Първо направих фотокопия и отново прегледах статиите, които бях открил вчера. Никакви нови прозрения. Като използвах думите „Ардъло“ и „Пийк“, аз се върнах двадесетина години преди престъплението и извадих пет съобщения, всичките в „Лос Анджелис Таймс“.
24 ноември 1929 г.
Ред Шън, спортен наблюдател на „Таймс“
Две счупвания на рекордите, извършени от звездата преден защитник Хенри Ардъло — Бъч, по време на четвъртфиналите, отведоха „Индианците“ от Станфорд към победа с 21:7 над отбора на „Мечките“ в мача миналата неделя.
Ардъло, вече известен със своите пасове, показа майсторската си игра с крака, като извърши два неотразими и светкавични удара от тъчлинията, съответно от 70 и 80 ярда. Многобройната публика изрази одобрението си, станала на крака и с бурни овации, а някои професионални скаути, следили звездната игра на Ардъло през целия сезон, са били забелязани да наблюдават якия играч от младежкия състав. Никой няма да се изненада, ако славата кацне на рамото на Бъч още докато е студент. И което е още по-важно, със събирането на вярната кохорта на Пало Алто16, „червенокожите“ вече си осигуряват участието в надпреварата за купата „Роуз“.
8 декември 1929 г.
Ред Шън, спортен наблюдател на „Таймс“
Поради счупена бедрена кост по време на тренировка вчера големият Хенри Ардъло — Бъч, от Станфорд бе изнесен на носилка от терена.
Очакваше се Ардъло, отбелязалият най-много точки преден защитник на Тихоокеанската университетска лига, да води „Индианците“ в техния мач за купата „Роуз“ с Ю Ес Си. Лекарите, на които е поверено лечението на контузения играч, съобщиха, че с неговата футболна кариера е свършено.
12 август 1946 г.
Джон М. Дарси, наблюдател на „Таймс“ по трудовите въпроси
Консорциумът на производителите на плодове в Калифорния се срещна със заместник–секретаря на земеделието Клемънт У Чейз във Вашингтон тази седмица, за да поиска смекчаване на имиграционните закони, с цел да се позволи увеличаването на броя на „потящите се“ работници от Мексико.
Клонът на Селскостопанското сдружение твърди, че по-суровите имиграционни закони ще доведат до увеличаване на разходите по труда, което ще нанесе „жесток удар върху местните потребители“, според президента на „СС“ Хенри Ардъло, производител на праскови и орехи от Трийдуей, Калифорния.
„Тези хора — каза Ардъло — могат да дойдат тук и да спечелят десет пъти повече от онова, което биха могли да спечелят в Мексико, и въпреки това ни осигуряват ниска себестойност на продукцията. Те работят онова, с което никой не иска да се захване, тъй че американските работници няма да бъдат ощетени. Междувременно госпожа Домакинята може да отиде в магазина и да си купи най-хубавите, най-хранителните продукти, расли някога на тази планета, на цени, които правят здравословното хранене единствения логичен избор.“
Различни групи, настроени срещу имигрантите, се противопоставят на тази възможност. Секретарят Чейз заяви, че ще обмисли петицията и ще издаде съответното постановление.
14 януари 1966 г.
Стивън Банистър, наблюдател на „Таймс“ по въпросите на бизнеса
Фермерите трябва да се противопоставят на изкушението да продават земята си, макар и на високи пазарни цени, казва един изтъкнат производител на плодове от окръг Кърн, защото залогът тук е бъдещето на семейните ферми.
„Бързите печалби представляват изкушение, на което човек трудно може да устои, и само един бог знае пред какви трудности ще се изправи фермерството при всички тези ограничения, наложени от правителството — заяви Хенри Ардъло, производител на праскови и орехи от Трийдуей, Калифорния, бивш президент на Селскостопанското сдружение, група, представляваща интересите на независимите овощари. — Но фермите са душата на Калифорния. Този щат е житницата на Америка и ако ние отрежем ръката, която ни храни, в името на лесно спечелените пари, какво ще оставим на децата си? Игрищата за голф и провинциалните клубове са хубаво нещо, но я се опитайте да изхраните семейството си с окосена трева!“
Ардъло направи този коментар на вечеря за набиране на средства за Републиканската партия, състояла се в хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско, където беше на подиума заедно с щатските сенатори Уилям Грибън и Руди Торес, както и с инвеститора по недвижими имущества Шеридан Крафт.
3 март 1969 г.
5 март 1975 г.
Хенри Ардъло — Бъч, почина в ранчото си в Трийдуей, Калифорния, миналата сряда. Известен като преден защитник на Станфордския университет, където счупи няколко рекорда по бягане и подаване на пасове, Ардъло имаше бакалавърска степен по бизнес, получена през 1930 г. Всички очакваха да влезе в професионалния футбол, докато една контузия сложи край на неговата кариера като атлет.
След дипломирането си той се присъедини към семейния бизнес, една голяма плантация за орехи и праскови, чието начало бе поставил неговият баща Джоузеф Ардъло (Джузепе), имигрант от Неапол, пристигнал в Калифорния през 1883 г. Той си намира работа като продавач на плодове и инвестира печалбите си в недвижимо имущество в градчето Трийдуей, окръг Кърн, където започва да отглежда стотици плодови дръвчета, получени от Англия, Италия и Португалия.
След смъртта на Джоузеф Ардъло през 1941 г. Хенри Ардъло поема бизнеса, фирмата „Ардъло АА Фрут“, която той разширява и преименува в „Бестбай Пръдюс“, и продължава да придобива земя, като става притежател на имот в долната част на централната долина. Избран за президент на Селскостопанското сдружение — създаден след Втората световна война консорциум на независимите производители на плодове — през 1946 г., Ардъло представлява техните интереси във Вашингтон, включително и чрез една успешна петиция за смекчаване на имиграционните закони, което би позволило увеличаването на броя на наеманите във фермите в Калифорния работници. Той беше член на Куиванис, Търговската камара на Трийдуей, и на Фермерската лига, както и подпомагаше Републиканската партия; заемаше поста председател от централната долина на „Обединеният път“ от 1953 до 1956 г.
Оженил се за своята състудентка от Станфорд Катрин Ан Стетсън, дъщеря на собственик на универсален магазин в Пало Алто, в 1933 г. Тя починала през 1969 г. Единият му син, Хенри Ардъло-младши, загинал при една алпинистка експедиция в Непал през 1960 г. Наследник на стария Ардъло става другият му син Скот Стетсън Ардъло от Трийдуей, вицепрезидент на „Бестбай Пръдюс“.
Фермерите са душата на нашата страна.
Бесът на един луд беше превърнал дома на Хенри Ардъло в кошмар.
Едно семейство беше унищожено. Цял един град бе заличен от географската карта. След като сантименталността се бе погрижила веднъж, ценността на големите недвижими имоти беше свършила останалото.
Жалко, но аз не можах да намеря някаква връзка с Клеър или с демоните, вилнеещи в главата на Ардис Пийк.
Да не би да е имала някаква родствена връзка със семейство Ардъло? Родителите й не бяха споменали такова нещо. Те като че ли нямаха основание да прикриват истината. И все пак хората често си имат свои основания. Намерих един телефонен автомат точно до читалнята, позвъних във „Флайт Ин“ и помолих да ме свържат със стаята на семейство Арджънт. Познатият хриплив глас на Роб Рей каза:
— Да?
— Мистър Арджънт? Обажда се доктор Делауер.
— О! Здравейте!
— Съжалявам, че отново ви безпокоя, сър, но имам още един въпрос.
— Имахте късмет, че ни намерихте — каза той. — Вече се бяхме запътили към вратата, за да отпътуваме за вкъщи.
— Ще бъда кратък, мистър Арджънт. Имате ли някакви роднини в Калифорния? И по-специално във фермерския бизнес?
— Във фермерския? Никакви.
— Говори ли ви нещо името Ардъло?
— Отново не. Помислих, че може би се обаждате, за да ни кажете, че имате някакъв напредък — само за това ли позвънихте?
— Ардъло са били семейство, към което Клеър е проявявала известен интерес — чела е за тях, пазела е някои изрезки от вестници.
— Били са семейство? — попита той. — Да не би да им се е случило нещо?
— За нещастие, били са убити. Преди петнадесет години, а Клеър, изглежда, е проявявала интерес към случая.
— Убити. Цялото семейство ли? — Той едва не се задуши при последните си думи. — Но какво… не искам да кажа нищо, но какво, че са били убити? Каква връзка има това с Клеър? Не, не ги познавам, никога не съм ги познавал. Вероятно е било нещо… професионално. Свързано с работата й. Трябва да тръгваме, сбогом.
— Приятен полет! — пожелах му аз.
— О, да! — отговори той. — Ще бъде страхотен полет — най-после ще напусна загубения ви град.
Неговият гняв отекваше в главата ми и аз оставих слушалката с чувството, че съм се държал глупаво и че съм се натрапил. Какво се надявах да разбера? Какво общо имаха големите пари и сделките със земи с убийството на Клеър?
Сега, когато започнах да мисля трезво, разбрах, че за изрезките има едно простичко обяснение: след като е знаела, че се прехвърля в „Старкуедър“, Клеър е търсила някакви данни за болницата и е попаднала на описанието на кървавата нощ на Пийк. След като е отишла там, тя го е потърсила и е открила, че се е превърнал едва ли не в животно. В предизвикателство.
Толкова много луди, толкова малко време!
След всичките години, прекарани в лабораторията, тя е изпитвала глад за сурово клинично месо — за възможността сама да погледне тази поразителна престъпна лудост. Дори може и да се е надявала да опише случая на Пийк, ако успее да постигне някакъв напредък при него.
Тя беше навлязла в света на лудостта, но — да оставим настрана въодушевлението на Майлоу относно Уендъл Пели — аз се питах дали това имаше нещо общо с нейната смърт. Още от самото начало моята интуиция ми подсказваше, че някой организиран тип, с изкривена психика, но с ума си, беше прерязал гърлото на Клеър, беше я вкарал в багажника на колата и беше изчезнал с останалите пари във все още неоткритото портмоне. Без да остави никакви следи.
Може би същият човек, нарязал Ричард Дада, а може би друг. Всички прилики между двата случая биха могли да се обяснят с една анормална психика: психопатите съвсем не са толкова оригинални. След като човек достатъчно дълго се е сблъсквал със злото, той почва да усеща вонята на тези боклуци навсякъде.
Вече без гласове в главата. Може би сега Пели бе достатъчно нормален, за да свърши това, а може и да не беше. Така или иначе, не можех да престана да мисля, че сме изправени пред едно хладнокръвно дирижирано престъпление.
Убийство за забавление. Продукция.
Не можех да направя нищо повече и се прибрах вкъщи. Прекарах известно време на двора. Оплевих бурените в градината, подкастрих някои храсти, нахраних рибките и събрах падналите в езерцето листа.
Точно преди пет пейджърът ми ме свърза с Хейди Оут.
— Докторе! — Гласът й звучеше възбудено. — Не мога да повярвам, но Пийк отново проговори и този път Суиг не може да ме обвини, че съм истеричка. Записах го на касетофона!