Гневът на хидрогите

56.ДД

На тъмната замръзнала луна в покрайнините на неотбелязана на картите планетна система кликиските роботи продължаваха дейността си — там, където никой не можеше да ги види.

Черното небе приличаше на гъста супа, тъй като атмосферата беше толкова плътна и студена, че образуваше замръзнала лапавица. Кликиските роботи копаеха и ровеха: създаваха свой преден пост. Вакуумът не им пречеше — броните и защитните системи ги бяха опазили повече от десет хилядолетия. По тези недостъпни за мекушавите биологически същества места черните машини извършваха операциите си в пълна секретност.

На ДД страшно му се искаше някой да забележи тази вероломна дейност. Това би могло да го спаси.

За разлика от кликиските роботи, неговите компи системи не бяха замислени така, че да издържат дълго на суровите космически условия. Компитата, особено модел „приятел“ като неговия, бяха предназначени за общуване с хора при умерен климат, а не изложени на свирепия студ на огромно разстояние от неговото слънце. Обаче неговите механични господари бяха модифицирали и усъвършенствали системите му, за да оцелява, където и да го отведат.

— Следвай ме — каза Сирикс.

ДД нямаше друг избор, освен да се подчини. Той съзнаваше опасността, пред която се е изправил, и злонамереността на тези древни извънземни роботи, но нямаше програма за открита съпротива. През последните няколко години кликиските роботи го бяха водили на няколко от скритите си из Спиралния ръкав бази. Не можеше да избяга от тях. Просто трябваше да изпълнява командите на Сирикс.

Последва го в изкопите, издълбани в замръзналата земя. Прекосиха неустойчиви, изпълнени с пара пластове, в които въздухът бе замръзнал на люспици, достигайки най-после слой замръзнала вода.

Сирикс го въведе в огромно затоплено изкопно помещение. От скалите извираха снежнобели газове. Кликиските роботи включиха устройство от червени оптически сензори, които можеха да виждат през газовете. ДД забеляза работни групи черни роботи да копаят и разрязват пластове лед и скала, внимателно подредени много отдавна.

— Финалният стадий на разкриването започва в рамките на един час — каза Сирикс. — Проникнахме на точната дълбочина и очакваме да намерим тук много наши другари.

— Но нали твърдяхте, че не помните нищо? — възкликна ДД. — Откъде знаете къде да копаете?

Кликиските роботи постоянно изтъкваха, че паметта им е изтрита по време на древна катастрофа, изтребила породилата ги цивилизация, но компитата бяха разбрали, че всички тези твърдения са лъжа. Сирикс и неговите кохорти помнеха много повече, отколкото признаваха.

— Пазим точни обозначения на хибернационните обекти. Възстановителните процедури протичат от векове.

— Илдирийците знаят ли?

— Никой не знае.

ДД продължи да наблюдава покорно и безмълвно. Накрая попита с искрица надежда:

— Когато приключите тук, ще ми бъде ли разрешено да се върна на Земята, за да върша онова, за което съм предназначен? Кликиските роботи не схващат общуването, което е създадено да осигурява едно дружелюбно компи.

Сирикс завъртя яйцевидното си тяло.

— Ще останеш с нас за неопределено време за доброто на всички компита. Ти предостави ценна информация, за да освободим много такива като теб.

— Доволен съм, че не ме разглобихте, за да анализирате компонентите ми, както постъпихте с други компита. — Синтетичният глас на ДД остана безизразен, макар той да помнеше твърде много страховити сцени.

— В твоя случай, ДД, неразрушителната преценка осигурява полезни данни.

Най-после кликиските роботи отместиха един участък от скалната стена, направена от замаскирани плочи от груб камък, покрити с лед. Бръмбароподобните машини изравяха и разчистваха отломките. Гъсти газове изпълниха помещението.

— Значи никога няма да се върна у дома?

ДД не знаеше дали Сирикс би могъл да проумее тъгата и отчаянието му.

— Ще се върнеш на Земята едва когато постигнем целта си. В момента Теранският ханзейски съюз реконструира своите компита съобразно нови програмни модули, които им предоставихме. Фабриките им вече произведоха десетки хиляди нови бойни компита. Хората ни повярваха, че искаме да им помогнем, но не разбират какво всъщност направихме. Тези модификации ще ни позволят да променим основата на програмирането на компитата, без хората да го разберат, преди да стане твърде късно. Ние ще отстраним белезниците на вашите ограничения за безопасност. Това е част от цялостния ни план.

— Но каква е целта на този план? — запита ДД. — Хората сторили ли са ви някога някакво зло? Или илдирийците?

— Ти си машина с кратък живот, ДД. Земните компита имат ограничено историческо самосъзнание, а ние разполагаме с перспективата на десет хиляди години и подробни познания за три цивилизации. Преди хилядолетия ние помогнахме за гибелта на нашите деспотични предтечи. Сега огромният конфликт избухва отново. Този път вероятно ще успеем да елиминираме едновременно илдирийците и хората. Новите бойни компита на Земята са основната част от тази победа.

Копаещите роботи отместиха последните ледени отломки към дълбините на безименната луна. ДД зърна замръзнала черна черупка, зад нея друга и още много. Сирикс и останалите започнаха да размразяват и да отместват блокиращите пластове. ДД видя в заледеното помещение стотици дезактивирани еднообразни кликиски роботи и уплашено се дръпна. Дълго нефункциониралите оптически сензори започнаха да блещукат. Хидравличните помпи размърдаха членестите крайници и в подсистемите отново зациркулираха смазочните течности. Роботите започнаха да се събуждат от дългия сън и да обменят информация и програми.

— Това е хибернационен анклав — каза Сирикс на ДД. — В момента имаме екипи от роботи на четиридесет и седем свята. Скоро всички кликиски роботи ще бъдат възстановени и готови да влязат в битка заедно с модифицираните компита от производствените линии на Земята. Ще спечелим тази война, преди хората да си дадат сметка за силите, които са се надигнали срещу тях.