Измяната

47

Гарет беше в изключително лошо настроение. Беше се качил на самолета с надеждата, че ще спи през цялото време на трансатлантическия полет. Беше го планирал. Щеше да пийне водка с лед, преди да излетят, и две-три чаши червено вино заедно с яденето на борда на самолета. После щеше да си свали обувките, да се отпусне в удобното кресло, да си сложи маската на очите и да спи, докато не се покажеха блестящите на слънцето заснежени върхове на Алпите. За съжаление не беше взел предвид уголемената си простата. Час след като се беше унесъл, той се събуди за първото от общо трите ходения до тоалетната. Когато стъпи на женевска земя, беше уморен, сърдит и леко откачил. И никак не беше доволен, че не е във Вашингтон. Тук никой не го молеше да се снима с него, никой не му искаше съветите.

На летището го чакаше шофьор, който го откара в хотела и по пътя му показа къде ще се състои срещата с мосю Шпейер, насрочена за осем вечерта. Гарет едва не се разкрещя, задето го караха да чака шест часа и половина, но нямаше какво да се прави. Банкерът не си вдигаше телефона, а на Грийн не искаше да звъни.

Регистрира се в хотела малко преди два следобед и помоли на рецепцията да го събудят в седем часа за всеки случай. Когато влезе в стаята си, го налегна умората от полета. Изключи и двата мобилни телефона, а на хотелския телефон натисна бутона „Не ме безпокойте“. Явно беше доста изтощен от пътуването, защото се събуди чак в седем, без да го мъчи простатата. Гарет си взе душ и се обръсна. Облече си синьо спортно сако, бяла риза и тъмносив панталон.

Когато слезе във фоайето, колата вече го чакаше. Излезе пред входа, навлякъл зимното си палто, и за миг се спря на тротоара. Срещу него се простираше Женевското езеро, на чиято огледална повърхност проблясваха светлините на града. Като политически консултант Гарет беше много мнителен към хората. Харесваше Женева — града на мошениците, много от които се опитваха да минат за аристокрация. Рай за воайорите. Уж претендираха за място във висшето общество, а в действителност под тази маска се криеше ненаситният им апетит за храна, наркотици, хазарт и секс. Много забавно място.

Гарет пъхна ръцете си в джобовете и се качи на задната седалка на мерцедеса. Шофьорът го поздрави на френски и потегли по Ке дю Монблан, към най-изискания ресторант в цяла Женева. Гарет очакваше със задоволство вечерята, но не и човека, който щеше да му прави компания.

Реши да си поръча най-скъпите ястия. За виното нямаше да се притеснява. Шпейер щеше да се погрижи и сам да избере изключително скъпа марка.