационни системи и набързо инсталира допълнително устройство за извличане на водата от звездния облак. Обзет от амбициозен оптимизъм, той конструира цистерна с вместимост стотици литри. Дори в концентрираното струпване на газове обаче можеше да има само една-две водни молекули във всеки мъглявинен кубически метър.

Тези занимания ангажираха мозъка му и разсейваха болката от загубата.

Джес се носеше из пространството, заобиколен от незабележими пари, озарени от заблудените фотони на далечни звезди. Ектиреакторите буботеха, вдишвайки пречистения водород, а дестилаторите отделяха космическа вода — по една капчица през равномерни интервали.

Съгласно съхранената сред мъжете скитници традиция, Джес извезваше върху дрехите си сложни кланови символи, които показваха разрастващите се семейни разклонения. За съжаление, разклоненията на клана Тамблин в момента бяха спрели да растат.

В абсолютната си самота Джес часове наред извезваше сложните очертания, скицирайки ги наум. Ако всичко се бе случило по различен начин, веригата на неговия клан можеше да се съедини с тази на клана Перони в многоцветна дъга, разпростряла се върху джобовете и ръкавите на дрехата му. Сега обаче десенът приключваше с него.

Освен съседните композиции на чичовците му, единственото друго разклонение беше това на Тасия. Може би тя щеше да продължи. Всеки млад скитник би бил щастлив да му бъде партньорка, ако оцелееше до края на военната си служба.

О, как ненавиждаше тези хидроги! Рос… Тасия… Ческа… Един ден войната щеше да свърши, но животът никога нямаше да е същият. Един ден той може би щеше да започне отначало и да преначертае композицията на своя живот според новите посоки.

Но не сега. И не скоро.