Малтийска следа

Едно ново съзнание за лично човешко достойнство възниква във всички краища на нашата империя. Хората усещат безкрайната ценност и отговорност на новия живот. Но в техния свят на наложено щастие се случва нещо странно. Със същата естествена лекота, с която отхвърлят старото политическо устройство, хората започват да търсят една по-лична, по-интимна вяра.

Признава се, че когато в последно време появяването на нашия Спасител Иисус Христос стана известно на всички, непосредствено с това възникна една нова религия — не малка, не скрита в някое далечно кътче на света, а нерушима и непревземаема, тъй като черпи сили пряко от Бог. Тази религия, тъй внезапно възникнала във време, определено от неразгадаемия Божий знак, е религията, удостоена от всички с името Христова.

Вярно е, че религията и цивилизацията се развиват успоредно. Не по-малко вярно е обаче, че религиозното верую и практика често пъти изостават от цивилизацията. В такава ситуация се намираме и понастоящем с бавното отмиране на езическите богове и възникването на новата християнска вяра. Друг пример за това са вътрешните борби в самото християнство, твърде разнообразните схващания относно това в какво трябва и в какво не трябва да се вярва. Твърде различните представи относно това кой или какво е Бог, кой или какво е нашият Спасител.

Всяка религия трябва да отразява чистите идеали на обществото, в което съществува. Нейните практики и жертвоприношения трябва да бъдат в рамките на допустимото по силата на обществените настроения. Нито една нова религия не може с лекота да си присвои почвата, в която от незапомнени времена са били почитани други богове. За да оцелее, една религия трябва да има структура, правила, ред и — което е най-важно — да бъде вътрешнопоследователна. Като средство да защитим създаденото от нас, вменявам във ваш дълг следното:

Помнете винаги, че един гневен, отмъстителен Бог е за предпочитане пред някое благо и любящо същество. Ние трябва ясно да заявим, че покорството и спазването на Божиите напътствия е единственият път към вечен мир на небето, докато непокорството води към безкрайни страдания. Страхът от тези безкрайни страдания трябва да се използва, за да бъдат държани вярващите под контрол. Вярващите не бива никога да забравят, че единственото спасение от този страх идва от християнската вяра, чиято доктрина и практики никога не бива да се подлагат на съмнение, а съблюдаването им е абсолютно задължително.

Грехът е онзи механизъм, чрез който ще се упражнява контрол. За еврейския народ Десетте Божи заповеди, предадени от Мойсей, са извечната основа за неговото съществуване. Но на нас ни трябва още нещо. Трябва да се изработи списък на Грехове, който да се нагажда към условията на времето, като всеки грях бъде така формулиран, че да всява страх. Хората трябва да бъдат убедени, че непоискването на опрощение за греха излага безсмъртната душа на сериозна опасност, а опрощение може да се получи единствено чрез християнската вяра. Тази убеденост трябва да се насади от раждането чрез схващането, че хората се раждат в грях. И те никога няма да постигат общение с Бога, ако не получат опрощение на този първороден грях чрез християнската вяра.

Много измежду предходните религии поддържаха схващането, че когато свърши един живот, започва нов и този кръговрат никога не спира. Това безсмъртия на духа, това прераждане на душата определено носи утеха, но християнската вяра ще предлага само един физически живот и една възможност за вечно избавление. Когато този живот свърши, душата отива или в рая, или в ада, като ние трябва не просто да създадем и двете, но и да ги дефинираме.

В никакъв случай за човешките недостатъци не бива да се обвиняват някакви празноти или несъвършенства на християнската вяра. Вместо това трябва да бъде измислен враг. Дявол, зъл дух, сатана, който непрекъснато да слага пречки по пътя към избавлението.

Всички човешки грехове и недостатъци трябва да се приписват на този дявол, който да присъства навсякъде, да съблазнява хората, да бъде неумолим в злината си, а единственият начин да му се противостои да произтича от християнската доктрина.

Никакви духовни способности не бива да бъдат толерирани. Онези, които изповядват видения или твърдят, че притежават способност за общение с Бог, представляват опасност. Както измяната се наказва със смърт, така и еретичните мисли и действия трябва да срещат Божия гняв. Еретици не бива да бъдат търпени, тяхната смърт е наш благочестив дълг, както и предупреждение към останалите, че всякакви мисли и действия, противоречащи на християнската вяра, носят след себе си тежки последствия. Убийството в името Божие не е грях. Защитата на вярата чрез проливане на кръв — това е дълг, който никога не бива да изоставяме.

Религията намира изражение чрез познанието за света, в който съществува. Ако той е несъвършен, то и религията е несъвършена. Не се страхувайте от промяна. Тя е единственият начин да се оцелее. Но никога не се и стремете жадно към нея.

Свещени са онези предмети, които човек не бива да ползва или докосва, защото те принадлежат само на Бог. Тяхното създаване — независимо дали са църкви, места, хора, думи или неща — е от съществена важност за вкореняването на нашата християнска вяра. Но не по-малко важно е тяхното запазване посредством правила и наказания.

Свещениците трябва да бъдат обособени като отделна класа. Аз съм естественият избор за техен водач, тъй като религията е жизненоважна част от политиката. Пръв дълг на държавата е да остане вярна на Бог и да поддържа добри отношения между Бог и народа. А задължение на свещениците е да поддържат добри отношения между народа и мен.

И преди всичко, скъпи мои епископи, Същността на Християнството трябва да бъде любовта към Бог и в следването на нашата вяра, но тя трябва да включва и поддържане на авторитета на свещениците и безусловна вяра в християнската доктрина. В името на тази цел трябва да се обединим, тъй като воденето на обществените дела би било значително облекчено, ако направим тази стъпка. Състоянието на личния живот на всеки от вас също ще се измени. Всеки от вас ще бъде нещо далеч повече, и то по много различни начини. Онова, което някога ни е разделяло, сега изглежда тривиално и незаслужаващо такива ожесточени спорове помежду ни. Нека тържествуваме в нашето единство.