Измяната

44

Президентът Хейс беше изключително спокоен. Кенеди никога не го беше виждала такъв. След като свърши, Хейс призна, че се е боял от най-лошото, когато е чел статията в „Таймс“. По очевидни причини той не искаше управлението на неговата администрация да приключи със скандал. Вместо това обаче, преди да си тръгне от Овалния кабинет, щеше да се увенчае с нов триумф. Безспорно Газич беше виновен. Гръцкото правителство едва тази сутрин изпрати официална протестна нота в ООН. Но те бяха дълбоко заблудени и съвсем скоро щяха да преглътнат горчивия хап. Но още по-хубавото беше, че всичките му критици и неприятели щяха да останат пръст в устата.

Идеята на Рап да се свика пресконференция веднага хареса на Хейс. Президентът гореше от желание да го върне на „Ню Йорк Таймс“. Не само че щеше да даде урок на всички, но и щеше да постигне нещо, което малцина негови предшественици бяха успели. Щеше да натика медиите в собствената им кал. Рап беше прав, че шоуто ще е много забавно. Но Айрини не се забавляваше много. Тя беше изпълнена с напрежение и очакване от това доколко ще се разрасне скандалът. Но в крайна сметка реши да не споделя подозренията си с президента. Не че не му вярваше, но още не разполагаше с доказателства в подкрепа на нейната теза. Засега имаше само няколко смущаващи фотографии, недоказана теория, дълбоко недоверие и подозрение към Марк Рос и страх, че Джош Алекзандър е бил толкова алчен за властта, че сам е наредил да премахнат жена му, за да спечели изборите.

Кенеди стоеше заедно с Хуарес в малкия коридор до залата за пресконференции на Белия дом. Тя поиска и заместникът да присъства, за да повдигне заслужено така необходимия на Службата за нелегални операции авторитет в обществото. Кенеди нямаше време да празнува. Тя отново се тревожеше за развоя на събитията. Притесняваше се каква ли чудовищна тайна може да открие Рап. Тайна, която би могла да унищожи доверието на нацията в политическите институции и да нанесе вреди на международния авторитет на Америка за десетилетия напред.

Трябваше да разбере каква е необоримата истина, и то трябваше да го стори много бързо, преди Алекзандър и Рос да положат клетва.

Телефонът иззвъня. Погледна екрана — беше Рап.

— Как мина? — попита го тя.

— Тя изобщо не предполагаше, че двамата са били любовници.

— Вярваш ли й?

— Да.

— Потвърди ли, че тя му е заповядала да пътува във втората лимузина?

— Да.

— Хм. — Кенеди се запита дали отново не бяха опрели на камък. Част от нея искаше всичко да приключи дотук, но друга част искаше да докаже, че интуицията не я е излъгала.

— Но чуй това Гарет я е накарал агент Кеш и Джилиан да се качат във втората лимузина. Той е казал, че съпругата на кандидат-президента лично е поискала Кеш да я придружи до хотела.

— И няма как да проверим дали наистина е така.

— Има начин.

— Как?

— Ще сграбча това лайно Гарет и ще го заплаша, че ще му извадя очите, ако не ми каже истината.

— Мич, не можем да постъпваме така. — Кенеди огледа коридора и залата. — Поне не и докато не се сдобием с доказателства срещу него.

— Добре. Направи ми една услуга. Президентът ще иска и ти да кажеш няколко думи, нали?

— Да.

— Подметни, че в офиса на Газич сме намерили улики, от които става ясно кой го е наел. Не се впускай в подробности, но гледай думите ти да прозвучат убедително.

Кенеди забеляза президента Хейс, който вървеше по коридора заедно с прессекретаря си.

— Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя, след като свърши пресконференцията. — Тя нагласи телефона си само на вибрация и го прибра в чантата.

— Готова ли си? — попита я Хейс и се усмихна уверено.

— Ако вие сте готов, аз също, сър.

— Да вървим тогава. — Хейс хвана Кенеди под ръка и я поведе към претъпканата и нажежена от очаквания зала на Белия дом.