Кървава разходка

42.

— Какво, по дяволите, е мислел да прави с това? — каза Майлоу. — Да си уреди среща с някой студиен пич? — Той пъхна няколко солени бисквитки в устата си. Не очакваше отговор.

Седяхме в един бар на Пасифик Авеню в южната част на Венис, недалеч от Марина. С гласа на Джими Бъфит, леещ се от касетофона, обгорели от слънцето лица и намазани с цинкова паста носове, спортни разговори, бисквитки. Поръчки предимно за наливна бира.

Беше четвъртък. Бях прекарал следобеда точно така, както го прекарвах всеки ден тази седмица. В Белфлауър със Сузи Галвес, като се опитвах да проникна в съзнанието й. Майлоу беше предложил услугите ми веднага след освобождението й. Мистър Галвес — градинар, който оформяше градинки и паркове, с грозен белег от лявото ухо чак до ключицата на рамото — го беше срязал, като бе изръмжал: „Ние сами се справяме с проблемите си!“

Три седмици по-късно мисис Галвес ми се обади по телефона. Хрисим, запъващ се глас с лек акцент. Извиняващ се, след като не бе нужно. Сузи все още се събуждала с викове след кошмарите, които сънувала. Преди два дни почнала да се подмокря в леглото и да смуче пръст, не го била правила от шестгодишна възраст.

На другия ден отидох с колата до дома им. Къщата представляваше кафява кутия зад току-що боядисани бели колове, с твърде голямо изобилие от цветя в малкия двор. Мистър Галвес ме посрещна на вратата с белязаното си лице и мускулестата си фигура. Енергично се ръкува с мен. Каза, че е чувал, че си разбирам от работата. Когато си тръгвах, ми връчи букет от различни цветя, току–що откъснати от градинката.

За Марвъл Хаас се носеха слухове, че посещава някакъв лекар в Бейкърсфийлд. Нито тя, нито съпругът й отговаряха на телефонните обаждания. Специалният екип все още продължаваше да търси телата, влизаше във връзка с полицейските отдели в други градове, опитваше се да установи колко души е убил Дерик Криминс. Някои случаи от Аризона, Оклахома и Невада изглеждаха обещаващи. Доказателствата, че Дерик е виновен за катастрофата с мотоциклета на брат си, бяха откъслечни, но името на Клиф Криминс също беше включено в списъка на жертвите.

Майлоу изхрупка още бисквити. Някой изрева, че иска Бъд. Барманът, чернокос хърватин с четири халки на лявото си ухо, смени касетата. Ние пиехме малцов скоч. Осемнадесетгодишен „Макалан“. Когато Майлоу поръча цяла бутилка, хърватинът повдигна вежди. Докато ни наливаше, се усмихваше.

— И за какъв дявол беше всичко това? — попита Майлоу.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да, вече изчерпах запаса си от риторика.

Съжалих, че пита. Бях размишлявал още върху това, имах отговори, които ставаха за токшоу по телевизията, но нямаха действителна стойност.

Майлоу остави чашата си на масата и ме погледна.

— Може би всичко е било за забава — отговорих аз. — Или подготовка за филм, който Криминс е бил убеден, че някой ден ще направи. Или пък наистина е смятал да продаде лентите.

— Все още не сме открили черен пазар за такъв род боклук.

— Добре де! — Отпих от чашата си. — Тогава елиминирай това обяснение.

— Знам! — отговори той. — Тук има хора, които си падат по всевъзможен боклук. Просто казвам, че не сме открили никаква брънка, която да свързва Криминс с някой производител на кървави филми, а търсихме усилено. Няма и следа за плащане в брой, няма поне една-единствена банкова сметка, никакви срещи с онези типове с дълги палта, никакви обявления в онези чешитести списания. А и компютърът, който Криминс имаше в къщата, не беше свързан с Интернет. Нищо, освен основния софтуер, никакви файлове. Нашият човек от отдела казва, че вероятно никога не го е използвал.

— Технологично увреден — казах аз. — Не му се е щяло да се поти. Видеото е също толкова добро, колкото и филмирането.

— Казвам само, че не ми изглежда да е гонел парата. Откраднал е цялото това оборудване, но никога не се е опитал да го продаде. Предполагаме, че е живеел от продажбата на дрога.

— И от заплатата на Хейди — допълних аз. — Докато самата тя е станала излишна. Липсата на каквато и да е банкова сметка означава, че двамата са похарчвали всичко, което е влизало в ръцете им. Не са живеели като кралски особи и са избягвали да плащат наема си, тъй че вероятно голяма част от постъпленията са отивали в носа й.

— И в неговия също! Съдебният лекар откри наличие на кокаин в организма му. И малко метадон. И нещо, наречено лоратадин.

— Антихистамин48 — казах аз. — Не те прави сънлив. Вероятно Криминс е имал алергия към сладкишите и е бил принуден да поддържа равнището на енергията си, за да заснеме своя голям филм.

Майлоу отново напълни чашата си.

— За „Кървава разходка“.

— Каквато и да е била мотивацията му — казах аз, — а вероятно е имал дори няколко, в главата му това е било голяма продукция. Той е обичал самия процес. Пристрастил се е да се прави на Господ още преди шестнадесет години.

Майлоу допи скоча си.

— Ти наистина ли мислиш, че Криминс лично е ликвидирал семейство Ардъло?

— Той лично или заедно с брат си. Но не и с Пийк. Пийк е бил нещо като прикритие, подставена фигура. Навярно никога няма да мога да го докажа, но фактите са в моя подкрепа. Помисли си само за кръвния тест на Пийк: имаше само остатъчни количества торазин. Хейди за известно време е намалила лекарствата му. Както и Клеър, по всяка вероятност. Но мотивът на Клеър е бил да накара Пийк да заговори за престъпленията си. И подсъзнателно тя е искала да открие някои добродетели в душата му, защото те биха могли да й кажат нещо и за брат й. Хейди е искала Пийк да бъде достатъчно на себе си, за да може да помогне при бягството и — което е по-важно — да може да играе във филма. С убийството на Марвъл и Сузи пред камерата, Чудовището най-накрая разкрива себе си. Но не се е получило. Той не е играл. Ти сам видя състоянието му. Със или без торазин той е крайно нефункционален, какъвто е бил в продължение на години. Поначало неговият коефициент на интелигентност е бил на самата граница. Това, че в юношеството си е дишал боя и лепило и е консумирал алкохол, го е намалило с още няколко пункта. Торазинът и късната дискинезия са го потиснали още повече. Той никога не е бил във форма да планира и осъществи едно развихрено престъпление, дори и онова масово убийство, което Джейкъб Хаас открива в къщата на Ардъло. Той няма нищо общо със смъртта на Хейди или на Франк Долард. Никакви мотиви, никакви средства. Същото се отнася и до семейство Ардъло.

— Ти още от самото начало определи случая със семейство Ардъло като безсмислено убийство — каза той. — Но един маниак на свобода не се нуждае от мотивация.

— Точно това искаше Дерик Криминс всички да мислят — възразих аз. — И успя. Но някакъв мотив винаги съществува. Психотичен или какъвто и да е друг. Пийк не е някакъв престъпник супермен, той е само патетичен. Дерик замисля всичко това. Доброто срещу злото — Дерик побеждава, Пийк слиза от сцената.

Още една порция в чашата. После каза:

— Безразсъдният отмъстител.

— На някакво определено равнище Дерик вероятно е започнал да вярва в собствените си възможности да осъществи някакви връзки с обществото. Пийк като изверг сурогат, Дерик като ангел на избавлението. Но Пийк просто не става за убиец психопат. Той никога не е проявявал каквито и да е признаци, че страда от налудничави идеи, свързани с кървави изстъпления или нещо друго, никога не е упражнявал насилие преди масовото убийство или след това. Той е човек със забавено развитие, с развиваща се шизофрения, органични мозъчни увреждания и алкохолна деменция. Криминс го нарече кукла от жива плът и той всъщност представлява точно това, още от самото начало. Дерик и Клиф са го напили, взели са му обувките, те дори са били в състояние да мислят, че са далеч по-високи, защото краката на Пийк са непропорционално големи. Единият или по-скоро двамата са преминали през къщата на Ардъло, като са секли наляво и надясно и са оставили кървавите следи. Двама убийци биха го направили по-лесно и по-бързо. Следите от гуменките сочат към Пийк и водят до неговата колиба. С такова доказателство защо човек да си дава труд да търси друг убиец? И не забравяй кой е разследвал престъплението: Хаас, едно ченге на непълен работен ден, което няма абсолютно никакъв опит с убийства. После идва ФБР и си дава заключението постфактум.

Майлоу обърна още две чашки.

— Още нещо — продължих аз. — В онази нощ, когато седеше със завързана към пистолета ръка, Пийк прояви почти всички симптоми на заболяването си. Правеше извънредно много движения; човек би помислил, че ще натисне спусъка по една случайност. Но той не го натисна. И аз мога да се закълна, че имаше моменти, когато, както го гледах, Пийк като че ли се съпротивляваше. Полагаше всички усилия да се тегли назад.

Майлоу отмести чашата си. Завъртя се на стола си и ме погледна втренчено.

— Значи сега той е герой?

— Наречи го както искаш.

Още един екс. После каза:

— И какво смяташ да правиш с него?

— Какво мога да направя? Както каза, нямам доказателства. А тъй или иначе, Пийк трябва да бъде затворен. Според мен „Старкуедър“ е толкова добро заведение, колкото и всяко друго.

— „Старкуедър“ в ерата след Суиг — каза Майлоу. — Чух, че чичо му му е намерил работа някъде другаде.

— Суиг е посредствен човек, който вършеше работата си през пръсти.

— Значи Пийк остава вътре.

— Пийк остава вътре.

— И ти си съгласен с това.

— Имам ли някакъв избор? — попитах аз. — Да кажем, че вдигна аларма и по някакъв начин успея да го освободя. Ако излезе на улицата, ще се превърне просто в още една бездомна отрепка. Той не е в състояние да се грижи за себе си. И ще умре само след седмица.

— Значи искаш да го оставиш там за негово добро.

— Да! — отговорих аз, изненадан от остротата в гласа си.

— Кой, по дяволите, е казал, че животът е честен?

Той отново втренчено ме загледа.

— Онзи ден в неговата стая — казах аз, — когато споменах пред Пийк децата на Ардъло и той се разплака, аз го прецених неправилно. Мислех, че всичко е от самосъжаление. Но той е изпитвал истинска болка. Не само че е бил обвинен за това, което е станало. Пийк навярно е разкрил нещичко пред Клеър и точно поради тази причина тя е продължила да се грижи за него. Или може би никога не е съзряла точно това. Но чувството му беше истинско, сигурен съм. Той скочи веднага след това и зае позата на Исус. Казваше ми, че е бил измъчван. Че е страдал заради нечии чужди грехове. Не съжаляваше себе си. Беше в мир със станалото.

— Казвал ти е — попита Майлоу, — че макар и да е почти нефункциониращ, си струва да го чуеш?

— О, да! — отговорих аз. — Винаги си струва да слушаш внимателно!

Ние дълго останахме безмълвни. Някой друг замени Джими Бъфит, но не мога да кажа кой.

Оставих парите на бара.

— Да се махаме оттук.

Майлоу с мъка се надигна.

— Ще отидеш ли пак да го видиш?

— Вероятно! — отговорих аз.