Кървава разходка

36.

Майлоу искаше да прегледа тялото по-внимателно и да проучи подробно документите. Като реших, че няма да му бъда в помощ и при двете, аз излязох, купих си едно вряло, горчиво като отрова, кафе от автомата и го изпих в чакалнята срещу залата за аутопсии. Кафето не помогна особено много на стомаха ми, но смразяващият студ, обхванал краката ми, започна да се разсейва.

Седях там и си мислех за Хейди, екзекутирана и обезобразена край магистралата И-5.

Всеки, свързан с Пийк и Криминс, биваше захвърлен като боклук. Това вонеше на особена жестокост.

Чудовища.

Не, те бяха човеци, зад тези названия винаги се криеха хора.

Представих си ги двамата, свързани чрез нещо, което наистина не можех да разбера, нещо дебнещо, безмилостно, разсичащо, стрелящо.

Продукцията на Криминс, най-страшният вид документалистика. И в името на какво? Колко ли други жертви лежаха заровени край града?

Отсечени, забързани стъпки ме накараха да вдигна поглед. Един безупречно облечен индианец на около четиридесет години мина безмълвно край мен и влезе в залата за аутопсии. Доктор Пейтъл, предположих аз. Намерих един телефонен автомат и се обадих на Робин, но ми отговори телефонният секретар. Тя бе заспала. Добре. Продиктувах на машината, че ще се върна след няколко часа, да не се безпокои. Допих кафето си. Беше поизстинало, но все още имаше вкус на препечен картон, накиснат в сок от цикория.

Хейди. Досие за наркотици. Това ме отведе в съвършено нова посока.

Сега погледнах на света през съвършено нови очила… Вратата се отвори и отвътре излезе Майлоу, като бършеше потта от челото си и размахваше лист хартия, изпълнен с неговия нечетлив, забързан почерк.

— Домашният адрес на Хейди — каза той. — Да вървим.

Двамата се отправихме към асансьора.

— Къде живее? — попитах аз.

— В Западен Холивуд, блок хиляда и триста в „Ориндж Гроув“.

— Недалеч от Плъмър Парк, където се срещнахме с нея.

— Недалеч от проклетия ми дом. — Той няколко пъти натисна бутона на асансьора. — Идвай, идвай, идвай!

— Кой се занимава със случая? — попитах аз. — Шерифът или пътният патрул?

— Патрулът да върви да се обеси! — отговори Майлоу. — Намерих Уитуърт на местопрестъплението. Каза, че се чувства в правото си да обискира дома й. Все още е там и иска да е сигурен, че са събрали всички веществени доказателства от пътя, преди трафикът да се възобнови.

— Значи са я застреляли и обезобразили точно на пътя?

— На една отбивка от магистралата. Широка отбивка. Достатъчно отдалечена и достатъчно тъмна, за да не се вижда какво става.

— Криминс трябва да е познавал пътя много добре — казах аз. — След като е израснал в Трийдуей. И все пак е рисковано, точно там, на открито.

— Значи са се отпуснали — може и да са станали невнимателни, както каза. Касапницата на Пийк не е била добре премислена. Той е оставил великолепни отпечатъци. Може би Криминс също започва да полудява.

— Не знам. Криминс е стратег. Бягството подсказва, че все още е добре организиран.

Той сви рамене.

— Какво бих могъл да ти кажа?

Асансьорът пристигна и Майлоу се вмъкна вътре.

— Съдебният лекар до пълни ли нещо? — попитах го аз.

— Куршумът е още вътре, той ще го извади. Готов ли си да те оставя тук?

— Дума да не става! — казах аз.

— Изглеждаш изцеден.

— И ти не си свеж като морковче.

Засмя се кратко, сухо, колебливо.

— Искаш ли дъвка?

— Откога носиш у себе си?

— Не нося. Оня от моргата, Личтър, ми даде едно пакетче. Казва, че е започнал да дава на всяко ченге, което идва там. Казва също, че догодина ще се пенсионира, и то с прекрасно настроение и свеж дъх.

Извън моргата въздухът беше топъл, гъст, изпълнен с мирис на бензин. Дори и в този час шумът от магистралата не беше стихнал. Линейки влизаха и излизаха от Окръжната болница. По улицата крачеха несретници и хора с празни погледи редом с няколко граждани в бели дрехи, които не изглеждаха кой знае колко по-добре. Върху надлеза над главите ни бръмчаха коли. На няколко мили северно от нас обаче междущатският път беше достатъчно спокоен, за да послужи за сцена, на която да се извърши убийство.

Представих си как колата рязко спира встрани — не жълтият корвет, а нещо доста по-голямо, за да могат вътре да се съберат трима души.

Криминс и Пийк. И Хейди. Които напредват по шосето.

Заложничка? Или спътничка.

Жертва на дрогата.

Спомних си за срещата ни в Плъмър Парк.

Съквартирантката ми спи, иначе щях да ви поканя там.

Дали някоя жива съквартирантка щеше да ни чака на адреса в „Ориндж Гроув“? Или…

Съзнанието ми отново се върна при убийството на магистралата. Хейди излиза от колата изненадана, пита Криминс какво е станало. Или обездвижена — завързана и със запушена уста — ужасена.

Криминс и Пийк я помъкват. Тя е силно момиче, но те лесно се справят с нея.

Отвеждат я колкото е възможно по-далеч от магистралата. До края на отбивката, сега всеки е обгърнат от мрака.

Имало ли е, или е нямало някаква последна дума?

Или направо бум! Притъпено избухване от светлина и болка.

Какъв е бил последният звук, който е чула? Бученето на преминаващ камион? Свистенето на вятъра? Туптенето на пулса си?

Оставят я да падне. После Криминс прави знак и Пийк пристъпва напред.

С острието в ръка.

Призован.

Камера. Действие.

Сеч.

Вътрешно треперех, докато влизах в колата, за да сортирам всичко и да го осмисля, преди да кажа каквото и да е на Майлоу. Той включи двигателя, подкара бързо колата през паркинга на моргата и пое наляво към Мисията.

В „Ориндж Гроув“42 нямаше и най-малък знак, че тук някога е имало цитрусови дървета. Още една улица в Лос Анджелис, пълна с малки, неотличими една от друга, къщи.

Къщата, която бяхме дошли да видим, бе скрита зад неподкастрен плет от фикуси, но зелената стена не стигаше до асфалтираната алея за коли и ние имахме открит изглед към гаража. Не се виждаха никакви коли. Майлоу паркира тридесетина метра по-нататък и ние се върнахме пеша. Аз останах да чакам на тротоара, а той тръгна по алеята с пистолет в ръка, мина покрай гаража и зави зад облицованата с дъски едноетажна вила. Дори в тъмнината виждах драскотините по боята. Цветът трудно можеше да се определи, вероятно беше някакъв нюанс на бежовото. Между къщата и оградата от фикуси се виждаше мизерният квадрат на една мъртва морава. Изкривена веранда отпред, никакви други храсти, освен живия плет.

Майлоу се върна, все още с пистолет в ръката, задъхан.

— Изглежда празна. Задната врата е фасулска работа, ще вляза вътре. Остани тук, докато не те повикам.

Минаха още пет, десет, дванадесет минути, докато гледах как лъчът от фенерчето му проблясва зад прозорците с щори. Една самотна светулка. Накрая предната врата се отвори и той ми махна с ръка да вляза вътре.

Беше си сложил ръкавици. Аз го последвах, докато той запали няколко лампи, които осветиха мизерната обстановка. Първото, което направихме, беше да огледаме цялата къща. Пет малки, занемарени стаички, в това число и една мръсна тоалетна. Мрачни жълтеникави стени, щори, напукан сив линолеум, на места залепен с тиксо.

Безлични мебели под наем.

Където пространството позволяваше. Защото къщата беше натъпкана с кашони, повечето от които запечатани. Печатни надписи отвън: „С тази страна нагоре. Чупливо!“. Купища картонени кутии с телевизионни приемници, стереоуредби, видеоапарати, камери, персонални компютри. Касети, компактдискове, компютърни дискети. Стъклария, сребърни изделия, малки електрически уреди. Купчини видеокасети и ленти „Фуджифилм“. Достатъчно филмова лента, за да се заснемат хиляди празненства за рождени дни.

В единия ъгъл на по-голямата спалня, притисната до един неоправен матрак с огромни размери, имаше купчина от по-малки кутии. От етикетите се разбираше, че това са малки касетофони „Сони“. Точно като оня, който Хейди беше използвала, за да записва Пийк.

— Киноапаратурата е вън в гаража — каза Майлоу. — Долита, микрофонни стативи, прожектори, неща, които не можах да определя. Цели тонове, натрупани едва ли не до тавана. Не видях никакви триони, но те може и да са затрупани под апаратурата. Ще трябва да доведа цяла бригада, за да прегледа всичко това.

— Тя е била в играта — казах аз.

Той не отговори и отиде в банята. Чух го да отваря чекмеджета и когато влязох при него, го видях да вади нещо от шкафа под мивката.

Лъскава бяла кутия за обувки. Още няколко като нея, струпани до тръбите.

Той повдигна капака. Редица от бели пластмасови шишенца, положени в гнездата на подложка от стиропор. Майлоу извади едно. „Фенобарбитал“.

Етикетите върху другите шишенца бяха идентични. Следващата кутия също беше пълна с медикаменти, както и всички останали.

Хлорпромазин, тиоридазин, халоперидол, хлозапин, диазепам, алпразолам, литиев карбонат.

— Мечтата на всеки наркоман — каза Майлоу. — Стимуланти, транквиланти, всичко, което ти дойде наум. — Той огледа дъното на кутията. — Печатът на „Старкуедър“ още си стои.

— Неразпечатани опаковки — казах аз. — Това вдига цената.

После се сетих за нещо.

Майлоу оглеждаше другите шкафове, но вероятно бях издал някакъв звук, защото той попита.

— Какво?

— Трябваше да се сетя по-рано. Изчезналото куче. Бъди. Направи ми впечатление, защото съм го виждал и преди. Онзи ден в парка един висок мъж в черно разхождаше куче, подобно на ротвайлер. Мина точно покрай мястото, където стояхме с Хейди. Тя го познаваше. Наблюдаваше го. Той е бил нейната съквартирантка. Онази, за която твърдеше, че спи. Тяхната малка шегичка. Двамата са си играели с нас още от самото начало. Няма що, много сме наблюдателни!

— Ей! — каза Майлоу, като записваше наркотиците в бележника си. — Аз съм така нареченият детектив, а не съм забелязал кучето.

— Криминс го е откраднал от мисис Лейбър. Взема каквото си поиска. Защото може. За него това също е проява на власт.

Той престана да пише.

— Тук няма и следа от куче. Никъде в къщата не видях храна и не чух лай.

— Точно така.

— Хейди! — възкликна Майлоу, като внезапно гласът му прозвуча уморено.

— Това хвърля съвършено нова светлина върху нейната история — казах аз. — Пророчеството на Пийк. Предполагаемото пророчество на Пийк.

Пръстите му стиснаха здраво писалката. Той втренчено ме изгледа.

— Още една измама!

— Би трябвало да е така. Единственото доказателство, с което разполагахме, беше разказът на Хейди.

— „Лоши очи в кутийка.“ „Пъфа-пъфа, бум-бум.“

— Също и касетата — казах аз. Отведох го пак в по-голямата спалня. Посочих купчината касетофони „Сони“. — На касетата нямаше нищо, освен някакви неразбираеми звуци. Звуци, които не можеха да се определят, които биха могли да бъдат на когото и да е. Но сега ние знаем кой е записан.

— Криминс.

— Озвучаване на филмовата лента — казах аз. — Джордж Уелс Орсън. Както ти казах, той е автор — продуцира, режисира, играе.

Майлоу яростно изруга.

— Той е убил Клеър — продължих аз, — после е подхвърлил Пийк като мним оракул, за да внесе тръпка в сюжета — кой знае, може би е помислил, че ще може да го използва някой ден. Написва сценарий, продава го на Холивуд. Ние го възприемаме сериозно — голям смях, отново е прецакал Закона. Също както във Флорида. И в Невада. И в Трийдуей. Когато елиминира братята Бийти, отново го прави. И отново използва Хейди. И пак няма никакъв риск; нищо, което прави с Пийк, не носи риск. Никой не е чул Пийк да проговори в продължение на почти две десетилетия — кой би могъл да каже, че гласът от лентата не е негов? Първия път, когато се срещнахме с Хейди, тя ни даде да разберем, че се кани да напусне болницата. Това й позволява да ти направи услуга, като уж души наоколо. Дава й възможност да звучи достоверно — лично поканена от полицията. От този момент нататък никой вече няма да заподозре какво е направила с Пийк.

— Освен може би Чет.

— Cherchez la femme! — казах аз. — Чет навярно е забелязал нещо, нещо нередно около Хейди. Може би начина, по който се е отнасяла с Пийк. Или я е видял да краде лекарства от сестринското помещение. Или как дава скришом нещо на Долард. Но кой да обърне внимание на неговите брътвежи? Хейди е била свободна да продължи да действа като човек на Криминс вътре. Започнала е работа в болницата заради Криминс — била е назначена веднага след като той е напуснал. Той й е поставил много задачи: да работи с Долард, за да продължи изнасянето на лекарства, да внимава Долард да не краде от тях и да се навърта около Клеър, за да може да съобщава какво говори тя за Пийк. Защото той сигурно е обсъждал Пийк с Клеър. Това е била основата на техните отношения.

— Cherchez la femme! — повтори Майлоу. — Човекът е колекционирал жени. — Той огледа купчините контрабандни лекарства. — Това, че Хейди е пътувала тази нощ с него и Пийк, вероятно означава, че тя е участвала в бягството. Нейното пребиваване там като вътрешен човек би го улеснило, нали? Вчера, когато я видяхме за последен път, тя разхождаше Пийк точно около служебния асансьор. Репетирала е бягството им за през нощта.

— Навярно е така. Тя и Криминс са имали нужда от репетиция, защото, каквото и да е било състоянието на психиката на Пийк, след като е била потискана в продължение на години, тя си е оставала непредсказуема. Възможно е и да са избързали с бягството, защото си ги уплашил. Същия ден ти попита Хейди дали Пийк е споменавал името Уорк и тя се поколеба за миг, преди да отговори. Вероятно е била шокирана, защото си се добрал до фалшивото му име, но все пак запази хладнокръвие. Каза, че името е забавно, че не звучи като истинско име. После ни отклони от Уорк и насочи вниманието ни към Долард, като ни съобщи, че е бил уволнен за противозаконни действия. Защото Долард вече не им е бил необходим. Той винаги е бил второстепенен член на тяхната група, човек, от който могат да си позволят да се лишат. Криминс и Хейди измислят план, с който да убият с един куршум два заека — да се отърват от Долард и да освободят Пийк. Още нещо: веднага след като Хейди ни разказа за Долард, тя пак насочи разговора към Уорк и започна да задава разни въпроси. Кой е той, бил ли е наистина приятел на Пийк? Защо ще я интересува това? Всъщност тя се е опитвала да разбере какво точно знаем, а ние не забелязахме нищо, защото в нейно лице виждахме съюзник.

— Актриса! — възкликна Майлоу.

— Спокойна при натиск — извънредно хладнокръвна млада жена. В момента, в който сме си отишли, тя вероятно вече е била на телефона, за да се свърже с Криминс. Да го информира, че сме по следите на неговото alter ego43. Тогава той е решил да действа.

— Хладнокръвно момиче — съгласи се Майлоу. — Не че това й е помогнало особено.

— Хладнокръвно, но и безразсъдно — казах аз. — Присъдата й за притежаване на кокаин не я е спряла да краде медикаменти от „Старкуедър“. Флиртът с опасността е бил едно от нещата, които са я привлекли към Криминс. Тя ни каза, че е търсачка на силни усещания. Катерене по скали, изкачване по стените на електростанции — след като съвсем ясно ни даде да разберем, че това е незаконно. Помисли си само: да каже на едно ченге, че е извършила престъпление! И да се подсмихва! Друга малка игричка. Желанието да се изправи срещу опасността — вероятно това е била основната причина да се свърже с Криминс. Кастро ни каза, че братята Дерик и Клиф са били търсачи на силни усещания, като например високите скорости. Вероятно Хейди и Криминс са се срещнали в някакъв подобен дяволски клуб на луди глави.

— Гонитба на адреналина — каза той. — Когато пораснат, започват да търсят по-различни височини.

— Престъпленията на Криминс са имали за мотив облагодетелстването, но на мен са ми казвали, че основната причина за всяко престъпление е тръпката. Онази твар Криминс си създава един изкривен свят и го контролира. Пише сценарий, намира си актьори и ги използва като пионки. И щом изиграят ролите си, се отървава от тях. За един психопат това означава да се намира почти на небето. Хейди е имала същата мотивация, но не е разсъждавала като Криминс. За нея това е било забавление, но е допуснала грешката да се счита за партньор на Криминс, докато всъщност е била просто още една пионка. Навярно е била объркана, когато Криминс е отбил от магистралата и й е казал да слезе от колата. — Не ми беше до смях, но се усмихнах.

— Какво? — попита Майлоу.

— Просто си помислих нещо. Ако Криминс бе имал достатъчно късмет да пробие в Холивуд, може би нищо от това нямаше да се случи.

Той огледа стаята и аз проследих погледа му. Тясна, мрачна, с голи стени. За Хейди и Криминс вътрешната украса е означавала нещо абсолютно различно. Жестоки загадки, кървави сцени, обрати на съзнанието…

— Да се опитаме да възстановим бягството — каза извънредно бавно Майлоу. — Към „Старкуедър“ има два входа: Криминс влиза на територията на болницата отзад, през оня отвор в оградата; Хейди минава през предния вход, сякаш отива на работа като всяка друга вечер. Тя се насочва право към Отделение „В“, тръгва към стаята на Пийк и го намира готов. Всички санитари са на седмичното събрание, с изключение на Долард, който пази. Хейди примамва Долард в стаята на Пийк, това не е особено трудно, тъй като всичко, което трябва да направи, е да каже, че на Пийк му е лошо, или да го измами, че пак е заел позата на Исус. Долард влиза, заключва вратата зад себе си, което е основна процедура, и отива да види какво му е на Пийк. Пийк се нахвърля върху него, а може би не. Може би Хейди е тази, която му прерязва гърлото. Или тя отвлича вниманието на Долард и Пийк го прерязва… Тя проверява дали теренът е чист, замъква Пийк до служебния асансьор, наоколо няма пазач, който би могъл да каже на някого какво става… Слизат в сутерена, няколко крачки и са навън.

— А Криминс, който се крие в някоя от пристройките или някъде наблизо, ги пресреща — продължих аз. — Хейди и Криминс извеждат Пийк през задната ограда. Хейди се връща и напуска болницата по същия начин, по който е дошла, през предния вход, докато Криминс и Пийк бягат към подножието на хълмовете, където ги чака превозно средство, подходящо за този терен. Пийк не е в блестящо състояние, но Криминс е катерач, той познава възвишенията и за него не представлява проблем да влачи Пийк след себе си. Ако Хейди е убила Долард, това обяснява защо артерията е била само рязната, а не изцяло прерязана. Тя е силно момиче, на което не му пука особено много. Но ако никога преди не е прерязвала нечие гърло, нейната неопитност си е казала думата. За да срежеш врата на някого, трябва воля. А не бива да забравяме и факта, че от такава рана кръвта избликва като фонтан. Тя навярно не е искала да изцапа, трябвало е да направи разреза и в същото време да отстъпи назад — представям си как Криминс репетира с нея. Затова рязва Долард само колкото да засегне артерията. Долард припада и тя решава, че го е ликвидирала. Той е в безсъзнание и кръвта му изтича. Двамата с Криминс още веднъж имат късмет — никой не го намира достатъчно скоро, за да го спаси.

— Изглежда, Криминс е голям късметлия!

— За нито един грях не е получил възмездие — потвърдих аз. — Затова и продължава да прави лоши неща.

— Плиткият разрез на гърлото би могъл да ни наведе на мисълта, че е дело на Пийк — каза Майлоу. — С неговите атрофирали мускули след толкова години в лудницата.

— Не са, ако той е нарязал лицето на Хейди. Тези нещастници понякога получават прилив на сила. Какво мислиш, раните от брадвичка ли са?

— Пейтъл каза, че са или от брадва, или от някакъв вид сатър. Да, вероятно си прав… Хейди е прерязала гърлото на Долард, а Пийк пък е нарязал нея.

— Още една причина да убие Долард: не е нужно да се крие оръжие в стаята на Пийк, с риск да бъде намерено. Но санитарите носят оръжие. Ти сам го доказа.

Майлоу извади телефона си, обади се на Рон Банкс и му разказа за медикаментите и откраднатите стоки, за това, че и Хейди е намесена.

— Да, изглежда, че е… Слушай, възнамерявам малко по-дълго да подуша около дома й, но ние сме в Западен Холивуд, тъй че би могъл да изпратиш някои от твоите хора да отцепят района. Кажи им, че съм тук и как изглеждам, за да няма недоразумения… Благодаря. А при вас нещо ново? Да, работата понякога отегчава… Да, мисля, че ще успея. Контето все още е там… Уитуърт. Майкъл Уитуърт.

Майлоу се зае сериозно да претърсва къщата. В гардероба в спалнята имаше сини джинси, блузи и сака с малък и среден дамски размер, черни мъжки джинси, размер 34 и дължина 35, черни мъжки тениски, пуловери и ризи.

— О, скъпи мой дом! — каза той и освети с фенерчето си пода. Три пластмасови кашона, пълни с нахвърляни в безпорядък бельо и чорапи, стояха редом с безразборно струпани скъсани маратонки и няколко чифта мръсни обувки с дебела подметка. В ъгъла имаше четири зелени пакета с размерите на възглавници за сядане, завързани с въженца. С емблемата на Американската армия. До тях — водолазна екипировка, комплект ски, кутия с амилнитрат — стимулант за смъркане. Друга кутия с изкуствени коси от полиестер. Четири дамски перуки: дълга и руса; къса, права и руса; гарвановочерна; с цвят на зрял домат и къдрава. Три мъжки малки перуки за прикриване на плешивост, всичките черни, две къдрави и една права. Етикетите вътре бяха от един магазин за театрален грим и аксесоари на булевард „Холивуд“.

— Залъгалки — каза Майлоу. — Когато беше в ранчото в Трийдуей, видя ли някакви удобни за катерене скалисти места?

— Цялата местност е заградена от планината Техачапи. Но една кратка разходка в подножието на хълма е едно, а сериозното катерене — съвсем друго. Криминс е ограничен от състоянието на Пийк. Дори и Пийк да се е правел на зеленчук, той не е Едмънд Хилари44. Освен това, ако Криминс е решил да се върне в Трийдуей, значи това връщане има психологическо значение за него. Тъй че вероятно ще отиде някъде близо до дома си.

— Какъв вид психологическо значение?

Нещо, свързано с масовото убийство — може би той иска да го преработи. За филма си. Да пренапише сценария, да възроди един голям триумф. По времето, когато е живял там, Трийдуей е бил категорично разделен между ранчото на Ардъло и това на Криминс. Уонда Хацлър ми разказа за едно мексиканско момиче, което Дерик и Клиф са изхвърлили от колата си някъде край имението на Ардъло. В северната му част. Това би могло да стесни района, в който да ги търсим.

— И все пак накъде е тръгнал Криминс? Към някогашното имение на Ардъло, защото там е станало убийството, или към ранчото на баща си?

— Не знам — отговорих аз. — Може би към никое от двете.

— Сега какво има там? Където са били двете имения.

— Къщи. Рехабилитационни центрове. Езеро.

— Големи къщи ли? — попита Майлоу. — Нещо, което би могло да напомни на Криминс за дома на Ардъло?

— Не ги разгледах отблизо. Всъщност става въпрос за едно модерно селище. Не мога да кажа дали то ще отключи или не нещо в главата на Криминс.

— Някое по-определено място, където би могъл да се скрие?

— Навсякъде е съвсем открито. Две игрища за голф, езерото. Виж, ако нахлуят в нечий дом, ще имат великолепни възможности да се скрият. Но дори Криминс да е станал непредпазлив, това изглежда абсолютно глупаво… Може би някъде извън селището. Някъде в подножието на планината Техачапи. Ако Дерик се е катерил там като дете, би трябвало да си има специално скривалище.

Майлоу извади отново телефона си и се обади в „Бънкър Протекшън“. Повторният разговор пак го ядоса.

— Идиоти! Нямало причини за тревога, никакви нарушители не били минавали тази нощ оттам, дрън-дрън… Добре, нека огледам останалата част от къщата.

Втората спалня, мястото, където Хейди и Криминс бяха спали, беше тясна и също така лишена от каквато и да е украса; огромното легло и двете евтини нощни шкафчета заемаха почти цялото пространство. В горното чекмедже на дясното шкафче имаше полупразна кутия с тампони, три шоколада „Годива“ в златен станиол, две фенерчета, пакетче марихуана. В долното чекмедже имаше дамско бельо, празен флакон от „Евиан“, някакъв бял прах в прозрачен плик.

— Осъждането й по член 11351.5 не й е направило особено впечатление — казах аз.

— Първо престъпление — навярно е получила условна присъда. Ако изобщо са я съдили.

— Още малко гориво за самочувствието й. Кокаинът и стимулантите също трябва да са помогнали.

Майлоу се наведе да провери какво има под дюшеците, под възглавниците, отиде при нощното шкафче на Криминс. Пакетче дъвка, два презерватива в станиолова опаковка, две тефтерчета и тънка червена книжка с мека подвързия със заглавие „Как да се сдобием със слава и богатство в Холивуд: напишете сценария си!“ от издателите на поредицата „Слава и богатство“.

Издателството се наричаше „Хироу Прес“ с пощенска кутия в Ланкастър, Калифорния. На форзаца бяха изброени и други издания, включително „Как да купим недвижимо имущество без наличен капитал“, „Търговия с опции и имущество без наличен капитал“, „Започнете собствен бизнес без наличен капитал“, „Живот до сто и двадесет години: билки за дълголетие“.

— Измамникът в края на краищата е измамен — каза Майлоу, коленичил пред долното чекмедже.

Вътре се намираше черна тетрадка със спирала в найлонова подвързия. Той я извади и разгърна първата страница.

Най-отгоре беше написано с печатни букви:

На следващата страница, изцапана с петна и омачкана, имаше няколко разкривени реда, написани с химикалка. Странен, остър почерк, пълен с ъгловати букви, които ми заприличаха на йероглифи.

— Друг сюжет, също както във Флорида — казах аз. — Сякаш четеш дневник отпреди дванадесет години — погледни третото алтернативно заглавие. „Безразсъдния отмъстител — справедливост за всички“. Фантазии на супермен. Той гледа на себе си като на човек, който поема риск, като на герой, който спасява света от Пийк.

Майлоу поклати глава.

— Кръстил е компанията си на единадесетото заглавие — кой може да каже кой е луд ли, глупако? Аз мога. Ти си луд. — Разгърна следващата страница. Празна.

— Предполагам, че идеите му са се изчерпали — казах аз.

— И с този вид интелигентност той определено би могъл да си намери легална работа в киностудиите.

Осветлението в стаята се промени. Нещо накара щорите да пожълтеят.

Фарове. Кола, която спира до къщата. На алеята за паркиране.

Сетих се за откачената и параноична Мари Синклер. Бърз като светкавица, Майлоу загаси осветлението в стаята, върна тетрадката на мястото й и извади пистолета си.

Фаровете угаснаха; двигателят поработи още няколко секунди, преди да утихне. Вратата на колата се затръшна. По алеята отекнаха стъпки.

Стъпки, които се отдалечават.

Майлоу хукна към входната врата, като ми подвикна нещо.

„Стой на мястото си!“, както ми обясни той по-късно, но аз не го бях разбрал и вече тичах по петите му.

Майлоу открехна вратата, огледа се, отвори я напълно и изскочи навън.

На алеята за паркиране бе спрял един лимоновожълт корвет.

Ние изтичахме край живия плет от фикуси. Мъжът се беше отдалечил на около петдесетина крачки надолу по улицата, в северна посока. Вървеше небрежно и размахваше ръце.

Висок. Слаб. С твърде голяма глава, наистина твърде голяма. С някаква шапка.

Майлоу се затича след него. Отвори уста и изрева:

— Полиция стой на мястото си не мърдай полиция не мърдай!

Мъжът спря.

— Стой на мястото си с ръце зад главата!

Мъжът се подчини.

— Бавно легни с лице към земята — сложи си ръцете отзад — горе, горе, на тила!

Пълно покорство. Когато мъжът легна долу, шапката му падна.

За част от секундата Майлоу извади белезниците си и ги щракна на ръцете на мъжа, които лежаха на гърба му.

Това стана лесно.

Беше време някой друг да има късмет.

— Къде е Пийк? — заповеднически попита Майлоу.

— Кой? — Висок, напрегнат глас.

— Пийк! Не се ебавай с мен, Криминс…

— Кой…

Като продължаваше да държи пистолета си опрян в главата на мъжа, Майлоу включи фенерчето си и ми го подаде.

— Освети лицето му — вдигни лицето си!

Преди мъжът да може да реагира, Майлоу сграби кичур коса и повдигна главата му. Мъжът изстена от болка. Аз застанах пред него и насочих лъча към лицето му.

Слабо лице. Обрамчено от дълга руса коса. Шапката му лежеше на няколко крачки от него върху тротоара.

В съседните къщи светнаха няколко лампи, но улицата остана тиха.

Майлоу повдигна брадичката на мъжа, докато аз осветявах изплашените бледи очи. Слаба брадичка, обрасла с едва набол мъх.

Пъпчици.

Юношески пъпки.

Момче.