Измяната

50

Рап видя на екрана на лаптопа как Гарет влезе в ресторанта. После вече през прозореца на мерцедеса проследи как колата на Шпейер спира пред заведението и той дава ключовете на камериера. Когато пристигна големият джип „Хамър“, Мич предусети, че от него ще слязат последните двама души от резервираната за четирима маса. Напрегна се, когато от джипа слезе мъж с размерите на гардероб и бързо влезе да огледа ресторанта, преди отново да се върне. От хамъра слезе втора горила, а третият остана зад волана. После слязоха и двете охранявани персони. Рап веднага позна Гордиевски. Беше изучавал досието му по време на полета за Швейцария. Нещо му се стори познато във втория мъж. Щом влязоха в ресторанта, той отново насочи вниманието си към компютъра си и пъхна малката слушалка, включена към него. Ухото му се изпълни с шума и звуците от вътрешността на ресторанта. Рап и Дюмонд бяха единствените, които можеха да подслушват какво става вътре. Той се облегна и се настани по-удобно в седалката. Вечерта обещаваше да е дълга, с продължително наблюдение, подслушване и чакане.

Но само минута по-късно Мич скочи и напрегна слуха си, за да чуе всяка една дума от спора на Гарет с непознатия на име Сай. Двамата обсъждаха някакво тяхно споразумение. Когато Гарет стана, за да отиде до тоалетната, Рап натисна бутона за предаване и попита:

— Залиса ли го?

— Да — отвърна Дюмонд.

Мич свали слушалката.

— Можеш ли да го изчистиш малко?

— Вече го правя.

— Колко време ще ти трябва?

— Може би минута.

— Добре. Щом свършиш, зашифровай го и го прати на Айрини.

— Прието.

Рап погледна на компютърния екран тримата мъже на масата. Шпейер беше седнал с гръб към камерата. Плешивият сигурно беше Александър Гордиевски. Рап беше чел досието му предния ден. Третия, този, когото Гарет наричаше Сай, той още не можеше да разпознае. Замисли се за разговора. Значи Джош Алекзандър не знаеше. Кенеди как ли щеше да му съобщи новината? По-добре беше да оставят бедния човек да си мисли, че съпругата му е загинала от ръцете на терористи.

— Мич — обади се Дюмонд в другата слушалка, — Гарет звъни по мобилния си телефон.

— Къде е той? — Рап бързо напъха другата слушалка в лявото ухо.

— В тоалетната.

— Не ме интересува. — Гласът беше на Гарет, макар и с леко металически оттенък. — Този е луд. Хвани Стоукс и обещай да му дадеш Държавния департамент, ако уреди подписа. — Последва няколкосекундно мълчание, докато политическият съветник слушаше какво му говори човекът от другата страна на линията, който и да беше той. — Кажи на нюйоркската прокурорка, че неин ще е който си поиска пост. По дяволите… аз лично ще я направя сенатор от нейния щат. — Отново тишина. — Не ми пука какво ще ти коства, Марк. Само си замъкни задника в Белия дом още сутринта, вземи с теб Стоукс и накарайте Хейс да подпиша това проклето помилване. Иначе, повярвай ми, Сай ще стъжни живота и на двама ни.

Рап накрая се сети. Името и лицето съвпаднаха. Сай Грийн беше гнусният емигрант, избягал от Щатите, защото го бяха обвинили в незаконна продажба на оръжие за Ирак и Либия. Сделката беше извършена след войната в Персийския залив и преди Кадафи да реши да се държи послушно. С него беше свързана и някаква друга афера за покупката на евтин калай и мед с голяма отстъпка от корумпирани руски олигарси. В замяна на силно занижените цени на сделката олигарсите бяха получили тлъсти подкупи от Грийн. Но милионите, спечелени от гешефта, не му стигнаха и той чрез изкупуване на тези суровини предизвика дефицит и криза на пазара. Когато цените се вдигнаха, той пусна за продажба всичките си запаси. Рап си спомни, че преди няколко години в Ленгли мислеха да хванат милиардера и да го върнат в Щатите, но Държавният департамент забрани. Както гласеше старата поговорка: по-лесно е да искаш прошка, отколкото разрешение. Този път нямаше да иска нито едното, нито другото.

Гарет се върна на масата при съзаклятниците си. Рап взе сателитния телефон от седалката до себе си и натисна бутона за предаване в ръкава си.

— Прати ли го на Айрини? — Да.

— А този последния, по мобилния телефон? Ще можеш ли да го изтеглиш от „Ешелон“?

— Работя по въпроса. Записът е почти в реално време и ми трябват няколко минути.

— Добре. Обади ми се, когато го свалиш. — Мич набра номера на Кенеди и погледна часовника си. В Женева беше осем и двайсет и четири, значи във Вашингтон трябваше да е два и двайсет и четири следобед.

— Тъкмо мислех да ти звъня — каза Кенеди веднага щом вдигна.

— Какво има?

— Току-що говорих с доктор Хорниг. Тя ми каза, че нашият приятел се разприказвал.

— Да, но казал ли е нещо съществено?

— Изглежда, през октомври миналата година е предприел кратко пътуване до Щатите.

— Той е подготвил микробуса за Газич.

— Бързо схващаш.

— Така са го и засекли. — Рап си представи как Милинкавич фотографира Газич, докато последният се качва в микробуса.

— Какво?

— Нищо, няма значение. Получи ли електронното писмо?

— Да, току-що пристигна.

— Отвори го и прослушай записа. И гледай да не паднеш от стола.

Рап чу по телефона началото на записа. Не се чувало много ясно, но тъй като вече го беше слушал, без проблем различаваше думите. Когато записът свърши, Кенеди се покашля и заключи:

— Значи Рос е замесен.

— Да. Скоро ще ти изпратим следващата част. Гарет проведе телефонен разговор от тоалетната. Сигурен съм, че е било с Рос.

— Предполагам, че този Сай е Сай Грийн.

— Как се сети? — попита Рап изненадано.

— Той и Пинкъс Ротбърт бяха бизнес партньори. Занимаваха се доста с недвижими имоти в Ню Йорк и направиха няколко петролни сделки. Разделиха се, когато осъдиха Грийн. Работата беше много объркана. Министерството на правосъдието конфискува имуществото на холдингите им — голяма част от недвижимите имоти в Ню Йорк.

— Нали преди няколко години имаше план да го спипаме?

— Да, но някой от Съвета по националната сигурност подшушна на Държавния департамент и те пощуряха.

— Е, ако може да направим генерален извод от чутото, той е, че Алекзандър не е замесен.

— Съгласна съм.

— Според мен ще е по-добре да не му казваме.

— Защо?

— Ще се съсипе още повече.

— Блажени са вярващите, така ли?

— Не бих нарекъл блаженство загубата на жена ти. Каквато и да са били брачните им взаимоотношения, по всичко личи, че наистина я е обичал.

— Май си прав.

— Тогава ми кажи с какво истината ще го направи по-добър президент?

— Като президент той е длъжен да знае истината.

— Бих се съгласил с теб, но не и в този случай. Ако му кажеш какво е станало в действителност, само ще го превърнеш в един още по-нещастен, сърдит и параноичен мъж.

След дълга пауза Кенеди отговори:

— Вероятно си прав.

— Само ме остави да изясня всичко докрай.

— По-спокойно. Трябва ми време да помисля.

— Не си прави труда.

— Мич!

— Ще довърша нещо, което трябваше да бъде направено преди много време.

— Няма ли да го обмислим първо?

Той се изсмя.

— Не е необходимо. Късно е вече.

— Не пипай Гарет.

— Да не си се побъркала?

— Не, не съм. Трябва да хванем по-едрата риба. Многото нещастни случаи само ще предизвикат по-сериозно разследване. Остави го да си тръгне и се погрижи за другите. И имам една лична молба. Питай Маркъс дали не може да ми извади медицинския картон на Рос от болницата в Бетезда.

— Друго?

— Няма.

— До утре тогава.

Рап затвори и замислено подържа телефона в ръката си.

— Маркъс — каза той по радиостанцията, — разбери къде живеят Грийн и Гордиевски… И изрови нещо за въпросния „Льо Претекст“.