Кървава разходка

34.

Последната порция новини съсипа Суиг. Той изглеждаше смален, съкрушен, един млад човек, заел се с работата на възрастен мъж.

Майлоу не му обръщаше внимание, той беше зает с телефона. Поговори с пътните патрули, информира шерифите на съседните на Трийдуей градове, предупреди „Бънкър Протекшън“. Частната фирма, изглежда, му създаде проблеми, защото, когато приключи разговора си с тях, толкова силно тресна слушалката, та помислих, че ще я счупи.

— Добре, да видим какво ще излезе! — каза той на Банкс и Дела Торе. После се обърна към Суиг: — Дайте ни личното досие на Джордж Орсън.

— То е долу, в архива.

— Тогава отиваме там.

Архивът се помещаваше зад една от вратите без табелки, в съседство с кабинета на Суиг. Тясна стая, претъпкана с черни кантонерки. Папката се намираше точно там, където трябваше да бъде. Майлоу я прегледа, докато хората на шерифа надничаха през рамото му.

Снимката липсваше, но статистическите данни на Джордж Орсън абсолютно съвпадаха с данните на Дерик Криминс: висок метър и седемдесет, на тридесет и шест години. В графата за адреса беше посочена пощенска кутия в Пико край Барингтън. Нямаше телефонен номер.

— Какво друго е извършил този тип? — попита Банкс.

— Поредица от измами и вероятно е убил баща си, втората си майка и брат си.

— Не мога да повярвам! Щом сме го назначили на работа, препоръките му трябва да са били наред. Пръстовите му отпечатъци трябва да са били взети…

— Доколкото ми е известно, той няма криминално досие, тъй че отпечатъците му не значат кой знае какво — отговори Майлоу, като взе досието и започна да разгръща страниците. — Тук пише, че е изкарал курсове за психиатричен санитар в колежа „Ориндж Коуст“… Но не става ясно дали някой се е погрижил да провери дали това е вярно. — Към Суиг: — Някъде регистрирано ли е, че при напускането е върнал ключовете си?

— Досието му е в ред. Това означава, че ги е върнал. Всяка нередност…

— … се открива от системата. Знам. Разбира се, дори и да ги е върнал, като знаем, че всеки ден ги е отнасял в дома си, той е имал хиляди възможности да си извади дубликати.

— Върху всеки ключ е гравирано „Дублирането е забранено!“.

— Божичко! — възкликна иронично Дела Торе. — Колко страшно звучи.

Суиг се облегна на най-близкия шкаф с досиета.

— Не сме имали основание да се тревожим и за това. Рискът за нас не е да не би някой да влезе вътре, а тъкмо обратното. Всъщност защо не го потърсите, вместо да ми опявате тук? Пък и за какво му е да се връща?

— Ами сигурно заради обстановката — отговори Майлоу.

— Или заради новата климатична инсталация. — Погледна нагоре към малката решетка в центъра на тавана. — Какво ще кажете за вентилационните тръби? Достатъчно широки ли са, за да се промъкне някой?

— Не, не, не! — отговори Суиг с внезапна убеденост. — Категорично не. Ние решихме, че при инсталацията ще използваме тесни тръби — шест инча в диаметър. Това ни създаде технически проблеми, ето защо работите се проточиха толкова много… — Той спря. — Пийк е единствената ми грижа. Ще продължаваме ли да го търсим?

— Някакво основание да спираме? — попита Майлоу.

— Ако е убил онази жена на магистралата, сега е на мили оттук.

— А ако не е?

— Много добре… точно така… трябва да отидете да проверите…

— Разбира се! — отговори Майлоу. — А вие си вършете вашата работа.

Извън главната сграда светлините на фенерчетата продължаваха да танцуват, пресичани от време на време от насочените надолу прожектори на кръжащите хеликоптери. Майлоу извика на един пазач да ни изведе оттам.

Той, аз и детективите на шерифа отново се събрахме на паркинга до колата без опознавателни знаци. Там бяха бялата линейка на съдебния лекар, както и колите на отряда и един граховозелен седан, с който навярно бяха дошли Банкс и Дела Торе.

Банкс каза:

— И така, каква е вашата хипотеза? Този Орсън или каквото там е истинското му име се е промъкнал по някакъв начин и е освободил Пийк, така ли? Какъв е мотивът му?

Майлоу протегна ръка към мен.

— Не е ясно — казах аз. — Може би нещо, свързано с първото престъпление на Пийк. Криминс и Пийк са имали връзка в миналото. Възможно е, даже е твърде вероятно Криминс по някакъв начин да е бил замесен. Или като направо е подтикнал Пийк да убие семейство Ардъло, или като е направил нещо по-изтънчено.

Описах им дългогодишния конфликт между семействата Криминс и Ардъло.

— Парите! — каза Дела Торе.

— Те са само едната част, но има и нещо друго. В корена на всичко лежат властта и чувството за превъзходство — предпоставки за всяко престъпление. Орсън, тоест Дерик Криминс, се мисли за артист. Струва ми се, че той гледа на масовите убийства като на свое основно творческо постижение. Работил е върху нещо, наречено „Кървава разходка“. Поне трима души, свързани с филма, са мъртви — съвсем възможно е да има и други. Мисля, че Криминс е запазил роля за Пийк, но не мога да кажа каква. Сега е решил, че е дошло времето да пусне Пийк на сцената.

— Това е лудост! — възкликна Дела Торе.

Банкс погледна назад към двора.

— Забавна история, а, Хектор? — После се обърна към мен:

— Значи Криминс също е луд? И тук са назначили на работа един психопат?

— Криминс е класически психопат — обясних аз. — С разума си, но зъл. Понякога психопатите изживяват емоционален срив, но невинаги. По принцип Криминс е неудачник — не може да свърти пари у себе си, не може да остане верен докрай на каквото и да е, принуден е да приема работа, която мисли, че е под достойнството му. На известно равнище това го вбесява. Той излива гнева си върху другите. Но напълно осъзнава какво прави — достатъчно е внимателен да сменя своята идентичност, адресите си, да върти далавера след далавера. Всичко това говори за неговата рационалност.

— Рационалност! — каза Дела Торе. — С изключение на това, че обича да убива хора. — Той приглади настрани мустаците си, като разкри долната част на лицето си. Освободени от космите, устните му се нацупиха. — Добре, а сега Пийк. Вие казвате, че той е умствено изостанал изверг, който се е превърнал тук едва ли не във вегетиращо същество поради предозиране на медикаментите му. Но за да окаже съдействие при бягството си, значи в главата му е имало значително повече разум, отколкото в една спаружена салата. Мислите ли, че само се е преструвал на луд?

— Хората от петия етаж през цялото време го правят — каза Майлоу.

— И рядко успяват! — вметнах аз. — Но Пийк е шизофреник по рождение. За него това не е въпрос на „дали-или“, а на степента на психозата му. В оптималния случай вероятно торазинът е успял да му даде някакво просветление. Да проясни мислите му достатъчно, за да може да помогне при бягството. Но Криминс също е изиграл своята роля. Той е бил многозначителна фигура в живота на Пийк. Кой знае какви фантазии са се породили у Пийк, след като Криминс се е появил в отделението!

— Доброто старо време! — каза Майлоу. — Като възстановяването на някакъв прокълнат съюз! И щом е започнал работа тук, Криминс веднага е разбрал какъв въздух под налягане е цялата система. Голям майтап! Разполагал е с ключовете за всяка врата в продължение на седмици. Знаем, че е работил извънредно в отделението на Пийк. Което значи, че е можел да си сложи табелката и да влиза навсякъде, където си пожелае, без да породи каквито и да е съмнения. — Поклати глава. — На Пийк това сигурно му се е сторило като спасение.

— Криминс е доминирал преди над него и е знаел, че Пийк е пасивен — казах аз. — Пъха му ножа в ръката. Никой не си прави труда да провери стаята на Пийк за оръжие, защото той е инертен от шестнадесет години. Криминс убеждава Пийк, че времето е дошло — Пийк издебва Долард, прерязва му гърлото и напуска със служебния асансьор. Долард е бил идеална мишена — не е спазвал правилата. А ако е бил замесен в някаква история с наркотици заедно с Криминс, това би било още едно основание да го убие. Вие попитахте Суиг дали Долард е имал достъп до стаята с медикаментите, значи сте си помислили същото. Или Криминс може да го е издебнал и сам да му е прерязал гърлото. Появил се е в отделението по време на събранието на персонала, като е знаел, че там е само Долард.

— Каква е тази история с наркотиците? — попита Банкс.

Майлоу обясни теорията ни, разказа за колите в алеята, които бяха подлудили Мари Синклер.

— Какво по-добро от съдружник, който има достъп до медикаменти? Долард е вътрешният човек, Криминс работи на улицата. Ето защо Долард стана толкова враждебен, когато се върнахме тук. Глупакът се изплаши, че неговият малък страничен бизнес ще изгърми. Той разкрива страховете си пред Криминс, убеждава го, че на това трябва да се сложи край, и подписва собствената си смъртна присъда. Криминс има дългогодишен опит да прикрива следите си и затова вярва, че смъртта на Долард ще остане неразкрита.

— Тази история — каза Банкс — е… доста колоритна.

— След като нямам достатъчно факти, мога да украсявам теорията си — призна Майлоу.

— Каквито и да са подробностите — намесих се аз, — най-доброто предположение е, че Криминс е успял да свали Пийк долу с асансьора. Мисля, че тази нощ той е проникнал на територията на болницата през онази пролука в оградата, минал е през задния двор, може би се е скрил в някоя от пристройките. Доста лесно е, никой не ги използва. Да се промъкне през подножието на хълма също не е било трудно. Криминс е свикнал да кара кросови мотоциклети. Може да е използвал такъв мотор или някакво превозно средство, предназначено за пресечен терен.

— А каква е ролята на вашата жертва във всичко това? — попита Банкс. — Онази Арджънт?

Майлоу каза:

— Може случайно да е разкрила аферата с наркотиците. Или да е научила от Пийк нещо, което не би трябвало да знае.

— Или е била част от аферата с наркотиците.

Мълчание.

— А Пийк — попита Дела Торе — защо е започнал да се прави на пророк?

— Защото е психично болен — отговорих аз. — Криминс е направил грешката да разкрие плановете си пред Пийк, като си е въобразявал, че той ще си държи устата затворена. Не забравяйте, че Пийк е мълчал като мумия за убийството на семейство Ардъло в продължение на шестнадесет години. Но в последно време нещо, вероятно вниманието, което Клеър му е обръщала, го е накарало да си отвори устата. Започнал е да говори повече. Започнал е да гледа на себе си като на жертва — на мъченик. Когато споменах името Ардъло, той зае позата на разпнат. Това би мото да го превърне в заплаха за Криминс. Може би ролята, определена за него от Криминс, е ролята на жертва.

— Не и ако той е нарязал онази жена на магистрала И-5.

— Не е задължително — отговорих аз. — В този случай извергът и жертвата не се изключват взаимно.

Банкс прокара ръце по реверите на сакото си и погледна нагоре към хеликоптерите. Търсенето се бе прехвърлило на запад.

— Още нещо — каза Майлоу. — Оградата не е била срязана тази нощ. По краищата на телта има следи от окисляване.

— Било е добре отрепетирано — заключих аз. — Както във всяка друга постановка. Криминс гледа на живота именно по този начин — като на едно голямо шоу. Можел е да дойде по всяко време, за да подготви сцената.

— Какъв майтап! — каза Банкс. — Такова място и те да си носят ключовете по домовете!

— Работата не е в това — каза Дела Торе. Той се обърна към Майлоу: — Виждали ли сте добре охраняван затвор, който да не е пълен с дрога и оръжие? Друг, освен този на тъща ми?

— Не може да се спре нечовешкото у човека — заяви Банкс.

— Значи Криминс и Пийк сега са на път към родния си град? Но защо?

— Единствената причина, за която се сещам, е още една театрална сцена. За елемент от сценария. Онова, което не разбирам, е защо Криминс е захвърлил онази жена край магистралата. Сякаш се опитва да насочи вниманието към Трийдуей. Може би е започнал да допуска грешки. Или пък бъркам изцяло — бягството е дело само на един човек и Пийк е изпързалял всички ни. Може би той е едно пресметливо чудовище, което жадува за кръв и е готово да я получи по всеки възможен начин.

Банкс погледна в бележките си.

— Казвате, че историята с Ардъло би могла да бъде финансово отмъщение. Тогава защо са били убити и децата?

— Ти унищожаваш семейството ми, аз пък унищожавам твоето. Примитивна, но фалшива справедливост. Дерик може да го е планирал, но когато е бил на двадесет години, да са му липсвали волята и смелостта сам да осъществи касапницата. След това в картинката се намесва Пийк и всичко си идва на мястото — селският луд, който живее точно в ранчото на Ардъло. Дерик и Клиф започват да се занимават с Пийк, започват да му набавят порнографски списания, наркотици, пиене, лепило и бои. Психопатите не могат да погледнат на себе си отстрани, но те прекрасно долавят патологията на другия, тъй че Дерик навярно е успял да съзре семената на насилието у Пийк и е решил да се възползва от тях. Пък и положението не е криело никакъв риск за него: ако Пийк направи нещо, кой би могъл да знае, че братята са го подтикнали към това? Дори да се разприказва, кой би му повярвал? Но той си свършил работата и това се превърнало в големия удар: Карсън Криминс успял да продаде земите си; семейството забогатяло и се преместило във Флорида, където момчетата станали плейбои за известно време. Това ги е стимулирало. Ето защо Пийк е много важен за Криминс.

— Тогава Криминс не се е притеснявал, че Пийк може да се разприказва — вметна Майлоу, — но положението сега е различно. Някой надушва нещо.

— Клеър може и да е била замесена в аферата с наркотиците — казах аз, — но докато не разполагаме с доказателство за това, аз мога да се обзаложа, че е умряла, защото е научила от Пийк, че той не е действал сам. И тя му е повярвала. Повярвала е в него. Защото онова, към което се е стремяла, е било да намери нещо, което да изкупи вечния грях на брат й. Символично.

— Символично! — повтори Дела Торе. — Но ако е подозирала Криминс, тогава какво е правила в неговия корвет?

— Може да се е забъркала с Криминс, преди Пийк да започне да говори. Дерик се е държал като млад и напорист човек от света на киното, борещ се независим автор на филми, който се опитва да проникне в дълбочините на лудостта, или някаква подобна глупост. Той нарича компанията си „Тин Лайн“41 — сякаш се движи по границата между здравия разум и безумието. Може да я е помолил да му стане технически консултант. Човекът е измамник; мога да си представя как се е уловила на въдицата му.

— Нещо друго — допълни Майлоу. — Ако Пийк се е разбъбрил пред Клеър, той й е казал за Дерик Криминс. А човекът, когото тя е познавала, е Джордж Орсън.

Тези думи накараха сърцето ми да спре.

— Имаш право. Клеър сигурно е разказала всичко на Криминс. Дала му е точно тази информация, която е подписала смъртната й присъда.

— Избодени очи — каза Майлоу. — Също както на децата на Ардъло. Вижда само той. Никой друг. — Той разтърка лицето си. — Или просто обича да избожда очите на другите.

— Сатана, истински сатана — каза Банкс с мек, тих глас. — И ние нямаме представа къде да го открием!

Небесният танц на хеликоптерите се беше преместил на запад, сега лъчите от прожекторите им осветяваха подножието на хълмовете и всичко, което лежеше зад тях.

— Чиста загуба на гориво! — каза Дела Торе. — Той трябва да е на шосето.