Измяната

43

Фоайето в „Уилард“ вече оживяваше. Беше 11:28 часа и още никой не беше освободил стаята си. Имаше само новопристигнали и гости на хотела, които бяха тръгнали да хапнат или да пазаруват. Гарет се опитваше да си свърши работата. Ако още някой дойдеше да го поздрави за победата, беше готов да го фрасне по главата. Беше седнал в един голям и удобен фотьойл срещу вратата. Вероятно мъжът, с когото имаше среща на обяд, знаеше как изглежда и щеше да го познае. Защото той нямаше и най-малка представа как ще изглежда гостът му.

Съсредоточи се върху екрана на блекберито. Кликна върху иконата за метеорологичната прогноза. След секунди на екрана се появи прогнозата за времето за следващите пет дини. От месеци тръпнеше при мисълта, че ще трябва да присъства на инаугурацията. Щом си представеше, че ще трябва да мръзне в Западния Капитолий, му се отщяваше. Към града се движеше топъл фронт. Очакваше се температурата следобед да стигне до плюс петнайсет градуса и щеше да доближи двайсетте в деня на великото събитие, събота. Гарет се усмихна. „Тези смахнати идиоти изобщо си нямат представа от метеорология — каза си. — Само преди два дни твърдяха, че през уикенда температурата ще е около и под нулата.“

Доволен от прогнозата, той отиде на друг негов любим сайт. Интернет търг за стари мотоциклети. Беше направил няколко наддавания и искаше да провери докъде са стигнали. Единият от търговете приключваше в десет вечерта. И докато гледаше какви бяха последните наддавания, блекберито зазвъня и на екрана се изписа съобщение, че има поща. Изведнъж се появиха още три съобщения. Гарет си отвори пощенската кутия и видя, че първото съобщение е новина от един информационен портал. Другите три бяха от други новинарски агенции. Нещо се беше случило. Кликна на отправката и миг по-късно се озова на сайта на „Дръдж Рипорт“. Заглавието гласеше: „Президентът свиква пресконференция на обяд. Директорът на ЦРУ подава оставка.“

Гарет ликуваше. Избра номера на Марк Рос и зачака.

Рос вдигна след второто позвъняване.

— Да?

— Как мина в Ленгли?

— Вече е труп, а дори не го знае.

— Мисля, че вече е наясно.

— Защо, какво става?

— „Дръдж“ съобщават, че президентът ще свика пресконференция на обяд.

— За?

— Според тях Кенеди ще подаде оставката си.

— Шегуваш се!

— Не, ни най-малко. Не е за вярване, нали? Отне ни по-малко от ден и не се наложи изобщо да си мръднеш пръста.

— Къде си сега?

— В хотела. Имам среща с един смешник от Индиана, който си въобразява, че ще е следващият губернатор на щата.

— Не се бави много. В дванайсет ще те чакам в бара. Ще гледаме пресконференцията заедно. Нямам търпение да видя физиономията на Кенеди.

— В дванайсет в бара.

Гарет затвори точно когато очакваният от него човек пристигна за срещата в единайсет и половина. Беше висок около метър и осемдесет. Това беше първото нещо, което забеляза. Второто, което се набиваше на очи, беше невероятно изпъкналата му адамова ябълка. Този тип нямаше никакви шансове, освен ако хората в Индиана не искаха губернаторът им да прилича на щъркел.