Гневът на хидрогите

11.Рлинда Кет

Ако беше друг човек, Рлинда Кет може би щеше да се оплаче, че късметът й е изневерил. Но не бе жена, която подобни глупости биха могли да притеснят. Вместо това скръсти месестите си ръце над едрите си гърди и отново се замисли как да постъпи. Прекаленият оптимизъм дразнеше реалистите, но според нея и често помагаше.

Тя взе инвентарния опис. Все пак положението не бе чак толкова зле. Поне „Ненаситно любопитство“ все още бе неин — макар че преди пет години крал Фредерик я бе принудил да „дари“ останалите си четири търговски кораба на ЗВС за военни нужди.

През последния месец държеше кораба в един обществен хангар на земната луна. Излизаше й по-евтино да го спусне в ниско гравитационната плитка лунна шахта, отколкото да използва допълнително гориво, за да кацне на Земята.

Но току-що бе получила втора противна сметка от администрацията на лунната база с настоятелно искане за плащане за просрочен престой.

— И какво мога да направя? — въздъхна безпомощно Рлинда.

Военните бяха наложили толкова строги ограничения върху ектидажбите, че не можеше да пътува и с единствения кораб, който й бе останал. И за да я унизят допълнително, й налагаха безбожни такси за докуването на „Любопитство“. Защо не я оставеха на мира? Гастрономическите удоволствия в складчето с хранителни запаси предлагаха незначителна утеха сред всичките й административни главоболия.

През годините бе успяла да развие дребен търговски бизнес. Но след началото на войната настъпиха трудни времена за пласирането на изисканите екзотични специалитети, които държеше на „Любопитство“. Може би някой от чиновниците на базата щеше да се съгласи на малък бартер, да поиска да впечатли съпругата или любовницата си с висококачествена храна. Рлинда дори би могла да му подскаже как да я приготви, за да е сигурен в успеха си.

Беше натъпкала стоките си по всевъзможни тесни местенца в багажното. За късмет ниската лунна гравитация и натрупаният опит й помогнаха. Рлинда прокара пръст по впечатляващия инвентарен списък.

Беше запазила няколко топа коприна за себе си, но се налагаше да я продаде. Искаше й се да си направи дрехи от ефирната материя, но сега парите бяха по-важни. Все още имаше тенекии езерен хайвер, внесен от Дремен, и консервирани бифтеци от насекоми от Терок (абсолютен деликатес, макар да й бе трудно да убеди евентуалните консуматори да опитат месо от дървеници). Освен това имаше тенекии с рибни цветя в саламура, мариновани ракообразни, пресни какавиди на сладки червеи (които скоро трябваше да се излюпят, въпреки че бяха замразени) и некласифицирани — както и неопитвани — плодове и зеленчуци от всевъзможни светове.

Устата й се напълни със слюнка. Рлинда сама си беше главен готвач и бе изучила кухните на редица култури. Като се имаха предвид предпочитанията й към добро хранене, теглото й не бе кой знае каква загадка. Рлинда го считаше за реклама за качеството на стоката си.

За нещастие, по време на икономическа стагнация хората избягваха удоволствията, вследствие на което стоки като тези, с които разполагаше Рлинда, пострадваха най-напред. Глупави предпочитания. Беше много по-трудно да продаваш скъпи, „излишни“ продоволствия, но кредиторите й настояваха да им се плаща навреме.

Рлинда се върна в пилотската кабина и се отпусна тежко в тапицираното капитанско кресло, разширено, за да побира задника й. Отново разгледа доковите сметки. Може би наистина бе позакъсняла с плащанията, но просрочената сума не бе чак толкова набъбнала, за да причини такъв остър тон. Би предпочела да изпие бутилка вино с домакина, да отвори кутия специални черни шоколади и да се споразумее в сладък разговор относно условията. Вторачи се в подписа, но името не й подсказа нищо. „Б. Робърт Бранд“ — вероятно някой наскоро прехвърлен от Земята счетоводител.

След което от устата й изскочи сподавен кикот, който прерасна в дълбок гърлен смях — забеляза, че служебният номер на чиновника абсолютно съвпада с датата на последната годишнина от сватбата й.

— Винаги си си бил мошеник, БиБоб.

Тъмните й очи заблестяха. Рлинда не знаеше дали е по-доволна, че има известие от него, или че настоятелната сметка е само удобно прикритие на личното му съобщение.

Брансън Робъртс — най-добрият от бившите й съпрузи — бе командвал търговски кораб на ЗВС, а генерал Ланиан го бе изпращал да лети на военни разузнавателни мисии. Методите на БиБоб като търговец не бяха абсолютно легални, но пък имаше доста значителни доходи, които споделяше с Рлинда.

Тя разшифрова текста, като използва личния шифър, който си бяха измислили. Заради тайнописа съобщението по необходимост беше кратко. Тя би предпочела холографско изображение на този мъж, макар той никога да не би се осмелил да се сканира гол, но така беше дори по-добре. Щом започна да чете съобщението, й стана ясно защо БиБоб е взел предпазни мерки.

„Дотегна ми от военните — нищо изненадващо! След седемнайсет самоубийствени акции реших да приключа. Генералът иска да ме праща в огъня, докато се износя.

Стига с тази гадост! Реших да си спася кожата и — по-важно — да спася «Сляпа вяра». Взех доброволно неофициално разрешение за отсъствие. Надявам се ЗВС да не се сетят или да нямат възможност да ме потърсят.

Ако някога се сдобиеш с пълен резервоар гориво и искаш да ме посетиш, ела на Крена. Странична колония, където мога да се спотайвам и да въртя черна борса за туземците. Липсваш ми. БиБоб.“

Рлинда се облегна в капитанското кресло. Лицето й бе пламнало, в очите й блестяха сълзи. БиБоб винаги беше настойчив и импулсивен, невъзможен за съвместен живот… и дяволски добър мъжага. Не бе създаден за военна служба — Рлинда можеше да го обясни на Ланиан — и бе истинско престъпление да се злоупотребява с изключителните му умения.

О, тя наистина го беше обичала… В противен случай защо щеше да се разстройва така, когато бракът им след пет години рухна? Но двамата с него бяха запазили взаимно уважение — и несъмнено мъничко страст, — щом като бяха останали делови партньори. Само да беше предположила какви трудности ще й се струпат, може би щеше да е малко по-толерантна към съпружеските качества на този мъж. Животът бе прекалено кратък и прекалено тежък, за да обърнеш гръб на добрите времена.

Смачка неразшифрованото съобщение, върна се в склада и погледна с други очи на припасите си. Измъкна бутилка порто от Нова Португалия и една тенекия езерен хайвер. Напоследък продажбите й се бяха закучили, но поне можеше да си похапва самата тя. Пък и надали би могла да мечтае за по-добър клиент от себе си.

Нямаше никакво намерение да пропилее последните си капки екти, за да го види, но един ден може да има късмет. Беше достатъчно да знае, че е жив и в безопасност. Измъкна тапата с пукот. Днес имаше настроение да празнува, особено след добрата новина.

Наля си малък тост — за начало — и вдигна чашата.

— За теб, БиБоб. Пази се, докато се видим пак.