Минало време

35

Телевизорът отново се включи самичък. Нещо изпращя, присветна, появи се синият екран, заменен почти веднага от образа на мъж на фона на черна стена. Този път беше Марк. Виждаха се само главата и раменете му. Явно изчакваше нещо. Погледна някого встрани и попита дали всичко работи. Явно работеше, защото Пати и Шорти чуха размяната на реплики. Марк погледна отново в камерата. В тях двамата. Погледна ги право в очите. И зачака усмихнат.

— Здравейте. Обещахме ви да се включим отново, за да отговорим на вашите въпроси. Ако не сте разбрали нещо от обяснението на Питър. Затова се виждаме отново.

— Разкажете ни за тази игра на гоненица — каза Пати.

— Ще ви помоля да седнете пак на леглото. Защото ни очаква дълъг и откровен разговор.

Пати се настани на леглото. Шорти я последва. Неохотно, но все пак го направи.

— Наблюдаваме процес на промяна на потребителските модели — започна Марк. — Разходите, свързани с осъществяването на мечти, вече не се ограничават до притежаването на по-големи, по-качествени или по-скъпи предмети. До по-луксозна къща, по-рядък диамант, по-голяма картина на Моне. Днес съществува една нова категория. Хората купуват преживявания. Купуват си билети до Луната. Спускат се на дъното на океана. Някои си плащат, за да разиграят своите фантазии. Поне веднъж в живота. Част от тях са безобидни. Други са опасни. Намират се един друг с помощта на интернет. Разменят си тайни съобщения. Така се рекламираме и ние.

— Какви съобщения? — попита Пати. — Кои са тези хора?

— Вече се запознахте с Карел — продължи Марк. — Останалите петима идват благодарение на един много особен сайт. С двусмислено име, което създава очарователна игра на думи. Бих го определил като изключително находчив маркетинг. Човек си задава въпроса дали названието описва абонатите на сайта или услугите, които той им предоставя. Дали е неволна грешка или прозорливо хрумване? Въпрос на гледна точка. Няма граматически правила, които да наклонят везните в едната или другата посока.

— Как се казва този сайт? — попита Пати.

— „Лов на хора с лък“.

— Какво?

— Това, надявам се, отговаря на въпроса ви за същината на нашата гоненица. Играчите използват лъкове, като ограничение за вида на лъка няма. Разбира се, използването на арбалети и механични лъкове е забранено. Обикновено се спират на двойно извити средно дълги композитни модели. Надяват се това да им осигури мобилност. Натрупали са богат опит по време на лов на елени. Вероятни ще използват стрели с широки върхове. Може би дори назъбени, но това ще зависи от вашето местоположение. Ако открият следите ви достатъчно рано, могат да ви проследят за забавление. А после да стрелят по вас, но само за да ви ранят. Ще искат да издържите колкото се може по-дълго. До края на нощта. Все пак хората са платили много пари.

— Вие сте луди!

— Не и аз — отвърна Марк. — Аз просто задоволявам пазарни потребности. Техните желания са си техен проблем.

— Но става въпрос за убийството ни.

— Не, става въпрос за шансовете ви да се измъкнете невредими от тук. В момента аз съм най-добрият ви приятел. Опитвам се да ви помогна.

— Но вие не можете да си позволите да избягаме.

— Не си търсете извинения. Не се отказвайте, преди да сте започнали. Гората е много голяма, а те са само шестима.

— Разполагат ли с уреди за нощно виждане?

— Да.

— И с атевета.

— Което означава, че ще чуете приближаването им. Разбирате ли? Не сте напълно безпомощни. Изберете внимателно посоката, в която ще тръгнете, бъдете нащрек, ослушвайте се, опитвайте се да определите по звука в коя посока се движат моторите и когато ви подминат, тръгнете след тях. Може и да се измъкнете. Все някой ще го направи рано или късно. Най-краткият маршрут до просеката е дълъг само три километра. Както знаете много добре. Право по асфалтовия път. Но не ви съветвам да тръгнете по него. Дори да се движите встрани, между дърветата. Прекалено очевидно е. Все някой ще ви издебне в засада.

Никой не му отговори.

— Ще си позволя да ви предложа един съвет — продължи Марк. — Проверявайте вратата си от време на време. Часовникът започва да отброява времето веднага щом отключим вратата. Това е единствената ви задача в момента. Никой няма да ви даде друг сигнал. Отвори ли се вратата, тръгнете незабавно. Това е съветът ми. Погледнете по-оптимистично на ситуацията. Гората е голяма. Повечето стрелци предпочитат да стрелят от разстояние дванайсет-тринайсет метра. Да се приближат колкото се може повече. Стрелбата с лък в гора не е лесна работа. Дърветата много пречат.

Отново никой не му отговори.

— Още един съвет, ако позволите — каза Марк. — Не оставайте в стаята си. Може да ви се стори много умно, но всъщност това е грешна стратегия. Не е донесла полза на никого. Веднага щом разберат какво правите, ще ви обградят. На вратата ви ще се появят шестима души. Които ще бъдат разочаровани. Защото не сте им осигурили ловното приключение, на което са се надявали. И ще си го изкарат на вас. Пак ще искат да издържите по-дълго. До края на нощта. Но никак няма да ви хареса.

Никой не му отговори.

— Обсъдихте ли вероятността да се разделите? — попита Марк.

Шорти извърна поглед.

— Знам — каза Марк. — Труден избор. Вероятността да се измъкнете е по-голяма. Проблемът е, че никога няма да разберете какво се е случило с другия човек. В последния му миг, имам предвид.

Бърк потегли на север. Телефонът изгуби сигнала чертичка по чертичка. Ричър изложи правилата. Бърк трябваше да го остави в началото на отбивката, след което да се прибере у дома и да не излиза. Да не се връща. Да не казва „да“, след което да размисли и да остане на шосето да чака Ричър. Да не тръгва след него, за да види какво става в мотела. Никакви такива. Да се прибере вкъщи и да си стои там. И да забрави за всичко. Това е. Никакви спорове. Никакви обсъждания. Никаква демокрация.

Бърк се съгласи.

Ричър го попита отново. Бърк потвърди съгласието си.

Шосето навлезе сред дърветата. Под надвисналите им корони цареше пълен мрак. Бърк включи фаровете. Двата разкривени стълба се показаха след осем километра. Точно където трябваше да бъдат. Бърк спря. Ричър слезе. Бърк потегли. Ричър остана на шосето и проследи с поглед субаруто. Не след дълго стоповете му изчезнаха в далечината. Настъпи тишина. Сивото нощно небе едва озаряваше с лунната си светлина пътя между дърветата. Под тях беше още по-тъмно. Ричър продължи пеша. Сам в мрака.

Пати се опита да отвори вратата. Надяваше се да е заключена. Беше много рано. Не бяха готови. Двамата с Шорти бяха склонни да останат в стаята. Поне в началото. Колкото се може по-дълго. Но не го бяха изрекли на глас. Още не. След което обсъдиха възможността да тръгнат на запад. По-далече от пътя. Всъщност в посока, противоположна на пътя. Това означаваше по-дълъг маршрут за бягство. Противно на онова, което им диктуваше интуицията. Можеше да се окаже добра идея. А можеше да се окаже твърде предвидима. Нямаха представа. Не бяха взели решение. Запитаха се дали да не вземат картата от колата. В крайна сметка решиха да не го правя. Трябваше им компас. Защото се притесняваха да не се изгубят в гората. Можеха да се движат в кръг чак до сутринта.

Вратата беше заключена.

Пати се върна и седна на леглото.

Две минути по-късно Ричър се озова при аварийния камион. Сумрачно сияние озаряваше огромното му туловище. В тъмнината червената му боя изглеждаше черна, а хромът — матов и сивкав. Ричър коленичи зад него и намери опипом дебелия гумен кабел. Запамети местоположението му. Прескочи го. Проправи си път покрай камиона, като вървеше с едното рамо напред и се плъзгаше покрай полираната до блясък боя. Тънките клони на дърветата го удряха по гърба. Ричър излезе пред камиона и застана до радиаторната решетка. После продължи по пътя. Оставаха му три километра.

Пати и Шорти чуха двигателите на атеветата да оживяват един по един. Първо прозвучаваше острият писък на стартер, последван от неспокойното ръмжене на форсиран двигател, което бързо затихваше.

Една машина, втора, трета, четвърта. Шумът се отразяваше от вратата на плевнята. След кратка пауза чуха двигателите на петото и шестото атеве. Всичките изръмжаха в един глас, включиха на скорост, ускориха по тревата, отдалечиха се от къщата, завиха надясно и се понесоха към мотела.

В този миг Шорти се зачуди на кого ли се е паднало атевето, което бутаха до шосето и обратно.

Пати провери вратата. Беше заключена.

Атеветата се движеха едно след друго. Насочиха се към паркинга. Шорти извърна поглед и ги видя през прозореца. Същинска процесия. Лампите на верандата светеха. Моторите минаха покрай стая № 10 отляво надясно. Един по един. Мъжете бяха облечени изцяло в черно. Всичките бяха преметнали лъкове на гърбовете си. Всичките носеха и колчани със стрели. На главите си бяха сложили уреди за нощно виждане. Някои форсираха двигателите. Други се бяха изправили на седалките си.

След което отминаха и се скриха в мрака.

Шорти се зачуди за миг кой ли е потеглил на запад.

Пати провери вратата.

Беше отключена.