Измяната

54

Рап стоеше пред бюрото на Кенеди. Още беше с дрехите от Женева. Беше изтощен и ужасно много му се спеше, но още по-отчаян беше, когато разбра, че Марк Рос е умрял в Овалния кабинет. Кацнаха малко след десет сутринта, когато единият от механиците в хангара им съобщи новината за Рос. В продължение на час Рап се опитва да се свърже с Кенеди, но тя не вдигаше. Накрая една от секретарките му каза, че в момента директорът пътува към централата в Ленгли. Мич полетя като стрела към Ленгли и завари Кенеди седнала сама в кабинета си, да пише някакъв доклад.

— Значи не можа да ме изчакаш — каза той.

Кенеди приключи с писането и затвори файла.

— Хосе ме посъветва да подходим деликатно към проблема.

— Какво, по дяволите, означава това?

Кенеди не искаше да спори с него.

— Появи се подходяща възможност.

— Да, виждам. Инфаркт в Овалния кабинет. Който и от вас да го е измислил, е голям куражлия.

Айрини свали очилата си и се облегна назад.

— Какво направихте, отровихте ли го?

Тя кимна.

— Ама и Хосе си ги обича тия шпионски номера. Чух по радиото, че в семейството му имало страдащи от сърдечни заболявания.

— Да. Един журналист разкри истината по време на кампанията, но аз го знаех и преди това.

— Откъде го знаеше?

— Когато след колежа си подаде документите за работа тук, в Ленгли, той искаше да го назначим в „Операциите“.

— Отначало всички искат това.

— Не издържа физическите тестове. Откриха му смъкване на митралната клапа.

— Обясни ми го с по-прости думи.

— Сърдечен шум.

— И все пак кой го отрови? Хосе?

Кенеди изгледа продължително Рап и спокойно отговори:

— Аз.

Той загуби ума и дума. Замръзна на място, ахнал от удивление. Накрая, след като се окопити, прошепна:

— Ти ли го отрови? — Да.

— Да не си болна?

— Напротив, много съм си добре.

Изгледа я изпитателно.

— Сигурна ли си.

— Да, сигурна съм. Ако искаш да знаеш, Джак Уорч, Мария Ривера и Скип също са в течение.

Рап се замисли за секунда.

— Имала си нужда от помощта им. — Да.

— Ами ако направят аутопсия?

— Предвид състоянието на неговото сърце жена му едва ли ще поиска аутопсия. Така смята Скип. Освен това Сикрет Сървис има на запис целия инцидент. Уорч вече го изгледа и каза, че не е забелязал нищо подозрително.

— А ако все пак вдовицата поиска аутопсия?

— Ривера постави сутринта таблетки виагра в несесера с приборите му за бръснене. Едната от отровите също беше силно примесена с виагра.

Рап я погледна недоверчиво.

— Жените на политици знаят как да пазят тайни. Той не е спал в едно легло с нея от години. Тя ще предположи, че е пиел виагра, за да изневерява с други жени. Повярвай ми, няма да иска да отвори кутията на Пандора.

— Ами ако го стори?

— Според Хосе, ако направят аутопсия, отровата няма да бъде открита при токсикологичния анализ.

Рап продължи да се удивлява на спокойствието й. Някои хора можеха да убият и да продължат да си живеят спокойно, все едно че нищо не се е случило. За него имаше единствено значение кого убива. Той беше доволен от съдбата, че му беше предоставила шанса да отърве света от отрепки като Грийн и Гордиевски. За двамата бодигардове изпитваше смесени чувства. Те сами бяха избрали да тръгнат по кривия път, но, от друга страна, бяха само обикновени пионки, редови войници на мафията.

— И сега добре ли си? — попита я Мич.

— В началото не бях много сигурна, но накрая всичко се нареди. Този човек трябваше да бъде ликвидиран. Съдебният процес срещу него едва ли щеше да доведе до нещо добро.

— Права си. — Рап извърна поглед настрани. Чувстваше се малко неловко. Никога не би предположил, че и тя притежаваше в себе си тези черти.

Сякаш прочела мисълта му, Айрини добави:

— Знаеш ли, Мич, не ми беше за пръв път.

— Тоест?

— Толкова пъти съм давала заповеди за убиване. Не е много по-различно, отколкото да сипеш отрова в чашата на жертвата.

— Не си цапаш ръцете, но така или иначе си замесена.

— Сутринта ги поизцапах малко повече, отколкото бих искала.

Рап се усмихна.

— Гордея се с теб — каза. — Свърши добра работа. Екзекутира един предател. Рос сам беше направил избора си. Ако имаш проблеми със съня, спомни си за деветнайсетте души, загинали миналия октомври. Рос си получи заслуженото.

— Благодаря ти за съвета.

Рап закри устата си с длан и се прозя.

— Боже, колко ми се спи.

— Защо не се прибереш у дома. Доста си уморен.

Той погледна часовника си и разтърси глава, за да прогони съня.

— Колко време ще трябва да чакам, за да убия Гарет?

— Поне една година.

— Хайде, стига — разочарова се ликвидатор номер едно в ЦРУ.

— Мич!

— Една година е много дълъг срок.

— Рано или късно ще се разбере, че Грийн и Гордиевски са изчезнали безследно. И след внезапната кончина на Рос Гарет ще изпадне в параноя.

— По-скоро точно обратното. Доколкото познавам Гарет, той вече е взел самолета за Лос Анджелис. И си мисли, че е най-щастливият човек на света. Много искам час по-скоро да му кажа, че не е.

— Мич, стой настрана от него, докато не ти дам знак.

— Добре, но все пак ще му видим сметката, нали?

— Да, на никого няма да се размине.