Гневът на хидрогите

121.Джес Тамблин

Докато летеше към Рандеву с надеждата да пристигне навреме, за да спре Ческа, Джес държеше мускалчето с водата с вентали до себе си като талисман. След като видя със собствените си очи възкръсването на водните същества на океанския свят, имаше усещането, че е успял, и се гордееше с направеното.

Големия контейнер остави в корабното хранилище, за да раздаде съдържанието му на други скитници, които имаше намерение да завербува, за да го разпространят. Можеха да разпръснат живата вода по други планети и скоро венталите щяха да станат много и щяха да се изправят срещу хидрогите.

Джес погледна навигационните карти и коригира курса. След един ден щеше да стигне астероидния куп Рандеву. Сърцето му биеше от нетърпение, докато обмисляше хиляди начини, за да обясни всичко на Ческа.

Когато зърнеше красивото й лице, когато застанеше пред нея, за да разкрие сърцето си окончателно и напълно, думите сами щяха да дойдат. Щеше да й признае каква глупава грешка е направил, като е повярвал в единствено възможното решение. Щеше да й каже, че самопожертвувателното и достойно решение невинаги е най-доброто. Че човешкото сърце трябва да е силно, за да оцелее човешката раса.

Усещаше се въодушевен и самоуверен, сякаш във вените му пулсираше нова енергия. Защо бе чакал толкова дълго? Сам бе издигал непреодолими прегради с неточни решения и съобразяване с мнението на другите… а всички скитници от години бяха знаели за любовта им. Баща му го бе възпитал да бъде упорит и да защитава интересите на клановете — но когато трябваше да обвърже щастливо живота си с Ческа, той се провали.

Оказа се, че пътят пред тях е бил широк и отъпкан.

Бяха отлагали ненужно. Нито един от двамата не се бе възползвал от възможностите, които имаха. В името на любовта не трябваше да пропускат дори ден.

Джес пак провери навигационните карти и отбеляза поредния облачен свят с девствени океани и недокоснати морета. Добро място за създаване на втори свят на вентали.

Тъкмо го отбелязваше в корабния дневник, когато странната вода реагира с тревога и ужас. През нервите му премина вълна от страх.

— Какво има?

В същия момент се включиха корабните сензорни аларми — бяха засекли огромен мощен съд, който се понесе насреща му от периферията на системата — бойно кълбо. Хидрогите го застигаха с невероятна скорост и с явни агресивни намерения. Джес инстинктивно увеличи тягата и корабът му полетя напред с повишена скорост.

От няколко години десетки скитнически кораби така и не пристигаха до местоназначенията си — изчезваха безследно. Някои обясняваха загубите със злополуки сред суровата безкрайност на пространствата. Други, по-склонни да вярват в конспирации, обвиняваха Ханзата и ЗВС.

Колко ли от изчезналите кораби бяха унищожени от връхлитащи хидроги?

С разрастването на военните действия дали обитаващите ядрата извънземни не бяха решили да атакуват всеки човешки кораб, който срещнат?

Хрумна му още нещо. Джес докосна мускала с водата в джоба си.

— Да не би да са те усетили? Знаят ли, че венталите са се завърнали?

„Не, но не бива да ни открият. Не бива да те хванат, за да не разберат, че сме живи. Още е твърде рано.“

— Наоколо няма кой знае колко много места за укриване.

Стиснал зъби, Джес полетя към безименната облачна планета, като използваше всичките си летателни умения. Тасия бе по-добър пилот, но тъкмо двамата с Рос я бяха обучили на маневри за измъкване и сега му се налагаше да си припомни как да направи всички тези трикове. Не само неговият живот бе заплашен, но и на възкръсналите водни същества, които можеха да победят ужасяващите врагове.

— Кажи ми как да ги победя? Как да се измъкна?

Венталът не предложи никакво решение.

„Прекалено слаби и прекалено малко сме засега. Не можем да победим бойно кълбо.“

Докато злокобните хидроги скъсяваха разстоянието, Джес стигна до усамотения облачен свят. Надяваше се да се скрие от преследвачите си в атмосферата. Изстиска възможно най-високата скорост от двигателите, но корабчето му бе конструирано за мъглявинен гребач, пригодено за местоживеене и наблюдения, както и за производствени цели, и предназначението му бе да бъде носено от космическите ветрове, а не да воюва.

Притвори очи, опитвайки се да види Пътеводната си звезда, след това ускори двигателите над допустимата максимална граница и се гмурна почти отвесно в тънкия горен атмосферен пласт на планетата.

Но бойното кълбо го последва. Издължените му шипове метнаха сини светкавици и йонизиращите експлозии изтрещяха наблизо, образувайки тъмен облак. Взривната вълна повреди няколко от системите на Джес.

Пръстите му затанцуваха по контролните уреди — той се мъчеше да възстанови повредените системи и прекъснатите вериги. Но корабчето се понесе през развихрилата се атмосфера, изгубило контрол. Корпусът се тресеше, сякаш щеше да се разпадне всеки момент.

Настойчивите думи на вентала прозвъннаха в съзнанието му:

„Не бива да те хванат. Хидрогите не бива да узнаят за венталите.“

— Старая се!

Джес правеше внезапни маневри, за да се измъкне, но корабът се придвижваше все по-тромаво.

— Ако това те успокоява, дрогите, изглежда, нямат намерение да ме хванат жив.

Бойното кълбо изскочи съвсем наблизо и метна синя светкавица, която изсвистя като змия в пустото небе. Джес дръпна рязко лостовете и корабът се завъртя в лупинг към по-дълбоките облачни слоеве. Ударът на хидрогите отлетя встрани и каскадата от сини остриета облиза върховете на, облаците.

Джес заскърца със зъби.

— Май няма да се измъкна от тази каша, но вие не бива да пострадате. — Той вдиша хладния въздух. — Ще освободя товара… Не ме е грижа за снаряжението и провизиите, а цилиндърът с венталите може да попадне през облаците в океана отдолу. Това ви е достатъчно, нали?

И без да чака отговора на потрепващата вода, заключи пилотската кабина и освободи аварийния изход на товарното помещение. Корабът изхвърли товара си, осейвайки облаците с всевъзможни дреболии, и продължи напред. Хидрогите ревяха по следите му, без да обърнат внимание на разпръснатите останки. Без да обърнат внимание и на цилиндъра с венталите.

„Вземи мускалчето и го изпий — каза венталът от джоба му. — Ти трябва да оцелееш.“

Джес измъкна мускалчето от джоба си.

— Но как това ще ми…

„Не се бави.“

Хидрогите отново го обстреляха. Един от кърмовите му двигатели експлодира, но пожарогасителната система загаси огъня. Корабът обаче стана абсолютно неуправляем, докато навлизаше в ниските слоеве на атмосферата. Сякаш за да подпомогнат врага, ураганните ветрове го замятаха във всички посоки. Един от хидрогите вече беше съвсем близо.

Джес отвори капачето на мускала и изля населяваната от духове вода в гърлото си.

Корабът се запремята с пушещи двигатели и разнебитен корпус… но бойното кълбо не беше удовлетворено. Прелетя ниско и отново откри огън.

Щом погълна венталната есенция, Джес усети да го пронизва ядрена енергия. Венталът изпълни тъканите му — втурна се като цунами от големите кръвоносни съдове до най-незабележимото капилярче и проникна чак до протоплазмата на клетките му.

Джес се задъха, пръстите му се свиха от мускулни спазми. Вече дори не можеше да докосне контролните уреди, тъй като от върховете на пръстите му изскачаха електрически искри. Той нададе страховит крясък и от болка, и от изумление, и от върховна възбуда.

Разнебитеният му кораб се носеше към неотбелязания върху нито една карта извънземен океан. Смъртоносният хидрог отново се приближи и изстреля последен съкрушителен залп. Корабчето на Джес избухна сред взрив от отломки и разтопени парченца, които полетяха като падащи метеори през разпокъсаните облаци…

Бойното кълбо се повъртя още известно време в атмосферата, оглеждайки пълното разрушение. После отлетя.