Кървава разходка

37.

Името му беше Кристофър Поул Соумс и имаше лична карта, с която го потвърди.

Очевидно фалшива лична карта от Калифорния и студентска карта от университета в Белфлауър с дата отпреди три години. Тогава е бил второкурсник, с по-къса коса и по-чиста кожа. Отпаднал на следващия семестър, защото „му писнало и си намерил работа“.

— Къде? — попита Майлоу. Беше примъкнал Соумс на моравата зад живия плет от фикуси и бе изпразнил джобовете му.

— В „Лъки“.

— Какво правеше там?

— Пренасях кашони.

— Колко време работи там?

— Два месеца.

— А после?

Соумс се опита да свие рамене, но белезниците му попречиха.

Имаше банкнота от двадесет долара в джоба си, угарка от цигара с марихуана, почти натрошена вафла с фъстъци „М и М“, не притежаваше шофьорска книжка.

— Но знам да карам, брат ми ме научи, преди да постъпи във военноморските.

Майлоу посочи корвета.

— Добра количка.

— Да. Може ли да ми свалите това?

— Разкажи ми още веднъж историята си, Крис.

— Може ли поне да стана от тревата? Влажно е, задникът ми подгизна.

Майлоу го вдигна за токата на колана му и го стовари на верандата на къщата. Разпитът продължаваше вече почти десет минути. Все още нямаше и следа от колите на шерифа.

— Не си ли откраднал колата?

— Няма начин, казах ви.

— Не си ли намерил адреса в колата и не си ли дошъл тук, за да ограбиш къщата?

— Няма начин!

— Откъде намери ключовете?

— Един тип ми ги даде, казах ви.

— Ама ти не знаеш името на този тип!

— Не го знам.

— Значи той ти даде ключовете от корвета си просто ей така!

— Да.

Соумс подсмръкна. Костеливото му коляно почна да се тресе.

— И къде се случи тази вълшебна приказка? — попита Майлоу.

— На Айвър и Лексингтън, казах ви вече.

Задните улици на Холивуд. Момчето имаше онези специфични хлътнали страни, които с пълна сила крещяха за Холивуд.

Майлоу продължи:

— Значи онзи просто се приближи до теб на ъгъла и ти даде ключовете си.

— Ами да.

— А ти какво правеше на Айвър и Лексингтън?

— Нищо. Мотаех се.

— И той си караше корвета и…

— Не, вървеше пеш. Корветът беше паркиран другаде.

— Къде?

— През две улици.

— И ти го помисли за клиент.

— Не, аз не ги правя тези гадории. Всичко стана както ти казах, човече!

— Как изглеждаше този тип, Крис?

— Не знам.

— Един тип ти дава ключовете от колата си и ти не знаеш как изглежда?

— Беше тъмно — там винаги е тъмно, затова… Вървете сами да видите, там винаги е тъмно!

— Някакъв тип, когото не познаваш и чието лице не можеш да видиш, ти дава ключовете от корвета си, казва ти да го закараш вместо него в дома му и ти дава двайсет долара за услугата.

— Точно така — потвърди Соумс.

— Защо поиска да го направиш?

— Питайте него.

— Питам тебе, Крис!

— Имаше друга кола.

— А! — каза Майлоу. — Нещо, което забрави да ми кажеш първия път.

— Той… аз… — Соумс здраво стисна устни.

— Част от двайсетачката е била да не казваш нищо на никого, нали?

Мълчание.

— Каза ли ти случайно, че ще поръчителства за теб, когато те пипнат да крадеш коли?

Мълчание.

Майлоу коленичи на един крак и очите му се изравниха с очите на Соумс.

— Ами ако ти кажа, че ти вярвам, Крис? Ами ако ти кажа, че аз знам как изглежда този човек? Висок, слаб, с голям като клюн нос. Целият облечен в черно. С черна коса или може би светлокафява. Всъщност с перука.

Соумс премигна.

— Познах ли?

Младежът погледна встрани.

— Ами ако ти кажа, че имаш голям късмет, Крис, защото това е много, много лош човек и ти би могъл да бъдеш замесен в нещо много по-сериозно?

Соумс сбръчка нос. От едната му ноздра се подаваше засъхнал сопол. Очите му отбягваха Майлоу. Дрехите му миришеха на мръсно, на старо и странно защо — на нещо метално.

— В нещо невъобразимо по-сериозно, Крис.

— Добре де!

— Мислиш, че те будалкам, така ли, Крис? Обаче как щях да знам как изглежда този човек? Защо, според теб, съм тук, в неговата къща?

Соумс направи още един неуспешен опит да свие рамене.

— Съучастничество в убийство, Крис! — каза Майлоу.

— Добре де!

— Сто на сто добре. Този човек обича да убива хора. Обича да им причинява болка.

— Майтапиш се!

— Защо трябва да се майтапя, Крис?

Соумс каза:

— Ти… той… по-добре е да се майтапиш!

— Не се майтапя.

Очите на младежа се навлажниха. Устните му почнаха да треперят.

— Знаеш ли нещо, Крис?

— По-добре щеше да е, ако се майтапеше! — проплака Соумс. — Позволих му да отведе Сузи!

Сузана Галвес, от латиноамерикански произход, черна коса и кафяви очи, около метър и петдесет, четиридесет килограма. Според датата на раждане — на четиринадесет години и седем месеца. Картотекирана като изчезнала преди осемнадесет месеца в участъка на Белфлауър.

— Родителите подозират, че е избягала с приятеля си — каза Майлоу, като прибираше телефона в джоба си. — Бял, рус, със сини очи, около метър и седемдесет-метър седемдесет и пет, шестдесет килограма, подвизава се под името Крис. Няма фамилия.

Към Соумс:

— И така, мистър Без фамилия, тя е избягала с теб, когато е била на дванайсет години.

— Сега е на четиринайсет.

Майлоу го сграби за яката.

— Би трябвало да я изчакаш да стане на петнайсет, разкажи ми останалото, Крис! Веднага, тъпо лайно такова!

— Добре де, да, да, виждал съм този човек и преди, но не го познавам, това е истината, човече! Не е педи, това е, просто обикаля с колата. Не знам името му, никога не си е казвал името!

— Няма име и обикаля Холивуд с корвет — каза Майлоу.

— Не, не! — нетърпеливо каза Соумс. — Не с корвет, никога не съм го виждал преди, с друга кола, един черен джип. Сузи и аз го наричахме Мерилин, като Мерилин Менсън, защото е такъв един висок и изглежда странно, като Мерилия Менсън.

— Защо обикаля?

Соумс подсмръкна. Майлоу извади носната си кърпа, избърса го, вдигна лицето на младежа и се вгледа в очите му.

— С какво се занимава, Крис?

— Някои — не аз! — си купуват дрога от него. Хапчета. Той има хапчета по предписание, от онези лайна с рецептите. Не за мен, нито за Сузи. Само съм го виждал да продава хапчета на други хора. Има си приятелка, с бели коси, истинска пънкарка, те двамата продават хапчета.

— Какво стана тази вечер?

— Двамата със Сузи се мотаехме там, не знам по кое време беше, ние нямаме часовници, не ни пука за времето, изядохме по един бъргър в „Го-Джи“ и тръгнахме да се връщаме в бърлогата ни — е, не е истинска квартира, прилича повече на дупка, но там спим, когато се появи Мерилин и каза, че иска да закарам колата до къщата му, знаел, че съм точен и може да ми се довери, само искал да докарам колата тук, да пусна ключовете в пощенската му кутия и да взема автобуса обратно до Холивуд. Двайсетачка сега и още петдесет, когато се видим утре в „Го-Джи“.

— Утре по кое време?

— В десет. Ще се срещнем на паркинга, той ще ми даде петдесетачката и ще доведе Сузи.

— Откъде ще доведе Сузи? — попита Майлоу.

— Не знам! — каза Соумс и изхлипа.

— Значи просто я взе и не ти каза къде я води или защо?

— Нае я, човече.

— Да прави филм, нали? Имаш ли представа какви филми прави той?

Коляното на Соумс престана да се тресе. Той се разплака. Майлоу го раздруса.

— Какво друго, Крис?

— Няма друго, това е — мислиш ли, че наистина ще й направи нещо лошо?

— О, да! — каза Майлоу. — Я си размърдай мозъка, генийче! Къде каза, че ще я заведе?

— Не знам! О, човече! — извика Соумс. — О, човече, о, човече… След като се уговорихме за корвета, той погледна Сузи и каза, че наистина е хубавка и че може да я използва във филма, който снимал, бил продуцент. Не каза нищо повече, а аз си помислих „Божке, баща й ще ме убие!“.

— Защо?

— Заради филма — нали знаеш…

— Помислил си, че прави порно? — каза Майлоу.

— Не — отговори Соумс. — Аз нямаше да… Той каза: „Нямай грижа, никой няма да я натиска, това е само филм.“

— Какъв филм? Ти си му я дал и не си го попитал нищо?

— Аз… Той… Мисля, че каза, че това е трилър, тя ще бъде нещо като главната героиня, само трябва да я снима през нощта. Защото било трилър… да, трилър… Че ще ни даде… ще й даде стотачка.

— В допълнение към петдесетте ли?

— Да.

— Благородно!

— Каза, че е голяма роля.

— И каза, че ще ти плати всичко до стотинка, така ли?

— Ама то беше за двама ни, човече! Ние ходим заедно, но Сузи не се свърта с пари, аз съм по-отговорен.

Полицаите най-после дойдоха. Майлоу им предаде Соумс и ние двамата бързо се отправихме към колата му без опознавателни знаци.

Той подкара с висока скорост и се насочи на север.

— Две коли означава двама шофьори — казах аз. — Преди бягството Криминс и Хейди са си уговорили среща. Някъде в Холивуд. Но Криминс е знаел, че Хейди няма да остане жива тази вечер, и след като я е премахнал, е имал нужда от някой, който да кара втората кола. Повечето улици в Холивуд имат правила за паркиране; той не би рискувал някоя глоба. Освен това корветът е подозрителен.

— Защо се е доверил на идиот като Крис да го докара?

— Идиотът е довел работата докрай, нали? Както ти казах, Криминс умее да чете в душите на хората. Или пък не му е пукало — просто е сложил кръст на корвета.

— Току-така ли? Да изостави една кола? И защо би трябвало да й слага кръст?

— Защото тази вечер започва нов етап от живота му — отговорих аз. — А парите не са главното за него, никога не са били. В момента, в който разполага с някакви средства, той ги оставя да изтекат между пръстите му. Той е израснал с бързи играчки, които са идвали лесно и лесно са си отивали. Освен това и лесно са можели да бъдат заменяни с нови. Той краде цяла киноапаратура, да отмъкне друга кола за него не е проблем. Освен това джипът не е регистриран под никое от имената, за които ние знаем. Няма да се учудя, ако си има цял автомобилен парк, скрит някъде.

— Супер престъпник! Безразсъдният отмъстител.

— Нека бъдем откровени, Майлоу, не е нужно човек да е гений, за да се оправи с фалшиви имена в Лос Анджелис!

Той изръмжа нещо, подкара по Булеварда на залеза и зави надясно. Аз притворих очи и се отпуснах назад, понеже знаех накъде кара. След няколко минути усетих как колата се отклонява, отворих очи и видях табелата на магистралата. Север 101. В този късен час движението беше съвсем слабо и отбивката за И-5 бе съвсем наблизо. Той настъпи газта и вдигна деветдесет, дори сто мили в час.

— Сузана Галвес — каза той. — Онази Хацлър ти е казала, че Дерик и брат му са си падали по мексиканки.

— Носталгия! — отговорих аз. — Точно така. Цялата работа е да се възкресят добрите стари времена!