Малтийска следа

42

Люк излезе навън, следван от Лора, и погледна часовника си — 2:48 сутринта. По план трябваше да е някъде в Източна Европа, а вместо това се намираше на една скала насред Средиземно море, господ знае защо. Беше със същата риза, шорти и обувки както предишната сутрин — облекло, което само по себе си не беше неуместно за Малта, макар за миг в църквата да се бе почувствал леко неловко. Намираха се според близката указателна табела на площад „Свети Йоан“; наоколо в отразената светлина на прожекторите се разхождаха петдесетина закъснели туристи. Самата катедрала, осветена през нощта, се намираше в пресечната точка на множество улици. Твърде много възможности за евентуалния неприятел да се скрие, преди да удари.

— Да огледаме наоколо — каза той. — Ще направим една пълна обиколка около площада.

Беретата беше пъхната под колана му. Лора също беше въоръжена с пистолет, който нейните хора й бяха дали, докато чакаха пристигането на Малоун. Люк дори се радваше на възможността да излезе на въздух. Малоун беше надушил нещо и той с готовност го остави да се занимава с проблема. Люк също си имаше проблем и този проблем в момента стоеше до него.

— Аз съм натам — каза той. — Ти тръгни в обратната посока и ще се срещнем от другата страна на сградата.

Тя кимна и се отдалечи с бърза крачка.

Люк закрачи през павирания площад, но се спря под няколко дървета, използвайки дънера на едно за прикритие. Той хвърли бърз поглед назад; Лора вече приближаваше ъгъла на катедралата и скоро щеше да се скрие от очите му.

Той си спомни как като единайсетгодишен баща му го бе завел заедно с тримата му братя на първия му ловен излет извън Тенеси. В Небраска. В смразяващ костите студ. Три дни гониха сърни в просеките по стръмните склонове над една река, чието име вече не помнеше, две сутрини и един цял следобед мръзнаха в гората, без да зърнат сърна. Баща му и братята му бяха на края на силите си. Но той искаше още. Това беше първият му лов, първият случай да държи истинска пушка и да стреля с нея. И не искаше много — само един шанс.

Затова баща му направи това, което би направил всеки уважаващ себе си ловец от Тенеси. Заведе ги горе в планината да дебнат. Още два дни гониха сърните. Но колкото и хитър да беше баща му, стадото винаги беше на крачка пред него. Докато най-после той налучка логиката в режима им на придвижване. И им прегради пътя.

От далечния рид отекнаха два изстрела. Баща му провери посоката на вятъра — все още беше насрещен. Идеално.

— Другите ловци ги избутват към нас — беше казал той. — След минута-две цялото стадо ще бъде в долчинката. Ти си, сине.

И сега, като си спомни за този първи шанс, който му бе дал неговият баща и идол, Люк се усмихна.

Всичките петима мъже от семейство Даниълс се спуснаха надолу. Баща му се върна двайсетина метра нагоре по склона, за да вижда по-добре; след малко вдигна пет пръста — броя на животните, и посочи с ръка откъде точно се задават. Той все още усещаше в дланта си приклада на пушката „Уинчестър 94“. Стискаше с все сили дървото, сякаш я душеше. Брат му Марк поклати глава и му направи знак да охлаби хватката.

— Дръж я леко, като бебе.

Лора беше завила зад ъгъла и не се виждаше. Той излезе от укритието на дърветата и тръгна след нея, като стъпваше бавно, за да й даде преднина.

В съзнанието му нахлуваха спомени от онзи лов. Сърните се приближаваха, стъпвайки по изсъхналите листа и полустопения сняг. Дишаха дълбоко и равномерно, изпускайки бели облачета пара, без да си дават сметка за опасността, която ги очакваше. Спряха се на двайсетина метра от него. Той дръпна затвора на пушката и вкара патрон в цевта. Бавно. Полека. Прикладът беше долепен до рамото му. Подаде се иззад дънера на едно дърво, за да вижда по-добре целта. Студът хапеше лицето му.

После Люк дръпна спусъка. Трясък и откат. По-силен, отколкото си го бе представял, като едва не го събори по гръб.

Двете женски с едногодишни сърненца се разбягаха, но куршумът улучи сръндака в плешката, прекърши гръбнака му и го повали на място.

Всичко около онзи ден се бе запечатало дълбоко в съзнанието му. Първият му смъртоносен изстрел. При това — в присъствието на баща му и братята. Пък и поуките, които бе извлякъл от този излет. И които помнеше до ден-днешен.

Да зададеш глупав въпрос е по-добре, отколкото да сториш някоя глупост. Наблюдавай околните и се учи от тях. И никога не използвай наготово всичко, което ти се предлага. Вместо това, накарай придобитите знания да работят за теб по твоя начин. Добри съвети, които му вършеха добра работа и тогава, и сега.

Люк стигна до ъгъла на катедралата и надникна зад него; Лора беше на около трийсетина метра напред, наполовина на разстоянието до следващия ъгъл. Той я наблюдаваше, като се надяваше да греши; надяваше се тя да завие надясно и да продължи обиколката си, за да се срещне в един момент с него. Но тя погледна наляво, обърна се и тръгна по обратния път, към него, само че по отсрещната страна на улицата.

Люк поклати глава, едновременно доволен и разочарован от факта, че инстинктите му не са го подлъгали. Бързо се скри в сянката на дърветата, докато тя вървеше със забързана крачка по тротоара, подмина катедралата и площада, пресече кръстовището и влезе през страничната врата откъм прохода между две сгради в един от множеството магазини по улица „Република“, всичките затворени за през нощта. Очевидно имаше ключ. Странно.

Подобно на онези сърни, тя бе избутана на открито. Но не от изстрелите на други ловци. По свое желание. Слава богу, той я очакваше надолу по склона. А също като сърните тя нямаше представа какво й се готви.

Той се пресегна зад гърба си и напипа дръжката на беретата. Държеше я в ръка. Леко. Като бебе.