Измяната

39

Кенеди отвори сейфа, извади от него голям плик и отиде до масата срещу бюрото й. Рап я последва и застана до нея, докато тя извади от плика и бавно нареди фотографиите на масата. Отначало той не можа да се досети. Снимки на двама души, които най-вероятно не бяха съпрузи. Нещо в жената му се стори смътно познато. Абстрахира се от голото тяло и се съсредоточи върху лицето. На първите шест кадъра тя беше доста оживена, но на седмия скритият фотограф беше успял да я хване със затворена уста, отпуснати черти на лицето и отворени очи. Имаше характерна дистанцираност и студенина в погледа. Някъде беше виждал подобно нещо. Отново прегледа снимките и се върна на седмата. Понечи да я вземе, за да я разгледа по-добре, но се намеси професионалният му инстинкт. Нямаше смисъл да оставя отпечатъци върху предмет, който толкова много беше изплашил Кенеди.

Отново се концентрира на лицето и се абстрахира от красивото и стройно тяло. Високите скули, тънкият нос… дългата чуплива кестенява коса частично закриваше дясната страна на лицето. Определено имаше нещо познато в тази жена, Мич се съсредоточи върху очите, носа и устата. И изведнъж всичко си дойде на мястото. Представи си я с прибрана на опашка коса, облечена стилно и консервативно, в ролята на съпруга на кандидат-президента. Това беше Джилиан Ротбърт. Жената на Джош Алекзандър. Той си спомни какво съжаление изпита към двамата, когато се случи трагедията. Джилиан Ротбърт не бе много по-възрастна от Ана, когато експлозията отне живота й. Рап знаеше каква болка изпитва Алекзандър. Беше гледал кадри от погребението и от речите на кандидат-президента веднага след атентата. Беше го гледал и в изборната нощ, когато политическият му опонент призна поражението си. Дори и победил, Алекзандър изглеждаше тъжен. Най-голямото постижение в кариерата му беше помрачено от непоправима загуба.

Но снимките накараха Рап да постави под съмнение тези емоции. Нима всичко беше само игра? Трудно му беше да повярва. Оцеляването в неговата професия зависеше от способността да преценява мигновено хората. Ако си на вражеска територия и сбъркаш врага с приятел, това може да ти коства живота. Мъката и болката на Алекзандър изглеждаха толкова искрени. Ако наистина се беше преструвал през цялото време, този човек беше чудовище.

Рап за пръв, път се спря на мъжа на фотографиите, фотосесията започваше с двамата изправени един до друг и свършваше на шезлонга до басейна, на който Джилиан беше яхнала любовника си. Този тип определено беше едър. До него Джилиан Ротбърт изглеждаше много дребничка. Докато тя беше чисто гола, той беше с дрехите. Панталонът му беше смъкнат до коленете. Имаше нещо странно познато и в него. От лявото му ухо стърчеше някаква жица. Очите му се разшириха от изненада и потърси жицата на другите снимки. Имаше я на още две.

— Мили Боже! — тихо възкликна.

Спря се на кадрите, на които мъжът беше легнал по гръб. Съсредоточи се на колана отдясно, там, където трябваше да има или радиостанция, или пистолет. Снимката не беше много ясна, но определено имаше нещо на колана.

— Моля те, само не ми казвай, че е агент от Тайните служби — изрече Рап, без да сваля очи от снимката.

— Уви, такъв е.

— Шегуваш се.

— Де да можех.

— Кой е той?

— Специален агент Мат Кеш.

Мич отново хвърли око на снимките.

— Кога са правени?

— На първи май, Деня на труда, в имението на родителите в Палм Бийч.

— И как попаднаха при теб?

— Кап Бейкър. Той ги купил от някакъв тип за солидна сума.

— Вярваш ли му?

— Мисля, че да. Каза, че нямал намерение да се възползва от тях. Кандидатите от неговата партия били много по-напред в резултата.

— Тогава защо ги е купил?

— В кампанията и без това били налети много пари и той си казал, че ще е по-добре да ги извади от играта. Защото ако някой ги покажел публично, Алекзандър щял да спечели повече симпатии.

Рап се изсмя.

— Да, бе, сигурно. Кога ги е купил?

— В средата на септември.

— Много неща са могли да се случат в периода между септември и първия вторник на ноември, деня на изборите. Неговият кандидат можеше да се провали на някой от дебатите и за нула време преднината в резултата щеше да изчезне. Тези фотографии са били неговата застраховка.

— Съгласна съм.

— Тогава защо е решил да ти ги даде?

Кенеди въздъхна.

— Тук именно става интересно. Очевидно има някаква стара вражда между Бейкър и Стю Гарет.

— Ръководителя на кампанията на Алекзандър?

— Да. Те се ненавиждат. В началото на октомври Бейкър решил да поизпоти малко Гарет и му изпратил три фотографии в хотелската му стая в Далас. На гърба написал: „Никога няма да спечелиш.“

— Гарет разбрал ли е откъде са?

Кенеди сви рамене.

— Може би е предположил.

Рап погледна за сетен път фотографиите и поклати глава.

— Да не би специален агент Кеш да е пътувал във втората лимузина в деня на атентата?

— Да.

— Чудно.

Айрини отиде до бюрото и взе оттам дебела червена папка. Върна се при Рап и каза:

— Искам да преразгледаш случая от началото до края. — Подаде му папката. — Това е предварителният доклад на Тайните служби. Изчети го и говори пак със специален агент Ривера. Искам да ни каже дали е знаела, че неин подчинен се чука с жената на шефа си.

Рап кимна.

— Значи според теб Газич говори истината.

— Че целта им е била втората лимузина… мисля, че много хора побързаха да си извадят заключения от случилото се, базирайки се на предположения. Особено що се отнася до становището на следователя. Цялото разследване се е водело с презумпцията, че атентатът е извършен от терористи. Разгледай доклада в светлината на последните станали ни известни факти. Ще го обсъдим отново утре сутринта.

— Има ли нещо друго?

— Да. — Тя се поколеба, преди да продължи: — Нека Маркъс направи пълна проверка на Стю Гарет.

— Стю Гарет? Мислиш ли, че никаквец като него е способен да извърши нещо подобно?

— Има моменти от биографията му, за които не знаеш. Сега предпочитам да ги премълча, но повярвай ми, този човек е способен почти на всичко.

— Добре. Ще наредя на Маркъс още сега.

— Нека наблегне на последния месец преди експлозията.

— Дадено. Нещо друго?

— Не. Само бъди внимателен и действай бързо. Нямаме много време.