Гневът на хидрогите

44.Рейналд

Сарейн кацна на заобиколения от високи дървета космодрум с ханзейски дипломатически кораб. Рейналд побърза да я посрещне, щастлив, че я вижда. Кожата му бе намазана с восък, поради което мускулите на ръцете му и загорялата му кожа блестяха като полирани.

Сарейн го прегърна. Имаше здрав вид, а черната й коса бе подстригана късо в практична според земната мода прическа, за разлика от дългите плитки и кичури, предпочитани от терокците. Ханзейските парфюми по нея ухаеха екзотично.

— Земята, изглежда, ти допада, Сарейн. — Той подръпна закачливо ръкава на блузата й. — Макар да приличаш на маскирана. Защо се забави толкова?

— Исках да се върна по-скоро, но когато колониите гладуват поради невъзможността да се доставят припаси, как бих могла да оправдая семейна визита? — Очите й грейнаха. — Но тъй като съм посланик, а ти ще станеш отец, имам намерение отсега нататък да взаимодействаме много по-активно.

— Оставам си твой брат. Нищо не се е променило.

Тя го изгледа строго.

— Когато станеш отец Рейналд, много неща ще се променят към по-добро, надявам се. — Тя посочи дипломатическата совалка. — Водя ти изненада за коронацията ти. Помниш ли председателя?

Облечен в идеално ушит делови костюм, Базил Венцеслас пристъпи навън и огледа с интерес високите световни дървета. Рейналд се бе запознал с него при пътуването си до Земята преди шест години.

— Добре дошли. Не очаквах толкова важен гост.

Базил се усмихна покровителствено.

— Рейналд, скоро ще станеш водач на един от най-важните светове в Спиралния ръкав. По-нисшестоящо присъствие от страна Ханзейския съюз би било оскърбително. Не можем да си го позволим.

— Благодаря, господин председателю. — Рейналд се изчерви. — Все още не съм свикнал с подобни почести. — Той хвана сестра си за ръка. — Ела. Майка и татко с нетърпение очакват да те видят.

За коронацията залите в гъбения риф бяха украсени с пищната многоцветност и блясък на най-шарената хромова муха. По прозорците пърхаха привързани за тънки струни новоизлюпени кондорови мухи с крилца като небесни дъги. Идрис и Алекса бяха надминали себе си и изглеждаха горди и удовлетворени от спектакъла, който бяха устроили.

Естара беше зашеметяваща в официалната си рокля от пера и люспици от нощни пеперуди — и изглеждаше много по-зряла, отколкото си мислеше Рейналд. Косата на шестнайсетгодишната Сели бе грижливо сплетена на намазани с мазнина плитки, които опъваха очите й и тя изглеждаше примижала от болка. Сели мразеше официалните церемонии.

Облечена в посланическия плащ, който й бе подарила Отема, Сарейн излъчваше изключителна тържественост, седнала на първата скамейка до председателя Венцеслас. Плътно един до друг двамата приличаха по-скоро на интимни приятели, отколкото на политически колеги. И двамата втренчено оглеждаха Естара, сякаш я оценяваха.

Разновидна публика от разпръснатите горски селища изпълваше залата и външните балкони. Рейналд забеляза зелената жрица Алмари, която му бе предложила брак край Огледалните езера. Сега, когато му предстоеше да стане отец, тя изглеждаше още по-заинтригувана, но той вече бе предложил на Ческа Перони да стане негова годеница и очакваше скоро да получи отговора й.

Струпалите се върху горския килим и по яките клони на дърветата тълпи се опитваха да надникнат какво се случва вътре. Зелените жреци по цялата планета докосваха световните дървета и следяха церемонията чрез телевръзка.

Рейналд чу тържествените песни, последвани от речта на вуйчо му, зеления жрец Ярод, който произнесе слово за отговорността на отеца на Терок за отглеждането на световната гора и добруването на народа. Но през целия този ден думите за него бяха едва разбираем монотонен брътвеж.

Когато настъпи моментът, Рейналд застана пред двойния трон и произнесе заклинанието:

— Ще положа всички усилия да ръководя народа на Терок честно и мъдро за добруването на световната гора и на всички, които живеят тук.

Майка Алекса остана седнала. Раменете й бяха покрити с раковини, крилца от насекоми и ешарфи от пера. Богато украсената й корона приличаше на миниатюрна катедрала. Идрис също бе облечен във внушителна мантия. Короната му бе дори по-висока, обкичена с крила на насекоми, черупки на бръмбари и полирани вейки.

Идрис произнесе с плътен глас:

— Рейналд, сине мой, поверявам ти мястото си като отец на Терок. Нито една церемония или благословия не са по-величествени и значими от тази. — Той свали короната и я постави върху главата на Рейналд. Короната бе необичайно лека и ефирна.

Очите на Рейналд се напълниха със сълзи.

— Обещавам да положа всички усилия, татко.

Идрис хвана ръката на съпругата си. Алекса се изправи и двамата слязоха от подиума и застанаха от двете страни на Рейналд. Той погледна натам, където допреди малко седеше майка му, и се запита дали Ческа Перони ще седне някога до него. Ютеър и Лиа се усмихваха сред публиката, седнали до остарелите родители на Идрис.

— Върви да заемеш мястото си, Рейналд — подсети го тихичко майка му. — Всички чакат.

Той се качи до върха на платформата и се обърна към публиката. Усетил бремето на току-що поетата отговорност, седна на трона, а Идрис и Алекса пристъпиха, за да застанат до своите родители. Всички зачакаха отец Рейналд да обяви първата си прокламация.

Той се замисли за момент и накрая издаде декрет, който достави удоволствие на всички присъстващи.

— Обявявам, че е време да започне приемът!

Музиканти и жреци със смарагдова кожа забавляваха гостите на коронацията до късна доба. Навсякъде тичаха деца със свирките и странните музикални инструменти, измайсторени от Ютеър и Лиа. Сред гъстите дървета отвън музиката на насекомите се извиси в скрибуцаща симфония, сякаш и световната гора приветстваше новия вожд. Благодарение на зелените жреци може би бе тъкмо така.

На Рейналд му се прииска Бенето да е тук, но нямаше как да пристигне от далечния Гарванов пристан. Но брат му присъстваше с мисълта и духа си. Зеленият жрец бе докладвал всяка следваща стъпка от церемонията чрез телевръзката, тъй че Бенето и всеки отдалечен жрец можеше да „присъства“ чрез съобщителните фиданки.

Храната беше в изобилие: мариновани орехи, чифтокруши и перинови семена, сплъртини, силно подсладени задушени пакъри, шишчета от месо на кондорова муха, варени в черупките бръмбари с подправки. Дълги знамена и прозрачни вимпели, изтъкани от пашкулни материи, висяха навсякъде като паяжини и потрепваха и при най-лекото подухване на вятъра.

Рейналд танцува с трите си сестри. След като Сарейн и Базил изтанцуваха бавен валс, дръпнаха Рейналд дискретно настрана. Сарейн ги поведе през залата зад трона през издълбан в гъбния риф коридор до малка стая, използвана понякога за хранилище.

— Помниш ли това местенце? — Тя притвори вратата, за да останат сами. — Обичахме да се крием тук като деца.

— Разбира се — отвърна той, застанал нащрек. — Но не ми се вярва точно сега да ви се играе на криеница.

На лицето и грейна мимолетна усмивка.

— Виждаш ли, Базил, казах ти, че имам схватлив брат. Можеш да разчиташ, че има поглед върху нещата.

Председателят Венцеслас заговори:

— Млади момко, твоята коронация бележи нов момент в отношенията между Терок и Ханзейския съюз.

И Рейналд внезапно си даде сметка колко различен ще е вече животът му. Сарейн бе застанала съвсем близо до председателя и той погледна лицата им едно след друго. Стаичката му се стори твърде тясна.

— Какво точно искаш?

— Независимо дали ни харесва, или не, отец Рейналд, всички сме във война с хидрогите — отвърна Венцеслас. Това бе първото споменаване на новата му титла в официален дипломатически разговор и Рейналд усети, че главата му се замайва. — Врагът твърдо е решил да ни унищожи — не само хората, но и илдирийците. Ултиматумът на хидрогите засегна космическите пътувания из Спиралния ръкав. Ханзейските колонии пострадаха, някои дори гладуват. Земните въоръжени сили се опитаха да се справят, но загубихме много кораби и шансове поради невъзможност да комуникираме на огромни разстояния.

— Следователно искате още зелени жреци — прекъсна го Рейналд.

Сарейн се намеси:

— Толкова ли е ужасно това? ЗВС се опитват да защитят Спиралния ръкав, но не можем да се справим сами. Помисли за живота и ресурсите, които могат да бъдат спасени, ако зелените жреци се съгласят да бъдат използвани уменията им и да помогнат. Нападаните ханзейски съоръжения ще могат да отправят зов за помощ чрез телевръзката. Бойните флоти ще могат да определят точното местоположение на вражеските кораби. В момента сме принудени да изпращаме разузнавателни и куриерски кораби за свръзка и да пилеем ограничените запаси от екти за всяко съобщение. — Тя добави огорчено: — Терокците трябва да престанат да живеят в своя изолиран ъгъл във вселената, без да обръщат внимание на нападаните от хидрогите светове.

— Пътувал съм до множество планети в Спиралния ръкав — отвърна Рейналд. — Не виждам само Терок.

— Тъй като сътрудничеството с вашия свят е изключително важно за нас, отец Рейналд — продължи Базил, — Ханзейският съюз има желание да направи безпрецедентна отстъпка. Няма да искаме от вас да подпишете Ханзейската харта. Ще препотвърдим статуса на Терок като суверенен свят със собствени потребности и култура. Но ви каним да положим съвместни усилия за постигането на взаимноизгодно партньорство.

— И как ще бъде изградено това партньорство? — попита Рейналд.

В гласа на Сарейн прозвучаха нотки на ентусиазъм:

— Бихме могли да го укрепим чрез брак между крал Питър… и Естара.

Рейналд не можеше да повярва на ушите си. Вече бе обмислял необходимостта от обединението на Терок с друга сила и създаването на система за взаимопомощ. Тъкмо затова бе предложил съюз на Ческа Перони. Ако войната с хидрогите станеше повод терокците, скитниците и Ханзата отново да се обединят, без да се ощетяват правата и да се накърнява идентичността на нито една от тези групи, нима би могъл да отхвърли подобна възможност?

Рейналд се замисли за Двореца на шепота и земното великолепие, за които Сарейн често му разказваше. Бе виждал снимки на красивия крал Питър, енергичен и очевидно добросърдечен млад мъж. Изглеждаше великолепна възможност за малката му сестра, особено от гледна точка на съвета, който Ютеър и Лиа неотдавна бяха дали и на двамата. По каква причина би могла да отхвърли сестра му предложението да стане съпруга на велик крал? Сигурен бе, че тя ще разбере мъдростта на подобен брак.

— Аз… трябва да попитам Естара, разбира се, и да обсъдя проблема с родителите ни.

Сарейн запази напрегнатия си израз.

— Обсъди го и с тях, щом искаш, но запомни, че вече си отец Рейналд. Ти трябва да вземаш решенията.

Той се поколеба за миг, после въздъхна.

— Очаквах да го кажеш.