Малтийска следа

17

Люк се изкачи по въжето и излезе от ямата. Лора го следваше, също използвайки въжето. Направи му впечатление лекотата, с която се изкатери нагоре, без изобщо да се задъха от усилието. Първоначалната му оценка се оказа правилна: тя наистина беше в страхотна форма.

Той се огледа наоколо. Намираше се в подземие със стени от неодялан камък и пръстен под. По грубия таван зад предпазни мрежи светеха ярки крушки и го заслепяваха. Врата водеше към осветен проход.

— Тези тунели са прокопани от рицарите — каза му Лора. — Ровили са като къртици под града. Повечето са за водоснабдяване и канализация. Но са били ползвани и за тайно придвижване на хора и оръжие. Голяма част все още съществуват. През Втората световна война малтийците са се крили в тях от германските бомбардировки. Някои са прочистени и леснодостъпни. Други — не толкова. Този комплекс заедно с гувата е известен само на правителството.

Тя тръгна към изхода. Тунелът сякаш нямаше край. Люк не помръдна от мястото си. Тя се спря и се извърна, забелязала колебанието му.

— Знаеш какво искам — каза й той.

— На твое място не бих насилвала нещата. Не изгарям от щастие да те имам за партньор. Тази история не засяга американците.

— Само че вече съм набъркан в нея.

— Единствено заради факта че Стефани Нел те праща. Сега шефът ми казва да те приемем.

— Доколкото чувам, ти не обичаш да изпълняваш заповеди.

— Върша си работата.

— Защо изобщо се обади на Стефани?

— За да й кажа, че си идиот. Разузнаването на Ватикана те засече в мига, когато стъпи на този остров.

— Защо просто не й го каза?

Тя вдигна рамене.

— Разбирам от намеци. Тя очевидно не искаше помощта ми. Затова не й предложих нищо.

— Ведомството знаеше ли, че идвам тук?

— Ако от това ще се почувстваш по-добре, да, знаеха.

Очите й го гледаха втренчено; бяха кафяви, почти черни. Освен това имаше великолепна квадратна челюст, издаваща инат. Което му харесваше.

— Виж — каза тя. — Каквото и да си мислят вярващите, конклавът не се направлява от Светия дух. Небето не праща знак на онези старци как да гласуват. Църквата е създадена от хора и се управлява от хора. Папата се избира от хора. Това означава, че винаги нещо може да се обърка. Нас ни интересува Кастор Гало, капиланът от Малта.

— Не говоря малтийски шпионски език.

— Той е свещенослужител, който се е издигнал до епископ и впоследствие до кардинал, но се е оказал гнила ябълка. Предизвиквал е много проблеми, създал си е много врагове. А сега се пробва за папския престол.

— Кой иска да го спре?

— Знам ли? За мен това има значение само защото така казва шефът ми. Проблемът ни е, че Кастор Гало може да е много неща, но не е глупак. За жалост, ти си. И благодарение на теб сега той знае, че го наблюдаваме.

Беше права. Той определено бе оплескал нещата, оставяйки се да го засекат, и тя явно му беше бясна. На нейно място и той би се чувствал по същия начин. Затова реши да разведри атмосферата:

— Не е толкова лошо положението. Може пък и ти да понаучиш нещо от тази съвместна операция.

— Като например как да се оставя да ме хванат, че подслушвам чужди разговори?

— Не се отказваш, а?

— Не, не се отказвам. Имам да върша работа, а часовникът тиктака. Сега от нас се иска да изпреварим Гало. — Тя поклати глава. — Първоначално щях уж само да наблюдавам и докладвам. Просто и лесно. А сега благодарение на теб трябва да променяме плана. Остава ми по-малко от ден, за да изпълня задачата. А за разлика от теб аз винаги изпълнявам задачите си.

Гласът й беше нисък, гърлен и странно еротичен. Но в тона й имаше нещо особено, сякаш се опиташе да спечели доверието на малко кученце, за да го удуши, когато й се остави в ръцете. Люк реши да не настоява повече.

— За протокола — каза той, — по улиците на Валета се разхождат милиони туристи. Откъде можех да знам, че Ведомството следи точно мен?

— Ако не познаваш играчите, проблемът е твой. Малко местни знания щяха да ти свършат добра работа. Допускам, че затова сега искат да работим заедно.

— Трябвало е да го кажеш още в началото на Стефани.

Тя му се ухили.

— Е, добре. Тук си прав. Но аз се надявах да те оставя там, насред морето.

Той се огледа.

— Как се излиза от тук?

— В края на тунела има стълбище, което води нагоре.

— И после?

— И после имаме уговорена среща.