Измяната

48

Мич Рап седеше в колата и наблюдаваше Гарет през затъмненото задно стъкло. Целият екип беше снабден с миниатюрни зашифровани радиостанции с безжични слушалки. Той натисна бутона за предаване, зашит в ръкава на коженото му яке.

— Той тръгна. — Отпусна бутона и погледна седналия зад волана Хакет. — Знаеш си работата, Кевин. Дръж се малко на дистанция и виж дали някой друг не го следи.

Черният седан мерцедес потегли. Полетът от Вашингтон отне общо шест часа и единайсет минути. Излетяха в 11:47 вечерта и с промяната на часовите пояси кацнаха в Женева пет минути преди пладне, цял час преди да се приземи самолетът на Гарет. По пътя никой не спа. Имаше прекалено много неща да се свършат. Дюмонд влезе в Интернет и проникна в мрежите на няколко различни хотела, докато не откри къде ще отседне Гарет. В хотел „Бо Риваж“ на крайбрежната Ке дю Монблан, с изглед към Женевското езеро. Ако имаше работа в банката на Шпейер, изборът на този хотел беше резонен. Оттук до банката пътят беше само няколко минути пеша. След като анализираха системата за резервации на „Бо Риваж“, те си запазиха стая на същия етаж, на две врати от тази на Гарет. Срещу стаята на политическия консултант нямаше друг хотел с пряка видимост към прозореца му и затова трябваше да поставят скритите микрофони в самото помещение. След като преминаха митническия контрол, се насочиха към чакащите ги два еднакви черни седана мерцедес със силно затъмнени стъкла и бял микробус „Фолксваген“. В багажниците на седаните намериха цял арсенал от оръжия със заглушители, а в багажния отсек на микробуса — оборудване за следене. Всички бяха обучени официално освен Коулман и Стробъл, които носеха пилотски униформи. Двамата се качиха в единия мерцедес и паркираха пред терминала на „Ер Франс“. Рап, Дюмонд и Хакет се качиха на микробуса и последваха Брукс и Уикър, които потеглиха с другия мерцедес към „Бо Риваж“. Брукс и Уикър се настаниха в хотелската стая докато останалите от екипа отидоха в „Д’Англетер“ на няколко пресечки оттам. Рап и придружаващите го изчакаха там, докато новобрачната двойка не монтира „бръмбарите“ в стаята на Гарет.

В това време Дюмонд успя да вкара номерата от паметта на мобилния телефон на Гарет в системата „Ешелон“ на Агенцията за национална сигурност (АНС). ЦРУ си сътрудничеше тясно с АНС по международните въпроси. Никоя от тайните служби не искаше да си признае, че следи американските граждани в чужбина. Затова бяха разработили система, която можеше да подслушва телефоните за определени кратки периоди, най-много за ден или два. После записите моментално биваха изтривани от системата, сякаш изобщо не са съществували. Електронните адреси на Гарет също бяха добавени към списъка. Засега най-трудната част от операцията беше да резервират места за Брукс и Уикър в ресторант „Льо Берн“. Уикър пъхна в ръката на управителя в „Риваж“ стодоларова банкнота. Нужни бяха още две банкноти със същата стойност, за да си осигурят маса в ресторанта.

На седалката до Рап лежеше лаптоп. Екранът беше разделен на четири. Уикър и Брукс вече бяха пристигнали в „Льо Берн“ и бяха поставили няколко миниатюрни камери и микрофони в бара, ресторанта и тоалетната. Дюмонд наблюдаваше всичко от микробуса, който беше паркиран на половин пресечка от заведението. В момента екранът показваше картини от улицата отвън ресторанта, от входната врата на ресторанта — с изглед отвътре и още два вътрешни изгледа към масите за ядене. Маркъс записваше всичко.