Измяната

51

Нощният клуб, който Шпейер възнамеряваше да посети, се намираше недалеч от ресторанта, но пък в Женева разстоянията не бяха големи. Грийн и Гордиевски искаха да отведат Гарет в друг клуб, по-отдалечен. Заведението беше пълно с млади беларуски момичета, работещи за Гордиевски. Цената на един секссеанс беше хиляда долара. Гордиевски се похвали по време на вечерята, че прибира деветдесет процента от печалбата. Гарет се опита да отклони предложението, но Грийн настоя. Каза, че само ще се отбият в клуба и после ще го откарат в хотела. Банкерът се съгласи да дойде в апартамента на милиардера за нощното шоу.

Всичко вървеше по плана на Рап. Беше 10:41 часа вечерта, когато четиримата излязоха от ресторанта. Мич съсредоточи вниманието си върху Шпейер. Той беше ключът. Рап беше доловил нещо странно в гласа му по време на вечерята. Като че съжаляваше, че се е свързал с тримата.

Банкерът подаде на камериера талон и онзи изтича някъде. Шпейер се сбогува с останалите, които се натъпкаха в хамъра.

— Кевин — обърна се Рап към шофьора на колата, — според теб дали бодигардовете носят бронежилетки?

Хакет поклати глава.

— Едва ли те ги правят толкова едри.

Рап кимна. Сигурно някои от тях носеха, но вече се чувстваха доста неудобно от допълнителното тегло. Едва ли щяха да ги сложат тази вечер.

— Прислужникът идва. Когато връчи ключовете от колата на Шпейер, излез и мини пред него. Ще караме отпред до „Льо Претекст“. Камериерът докара беемвето на банкера и му отвори вратата да се качи. Хакет включи на скорост и излезе на Ке дьо ла Пост и се насочи на изток. Шпейер тръгна веднага след тях. Целта на пътуването им се намираше само на около километър от „Льо Берн“. Шпейер през цялото време спазваше почтителна дистанция зад тях. Рап и Хакет вече бяха проверили мястото, докато банкерът и гостите му ядяха основното ястие в ресторанта. Рап искаше да види сградата. Забеляза клуба от сто метра. Трудно бе да го пропуснеш, с неговия огромен неонов надпис, вдигнат високо над улицата. Макар че бе доста студено, отвън се беше образувала дълга опашка от желаещи да влязат.

— Не забравяй да намалиш — каза Рап. — Ще ме оставиш ето там. — Той беше готов. Преди колата да спре напълно, Мич отвори вратата и скочи. Беше облечен с черно кожено яке с вдигната яка, черни джинси и беше обут с черни обувки с тежки подметки, много наподобяващи кубинки. Зави наляво и тръгна по тротоара към входа на клуба. Хакет потегли, а отзад приближи беемвето. Клиентите бяха от дясната страна на Мич. Трябваше да коригира крачката си и щеше да стигне точно навреме.

Хак стигна кръстовището, зави надясно и спря след няколко метра.

Беемвето паркира до тротоара. Служителят от клуба отвори вратата на Шпейер и той слезе. Взе си талона и мина зад колата, точно както Рап очакваше. Мич ускори крачка. Едва ли човек като Шпейер щеше да се реди на опашка заедно с другите. И отново се оказа прав. Банкерът се насочи направо към входа и извади портфейла си, за да прибере вътре талона.

Рап го пресрещна по средата между ръба на тротоара и входа за заведението. Сграбчи банкера за десния лакът и каза на висок глас, за да го чуят другите:

— Жозеф, откога не сме се виждали. — Продължи напред, хванал под ръка ошашавения Шпейер. Много по-тихо добави: — Имаш късмет, че шефовете ми те искат жив. Иначе щях да те очистя още сега.

Банкерът погледна шокирано непознатия. Опита се да се измъкне, но мъжът го стискаше много здраво.

— Какво?

Веднага почувства пробождане в хълбока.

— Не се опитвай да бягаш и не говори високо. Погледни ръката ми. — Рап вдигна ножа, за да го види банкерът. Острието беше изцапано с кръв. — Ако не изпълняваш нарежданията ми, ще ти прережа гърлото и ще те оставя да пукнеш на улицата. Знам какво сте намислили със Сай Грийн. — В очите на банкера проблесна тревога. — Да, американец съм. Ако се подчиняваш, ще оживееш, което не мога да обещая за приятеля ти Грийн. Да вървим.

Мич тръгна към чакащия мерцедес.

— Кой си ти?

Рап продължи да върви.

— Аз съм този, който ще реши всичките ти проблеми.

Стигнаха до мерцедеса и Рап отвори задната врата. Но вместо да се качи, Шпейер погледна бързо към клуба. Мич се усмихна и добави:

— Ако кажеш, че не съжаляваш, загдето си се забъркал с Грийн, ще те пусна. Ще убия собственоръчно негодника и после ще кажа на президента Алекзандър, че ти си подпомогнал убийството на жена му и осемнайсет други американци. — Погледна в очите на банкера. Шпейер веднага се зае да пресмята кой е най-сигурният начин да спаси кожата си. Мич спокойно продължи: — Или се качи в колата и ми помогни.

— Какво ще получа?

— Ще останеш жив.