Кървава разходка

41.

Фордът се появи в един списък на търсени коли в Холивудския участък. Откраднат преди два месеца от една алея между Уестър и Булеварда на залеза. В задния му багажник имаше пет регистрационни табели, три фалшиви телефонни регистрации, две видеокамери, десетина касети, опаковки от сладкиши и метални кутии със сода. Пъхнати в резервната гума, намерихме барбитурати, торазин и метамфетамин.

Успяха да открият семейството на Хейди Оут в Юма, Аризона. Бащата бе неизвестен, майката — чиновничка в отдела за социални помощи, един брат, който работеше в противопожарната служба във Финикс. Хейди беше имала много добър успех в гимназията в Юма през първите три години там и беше играла водеща роля в тимовете по лека атлетика и баскетбол. След като попаднала в „лоша компания“ през последната година, оценките й рязко се понижили и тя напуснала училището, посещавала някакви курсове, намерила си работа в „Бъргърс Кинг“, после избягала. През следващите осем години майка й се срещала два пъти с нея — веднъж на Коледа преди пет години, а после по време на едноседмичното й посещение вкъщи миналата година, при което тя била придружавана от един приятел на име Гриф.

— Не ми беше приятен — казала мисис Оут на Майлоу. — Непрекъснато мъкнеше фотоапарат със себе си и не правеше нищо друго, освен да ни снима. Не носеше никакви други цветове, освен черно, като някой мъртвец.

Майлоу и Уитуърт бяха намерили лентите, докато се бяха ровили из купищата крадена стока в гаража на „Ориндж Гроув“. Шестнадесет касети в черни пластмасови опаковки, затрупани под снимачно оборудване за хиляди долари, което Дерик Криминс нямаше желание или възможност да управлява.

Шестнадесет сцени на смърт.

Първо разпознахме четвъртата жертва, която бяхме видели. Ричард Дада, млад и красив, разказваше въодушевено за своите планове, без да знае какво го чака. Следваща сцена: главата на Ричард хваната за косите и отметната назад, за да се види прерязаното гърло. Тялото разрязано надве с трион. Виждаха се ръцете с тъмни ръкави на убиеца, но не и лицето. Камерата беше закрепена неподвижно, тъй че даваше възможност един човек да извърши убийството и да снима. Някои ленти бяха заснети с подвижен обектив, което изискваше двама убийци. Цифрите на тази лента сочеха, че Дада е бил убит в един часа след полунощ.

Лентата с Елрой Бийти съдържаше два фрагмента, първо един кадър с бездомника, който смуче от бутилка край железопътните релси, после, четири месеца по-късно, Бийти, проснат по очи и в безсъзнание на същите релси, последван от кадри с експреса, който приближава. Лоша техника; камерата подскачаше и моментът на сблъскването представляваше неясно петно. След това беше ред на брата Лерой, също в два фрагмента. Пиянски смеещ се, докато разказва, че иска да бъде певец на блус. Четири месеца по-късно същата усмивка, кратък кадър, в който върху челото му се появява черна дупка, колкото десетцентова монета, и той пада.

И двамата братя са били убити в една и съща нощ. Първо Елрой, като неговата смърт се удостоверяваше от разписанието на експреса. Редът на Лерой бе дошъл след два часа.

Някъде по средата на купчинката беше касетата с последния ден от живота на Клеър Арджънт: както и останалите, тя също е била неподготвена. Криминс я беше заснел пред една гола бяла стена. Не можеше да се определи дали това бе в собствената й всекидневна. Тя говореше за психология, че иска да научи повече за лудостта, правеше намеци за проекта, който тя и операторът скоро щяха да започнат, после казваше: „О, извинявай, предполага се, че трябва да забравя, че си тук, нали?“

Операторът не отговаряше.

Клеър говореше още известно време за произхода на лудостта. За това, че не бива да се правят прибързани заключения, защото дори психопатите има какво да ни кажат. После свеждаше ресници — превземка за пред камерата — и отново се усмихваше. Пет секунди свенлива усмивка, преди да бъде задушена с възглавница. Дълги кадри с неподвижното й тяло. Заключителен кадър върху острието на бръснача…

Още дванадесет домашно заснети филма, на които не пишеше нищо. Седем жени: пет момичета в тийнейджърска възраст с изплашения поглед на децата от улицата, две привлекателни блондинки на по около тридесет години. Петима мъже: болезнено мършаво момче с рядка брадица на приблизително шестнадесет или седемнадесет години и четирима мъже — един от азиатски произход, един чернокож и двама от латиноамерикански произход.

В една празна кутия имаше два листа хартия.

На първия беше написано: Чудовището е избрано. То не може да бъде спряно.

На втория: Участници.

„Поддържащият актьор“ до голяма степен се отнасяше за Дада, „старата мома професор“ — за Клеър. Другите роли включваха „двамата пияници близнаци (Чудовището намира съвършена прилика)“ и три определения — „надут бизнесмен“, „курва с кокаин“, и „пазаруващо момиче“ — за които не можа да се открие съответната лента. „Мръсно селянче“ отговаряше на Сузи Галвес, имаше я и „жената на шерифа с гореща кръв“ — Марвъл Хаас. „Пъпчив тийнейджър“ би могло да бъде момчето с брадичката, прободено в гърдите и след това разчленено. Но то отговаряше и на „уличен пънкар“, тъй че аз предположих, че може да става въпрос и за Кристофър Соумс. Той никога не попадна на прослушването, щастливият хлапак.

Най-отдолу на страницата: Още? Колко още??????

Работата по идентифицирането на безименните жертви беше предоставена на един екип от шестима детективи от полицията в Лос Анджелис и на отдела на шерифа. След два месеца бяха идентифицирани три избягали момичета, намиращи се в различни списъци на изчезнали; полицаите бяха убедени, че всички момичета са живели из улиците на Холивуд. Две момичета и момчето с брадичката останаха неидентифицирани, както и по-младата от блондинките, вероятно „стриптийзьорката“, както и чернокожият („черният гвоздей“). „Мръсният латиноамериканец 1“ и „мръсният латиноамериканец 2“ се оказаха Хернандо Аляс и Сабино Реал, братовчеди от Ел Салвадор, търсещи каквато и да е работа, като заставали пред един магазин за бои в Ийгъл Рок. Търсещи евтина работна ръка предприемачи наобикаляли магазина всеки ден. Никой не си спомняше кой беше отвел Аляс и Реал, но членове на семействата им, които живееха в Юниън Дистрикт, в края на краищата се появиха, за да ги идентифицират.

Един търговски посредник от корейско-американски произход на име Евърит Ким, пребит с бухалка за бейзбол, или „паралията“, беше проследен до един скиорски клуб в Глендейл, където за пръв път се бяха срещнали Дерик Криминс и Хейди Оут. Бившата жена на друг един член на клуба Алисън Уисноуски, зъбна хигиенистка от Бърбанк, се оказа „медицинската сестра“.

След четири месеца останалите жертви все още не бяха идентифицирани и се намери само един труп: на едно от изчезналите момичета — шестнадесетгодишната Карън Десантис, намерена от скитници в Букей Кениън.

Във форда беше открита още една касета, но заснетото почти не можеше да се различи поради лошото осветление: Хеди Хоупт, известна също като Хейди Оут, която излиза от някакъв автомобил неспокойно усмихната. Подава камерата на някой, който е извън кадър, после се обръща гърбом и нахално почва да полюшва бедра. Движи се бавно, прелъстително. Усмихва се, като се обръща, за да погледне зад себе си.

— Как е — секси ли съм? — пита тя миг преди главата й да хвръкне. Не пишеше коя роля й е била отредена. Може би Дерик Криминс я е виждал като „курва с кокаин“, а може би още не си е представял какво ще й възложи.

Създава образи, след това ги убива.

Сгънат в един джоб на черната му копринена риза, беше намерен екземпляр от титулната страница на „Кървава разходка“, която бяхме открили в нощното му шкафче. На обратната й страна имаше няколко ръкописни пасажа, изписани със същите йероглифи, които красяха режисьорските бележки.