Мусон

100.

На вечеря Ясмини беше толкова приказлива и така не я свърташе на едно място, че Тахи я погледна подозрително и попита:

— Какво ти е, дете? Бърбориш като цяло ято папагали и подскачаш наоколо, сякаш имаш жив въглен в гащите. Да не си излизала пак гологлава на слънце?

Ясмини излапа и последните остатъци от вечерята, като ги огребваше с пръстите на дясната ръка. После скочи.

— Трябва да вървя, Тахи! Майка ми каза да се прибирам рано!

— Още не си се нахранила. Приготвила съм любимите ти кокосови сладки с шафран.

— Не съм гладна тая вечер. Трябва да тръгвам. Утре пак ще дойда.

— Първо молитвата! — опита се да я спре Тахи.

— Слава и благодарност на Аллах Всемогъщи, задето ни даде храна и вода и задето ни е направил мюсюлмани — изтрака Ясмини и скочи на крака. Преди Тахи да я спре отново, тя беше вече навън.

Дориан изчака малко, после се изправи и протегна с безгрижен вид.

— Ще се поразходя из градините.

Тахи изведнъж застана нащрек.

— Много внимавай, Ал Амхара! Не си мисли, че Куш ти е простил!

Дориан се изниза бързо, за да не слуша още съвети.