Малтийска следа

39

Люк беше застанал на пистата и се взираше в нощното небе. Лора и кардинал Гало бяха влезли в малкото здание на терминала. Тримата бяха изминали с колата краткото разстояние от залива Сейнт Томас до основното летище на Малта. Гало не се бе противил да тръгне с тях и Люк разбра защо, след като чу разказа му за премеждията в морето. Той най-после успя да се свърже със Стефани по телефона и научи за случилото се в Италия. Лора се обади на шефа си и в Синята пещера, която Гало им бе описал, бяха изпратени хора, за да открият група на Чатърджи. А сега самолетът с Котън Малоун и брата близнак на кардинала се готвеше за кацане.

Слава богу поне, че Стефани беше останала в Рим. Точно сега той нямаше никакво желание да се виждат лице в лице. Не се бе справил добре. Бяха го изпратили на разузнавателна мисия, а той я бе превърнал в игра на войници. А сега на всичко отгоре Малоун идваше да разчиства след него. Всъщност Люк го харесваше. Нещо повече: уважаваше го. Но Малоун беше пенсионер, а това беше неговата — на Люк — мисия. Той беше оплескал работата и сега негова бе задачата да я оправи, и то без помощта на някакъв бивш агент от разузнаването и настоящ антиквар.

Но нищо не зависеше от него. Стефани му бе наредила да слуша за всичко Малоун, а обясненията щели да почакат. Чудесно. Нямаше търпение.

Наближаваше два през нощта и главният терминал на международното летище беше тих като гробище. Никакъв рев на двигатели не смущаваше нощната тишина. Той беше застанал до терминала за частните самолети; вдясно от него имаше няколко такива. Един до друг, всеки струващ десетки милиони долари. Откъм север се задаваха примигващи светлинки, които се увеличаваха и слизаха надолу. Поредната скъпа играчка допря пистата и плавно допълзя до другите. Отстрани имаше надпис „Министерство на правосъдието“. Докато двигателите още се въртяха, на отворената вратичка се появиха две мъжки фигури. Първо Малоун, а мъжът след него вероятно беше Полукс Гало. Със същата височина и физика като кардинала, но с различна прическа и брада. Когато се приближиха, Люк видя и приликата в лицата. Малоун се здрависа с него, после го представи на другия:

— Люк е действащ агент от отряд „Магелан“. Той ръководи мисията.

— Не знам такова нещо — възрази Люк.

— А какво ти бях казвал за работата на терен?

Той се усмихна, припомняйки си съвета, който бе получил при първата им съвместна задача. Можеш да правиш всичко, което поискаш, стига да свършиш работата.

— Така че забрави какво ти е казала Стефани — каза Малоун. — Това не е моят филм. Аз съм в поддържаща роля. Къде е кардиналът?

Люк се почувства по-добре след този вот на доверие. Още една причина да харесва Малоун. Беше прям във всичко. Люк посочи с ръка и тримата влязоха в бетонната сграда. Братята се поздравиха с топлината на два алигатора. Без здрависване. Без прегръдка. Дори без усмивка на любезност. Подобна отчужденост беше необяснима за Люк, особено като си помислеше колко близки чувстваше собствените си братя и сестри.

— Е, доволен ли си от себе си? — попита студено Полукс Гало.

— Моментът не е подходящ — отвърна кардиналът.

— За теб моментът никога не е подходящ. Заради твоето безразсъдство умират хора, Кастор.

— Нямам нужда от лекциите ти. Трябва да се върна в Рим.

— Не и преди това да приключи — каза Люк. — Имам информация за всичко случващо се в Италия, както и указания никой от вас да не напуска острова, докато нещата не се успокоят.

Новата, подобрена версия на Люк Даниълс допадаше на Малоун. Корав мъж, уверен, взел нещата в ръце. Нищо общо с наперения войник, който буквално падна от небето в студените води на Йоресунд не толкова отдавна. Сведенията от Стефани, че нещата не се развиват много добре, не значеха нищо. На терен рядко нещо вървеше по план. Изненадващите удари в лице и в гръб бяха сред рисковете на професията. Номерът беше да знаеш как да се изправиш на крака и да продължиш нататък. Някои се научаваха да го правят, други не. За негова радост, Люк беше от първата категория.

Двамата братя Гало бяха олицетворение на контраста. Лицето на Полукс беше мрачно и сериозно като на погребален агент, докато Кастор беше ведър и наперен. Как бе възможно еднояйчни близнаци да са толкова различни! Очевидно средата си бе казала думата.

Лора Прайс стоеше отстрани, необичайно мълчалива, и наблюдаваше с видим интерес конфронтацията. Малоун не знаеше нищо за нея, което я добавяше към категорията на двамата братя. Три неизвестни величини обикновено означаваха неприятности, затова той си отбеляза да бъде нащрек. Беше искрен, когато каза, че този филм не е негов, а на Люк, но бе приел да остане като услуга за Стефани, за да види накъде ще се развият нещата. Беше му трудно да й отказва. Освен това британците му бяха платили пълен хонорар и трябваше да си заработи парите.

— Току-що ми се обадиха хората, които бяха отишли да търсят тялото на Арани Чатърджи — каза Лора. — В пещерата, която ни описа кардиналът. Не намерили труп.

Кардинал Гало изглеждаше в шок.

— Беше мъртъв! Проверих лично. Видях как го застреляха. Сигурна ли сте, че са намерили вярното място? По южния бряг е пълно с пещери.

— Били са на вярното място. Но труп не е имало. А и двамата мъже, които с Люк оставихме вързани в тайната квартира, също са изчезнали.

Малоун се усмихна.

— Тук май изчезват много неща.

— Сега не е моментът да се вайкаме — каза Люк.

Малоун се съгласи и посочи металния цилиндър, който бяха донесли.

— Покажете му.

Полукс Гало издърпа пергаментовия свитък и изписания на машина лист и ги показа на брат си. Кардиналът не прояви интерес към фашисткия манифест на Мусолини, но листът с указанията привлече вниманието му.

— Да допусна ли, че знаете немски? — попита Малоун.

— Знам и това са безсмислици.

— Явно това е идеята — каза Полукс. — Трябва да разполагаш с информация, достъпна само за няколко души на света, за да разрешиш загадката. За щастие, аз съм един от тях.

Малоун веднага долови премълчаното. Кардиналът не беше от посветените.

— Трябва да отидем до катедралата — каза Полукс. — Вече съм уредил да ни пуснат.

— Аз трябва да замина за Рим — каза кардиналът. — Това тук повече не ме засяга.

— Само че ти си в основата на всичко — не се стърпя брат му; това беше първата проява на някаква емоция от негова страна. — Ти искаше Ностра Тринита. За твое съжаление, няма да я получиш. Но ще останеш тук до края, братко. За да довършим започнатото от теб. Да върнем на рицарите онова, което им принадлежи. — Полукс замълча, после добави: — А след това двамата с теб ще си поговорим. Насаме.

Кардиналът не отговори.

— Тази вражда между кръвни братя е твърде забавна — каза Лора, — но на острова все още има заплахи, както и много неизвестни. Особено във вид на експлодиращи коли и изчезващи трупове.

Малоун видя, че Люк е забелязал лукавата усмивка на лицето му и я е изтълкувал по единствено верния начин.

— Няма проблем — каза Люк. — Ще се справим.