Гневът на хидрогите

90.Тасия Тамблин

Хидрогите отново нанесоха удар и от командното табло на Тасия Тамблин изхвръкнаха искри. Вече нямаше представа колко бойни кълба са се надигнали от облаците на Оскивъл, предизвикани от бомбардировката на ЗВС.

Необмислената операция на ЗВС не само че беше неразумна, но и Роб бе загинал безсмислено.

От тактическия пулт вляво от нея бликна гейзер от електрически искри и пламъчета от къси съединения. Офицерите й се паникьосаха от несекващата безмилостна разруха. Разклонена синкава светкавица отскочи от носа на кораба им, без да нанесе значителни щети.

Мантата се метна на една страна от следващото мощно попадение и зловещите аларми завиха по командните палуби, предизвиквайки още по-невъобразим хаос. Замигаха светлините за извънредно положение, обливайки всичко в пурпурно сияние. Тасия изтри влагата от очите си и закрещя команди с надеждата да измъкне кораба от бойното поле.

Застанал пред оръжейното командно табло, сержант Зизу рухна от стола си от ударната вълна през язерната решетка. Едни младши лейтенант успя да запази самообладание и обля с противопожарна пяна лумналите в пламъци табла. Обгореният сержант по сигурността се измъкна от помещението, за да получи първа помощ, и Тасия изкрещя на слисания сензорен оператор да заеме мястото му пред оръжейния пулт.

Бойните кълба ги обсипваха с огън отдолу и около тях. Десетки ремори избухваха в бляскави снопове от искри. По комуникационните системи се изливаше хаотичен порой от команди и отменени команди, ужасени провиквания и ругатни от безсилие срещу обитателите на ядрата.

Един огромен дреднаут бе улучен и се носеше като ковчег из пространството. Бяха успели да изстрелят едва няколко спасителни капсули с шепа оцелели окаяници. Тасия изкрещя на екипа да спасят най-близко намиращите се, докато мантата се опитва да се отдалечи от пръстените.

Хидрогите продължаваха да прииждат и да обстрелват. Генерал Ланиан повтаряше по комуникационната система заповедта си за абсолютно изтегляне на всички непострадали кораби на ЗВС. Сякаш и без това не се опитваха да се измъкнат, накъдето им видят очите.

Тасия смени курса, за да не се блъсне в един горящ корпус и откъснал се от пръстените огромен скален грозд. Въпреки заобикалящите ги препятствия увеличи скоростта до границата на неразумното/Нямаше никакъв друг избор. Половината контролни системи не функционираха. Един от двигателите не работеше.

— Хайде, хайде! — Тасия се опита да се справи с навигационните системи; блъскаше пулта с длан. — Това чудо се мята като илдирийска небесна мина по време на буря.

Забеляза тлеещите почернели корпуси на четири манти, които се опитваха безуспешно да включат отново двигателите си и да се изтеглят от полесражението. Една-единствена от тях продължаваше да изпраща заглъхващ сигнал за помощ. Пред ужасения й поглед три бойни кълба се скупчиха около обречения крайцер, откриха огън и го разкъсаха на пламтящи отломъци.

Случаен залп разкъса търбуха на нейната манта. Въздухът от долните две палуби изсвистя през пробойната, причинявайки смъртта на неизвестен брой членове на екипажа. Още няколко индикаторни екрана угаснаха окончателно. Тасия изпита усещането, че снарядът е улучил самата нея.

— Зизу, заеми мястото си! Пусни картеч фрактурни пулсатори. Възпламени ги веднага щом се отдалечим на безопасно разстояние и да се надяваме, че ударната вълна ще обърка бойните кълба.

Огледа екраните, търсейки най-безопасния и пряк курс за изтегляне от касапницата на сражението.

Сержантът по сигурността зае мястото си и заблъска безуспешно контролните бутони.

— Останали сме само със седем пулсатора, командващ!

— В такъв случай ги удари и със седемте! Няма смисъл да си ги държим в запас за облачно време. Прати и всички торпили, които са ни останали. Може и да не успеят да пробият хидрогите, но дано поне ги заболи глава от тях!

Улучената манта продължи да се издига, а фрактурните пулсатори улучиха с гръмотевичен трясък сферите. Ударната им вълна залепи Тасия на контролния пулт. Тя забеляза напомнящите структура на снежинка пробойни върху най-близкото кълбо. Може би новото оръжие беше ефективно все пак.

Политналото на една страна улучено кълбо метна нова серия синкави светкавици. Рикошетът на една от тях се блъсна във функциониращите двигатели на мантата и понижи капацитета им наполовина.

— Трябва ни повече енергия! — изкрещя тя. — Трябва ни по-голяма скорост.

Инженер-конструкторът се зае с контролното табло.

— Двигателите са извън строя, командващ. Нормалната енергийна система не може да осигури достатъчен поток, а аз не съм в състояние да пренасоча допълнителна енергия от второстепенни системи.

— Не са ни останали никакви второстепенни системи! — викна лейтенант Ели Рамирес. — Ще ни отнеме поне месец само за да измъкнем от орбита.

— Шиз, ами напънете си малко мозъците — изруга Тасия. — Само некадърниците се оставят да бъдат ограничавани от невъзможното. — Тя се втурна към инженер-конструктора и залитна от нов рикошет върху корпуса. В момента нямаше време да се занимава с попадението.

— Пренасочи от животоподдържащите системи. Изтръскай всичко в двигателите — и го направи вчера, ако не можеш по-светкавично.

— Но без тях, командващ, ще…

— Дишай по-малко и си облечи пуловер. Става въпрос за оцеляване. Ако не се отървем от тези кълба, ще се превърнем в парченце от красив военен мемориал върху пръстените на Оскивъл. — Тя бутна инженера встрани и се зае с пренасочващите бутони и уреди. — Ако смяташ да служиш на моя кораб, по-добре да се запознаеш как функционират системите. И да си готов да ги задействаш дори когато е невъзможно.

До слуха й достигна зов за помощ от крайцера на Патрик Фицпатрик, който молеше за подкрепления, но той се бе озовал в дълбоко обкръжение сред хидрогите, а и не бяха останали много действащи кораби на ЗВС. Не и в близост до него. Патрик издаде едновременна заповед на артилерийските си офицери да открият огън, а на останалия екипаж да напусне кораба.

Тасия не разполагаше с никаква огнева мощ, за да му помогне. Нещо в нея настояваше да се върне и да опита да го измъкне, просто за да му шибне един юмрук по-късно, но и нейният кораб едва ли можеше да се измъкне в разнебитеното си състояние, а от нея зависеше животът на целия й екипаж. Дори да бе най-добрият й приятел, не бе в състояние да му помогне. Шепа спасителни капсули излетяха като искри от ударената манта. Повече не чу гласа на Фицпатрик.

След което хидрогите откриха огън и унищожиха мантата му окончателно.

Тасия успя да пренасочи животоспасяващите системи и двигателите на крайцера вече разполагаха с необходимата тяга. Тя го издигна сред рояка оцелели кораби, после всички вкупом се отправиха с последни усилия към черната бездна, отдалечавайки се от смъртоносните пръстени на Оскивъл.

Не й бе останало време дори да свикне с мисълта, че хидрогите бяха убили Роб. По-късно — ако оцелееше — щеше да си спомни всички глупости, които бе изрекла, всички грешки, които бе допуснала, и за невероятно героичното, но глуповато перчене на Роб.

След изключването на животоподдържащите системи алармите забучаха още по-пронизително. Вече усещаше спадането на температурата, но можеха да оцелеят цял ден при тези условия.

— Алармите, командващ — обади се един инженер. — Все повече системи отпадат и причиняват допълнителен срив. Какво ще правим?

Смръщила чело, Тасия се приближи до едно от контролните табла. Най-накрая намери системите, които й бяха нужни, посегна с голи ръце и изтръгна изпускащ искри комплект чипове. Алармата спря да пищи и се възцари смазваща тишина.

— Това е. Вече не чувам никакви аларми. Мога да следя отблизо системите без цялата тази гюрултия.

Огледа оцелелия си екипаж, неспособна да си даде сметка за разрухата и смъртта, която оставяше зад гърба си разнебитената групичка.

— Сега да се махаме оттук, по дяволите.