Измяната

40

Марк Рос се събуди в сряда сутринта с ужасен махмурлук. По някое време се беше опитал да си тръгне от хотела, но празненството продължи дълго след полунощ. След срещата си с Том Рич от „Ню Йорк Таймс“ беше отишъл да види Алекзандър, който беше в мрачно настроение. През последния месец Рос неведнъж беше изпитвал желание да го хване за раменете и силно да го разтърси, а после да му разкрие жестоката истина, че покойната му съпруга е била уличница. Тя заслужаваше да бъде първата дама толкова, колкото една улична проститутка от Ню Орлиънс. Само че между желанието му и разумния подход имаше разлика. А пък и заради скръбта си Алекзандър беше много по-податлив на манипулиране и доста по-отстъпчив. На практика беше оставил Рос да оглави екипа по прехода, което пък позволи на вицепрезидента да напълни администрацията със свои хора. Познатите му от Джорджия не бяха никак малко, но той се постара да ги назначи в министерствата на транспорта, здравеопазването, образованието, Комисията по въпросите на ветераните и другите държавни органи. Министерствата на отбраната, на правосъдието, както и отговарящият за външната политика Държавен департамент — перлите в короната на всяка администрация — отдавна бяха пълни с негови симпатизанти.

След срещата с Алекзандър в апартамента „Ейбръхам Линкълн“ Рос слезе отново в Раунд Робин Бар, защото трябваше да пийне нещо. Наближаваше шест вечерта. Четири часа по-късно пиеше коняк и пушеше дебела доминиканска пура в компанията на двама холивудски продуценти. В града продължаваха да пристигат главните спонсори на партията и заради посърналия Алекзандър на Рос се падна задължението да им благодари за подкрепата. Към полунощ намери сили да си тръгне от партито. Един от помощниците му го убеди да отседне в хотела и предложи да му донесе чисти дрехи за сутринта. Тъй като Рос трудно пазеше равновесие, много се зарадва на предложението.

Събуди се малко преди седем сутринта и поръча закуска, преди да влезе под душа. Храната пристигна, докато той се бръснеше. Накара хотелския прислужник да остави закуската до телевизора. След като приключи с бръсненето, седна само по хотелската хавлия и с вълчи апетит се нахвърли на препечените филийки, яйцата и бекона. Изпи чаша сок от грейпфрут и се зае с кафето. Няколко минути по-късно се почувства превъзходно. Някой почука на вратата. Рос реши да не отваря. Напоследък рядко го оставяха на спокойствие. Почука се отново. Този път по-силно и вратата се разтресе. Той ядосано хвърли кърпата на масата и тръгна към вратата. Отвори я рязко и доста се изненада, като видя ухиления Стю Гарет.

Гарет грубо го избута навътре и каза:

— Чух, че си имал тежка вечер.

Рос затвори вратата.

— Просто гледах да се представя добре като домакин.

Гарет отиде направо при количката с храната и си взе парче бекон от чинията на Рос.

— Не ми пипай храната, Стю — предупреди го със сериозен тон той.

— Успокой се — отвърна Гарет и извади вестника, който носеше под мишница. — Не е ли страхотно?

На челото на вестника с големи черни букви се мъдреше заглавието „ЦРУ измъчвало случаен човек“. Рос го грабна и започна да чете статията. Неговата усмивка беше още по-широко от тази на Гарет.

— Наистина е страхотно. Пише за Кенеди и за Рап още в началото. — Продължи да чете и секунди по-късно добави: — Няма да се наложи да си мръдна пръста. Пресата ще ги разкъса на парчета вместо мен.

— Както стадо хиени се нахвърля на ранен носорог. Кървавото пиршество вече започна. — Гарет взе дистанционното на телевизора и включи на Си Ен Ен. — Всичките информационни агенции го предават, новинарските канали също го повтарят, радиото, Интернет, всички. Кенеди и Рап може и да не изкарат до събота.

Рос се изсмя и размаха юмрук.

— Стю, това е най-добрият ни ход.

Гарет кимна.

— И много добре изигран, ако питаш мен.

На екрана бивш служител от ЦРУ критикуваше директорката на управлението, че не е държала по-изкъсо Мич Рап. Той твърдеше, че от години предупреждавал, че Рап е неконтролируем.

— Мислиш ли, че може да отиде в затвора? — попита Рос.

— Кой знае. Отвличането на хора се преследва от закона. Стрелбата по тях също. — Гарет намери коментара си за много остроумен и се засмя.

— Може би ще е добре да излезем с изявление.

— Още е рано. Нека другите да свършат мръсната работа. Утре или в петък може да реагираш по някакъв начин. Засега си кротувай и се радвай на краха на Кенеди и кариерата й.

Съветът се стори разумен на Рос. Той се запита как ли е приела новината директорката на ЦРУ. Тази сутрин моралният дух в Ленгли нямаше да е много висок. Само като си представи всичките озадачени физиономии, Рос изпита приятно задоволство. Плесна с ръце, потри ги и тръгна към спалнята.

— Къде отиваш? — попита го Гарет.

— Да се облека. Тази сутрин съм много зает и ще трябва да вместя в графика си една непредвидена визита.