Мусон

150.

Дориан чу огласяването на бащината смърт, както лежеше в постелята си. Гласът на Абубакър ясно се чуваше през кожената стена на шатрата. Целият му живот се сриваше. Чувстваше се твърде слаб и болен, за да преодолее всички тези удари.

След това чу името на Заин ал Дин и новината за възцаряването му и разбра, че собственото му положение е много по-тежко, отколкото си мислеше. С огромно усилие на волята забрави за момент мъката по баща си, както и собствените си физически страдания, хвана Ясмини за ръка и я притегли по-близо до постелята си. Тя също бе поразена от вестта за смъртта на Ал Малик, но не колкото Дориан, защото почти не познаваше халифа. Когато я дръпна за ръката, тя бързо се окопити.

— Намираме се в огромна опасност, Яси! Сега и двамата сме изцяло във властта на Заин. Няма нужда да ти казвам какво означава това, защото Куш беше ангелче в сравнение с нашия брат.

— Как да му се измъкнем, Доуи, след като не можеш да се движиш? Какво да правим?

Каза й какво да стори, за да спаси и двамата, като говореше тихо и я караше да повтаря всяка подробност.

— Бих ти дал и писмо, но не мога да пиша с тази ръка. Ще трябва да отнесеш съобщението устно, но го научи добре, защото ако сбъркаш нещо, няма да ти повярват.

Тя бе схватлива и въпреки напрежението, запомни всичко от първия опит, макар да произнасяше някои думи със затруднение. Нямаше време за усъвършенстване.

— Това ще свърши работа. Той ще разбере. А сега тръгвай! — заповяда той.

— Не мога да те оставя така, господарю — проплака Ясмини.

— Останеш ли, Абубакър ще те познае! В неговите лапи, няма да бъдеш от голяма полза за когото и да било от двамата.

Целуна го с нежна любов и се изправи, за да тръгне, но в тоя миг отвън се чу тежък тропот и тя се сви в един ъгъл, като покри рамене и глава с яшмака си. Завесата се дръпна рязко и в шатрата влезе Башир ал Синд. Бен Абрам направи опит да му попречи.

— Ал Салил е тежко ранен и не бива да бъде безпокоен.

Башир го отстрани презрително с ръка.

— Генерал Абубакър, емисар на халифа! — оповести той с изпълнено със студена злоба лице. Дориан разбра, че е сменил господаря си и вече не е негов верен приятел и съюзник.

Зад гърба му се появи с ръце на кръста Абубакър.

— Така… Предателят е още жив. Това е добре. Ал Салил, който бе някога Ал Амхара, другарче в игрите от харема в Ламу. — Той се изкикоти саркастично. — Дошъл съм да те отведа при халифа, за да бъдеш обвинен в държавна измяна. Утре призори тръгваме към брега.

Бен Абрам се намеси отново:

— Благородни принце, той не може да се движи. Раните му са много тежки. Пътуването ще постави в опасност живота му.

Абубакър пристъпи към постелята и погледна Дориан.

— Рана, казваш. Откъде мога да съм сигурен, че не се преструва?

Внезапно протегна ръка и сграбчи превръзката на гърдите на ранения. Махна я с едно грубо движение. Прясната коричка остана залепнала за превръзката и когато бе откъсната, Дориан изсъска от болка. Раната започна да кърви и през гърдите на Дориан потече червена вадичка. В дъното на шатрата Ясмини изскимтя от състрадание, но никой не й обърна внимание. Абубакър се престори, че разглежда раната и съобщи заключението си:

— Не е достатъчно сериозна, за да предотврати възмездието за едно предателство. — Сграбчи в шепа червените кичури и измъкна Дориан от постелята. — Стани прав, продажна свиньо!

Той го изправи на крака.

— Виждаш ли, докторе, колко е силен пациентът ти? Той те е заблуждавал. Нищо му няма.

— Благородни принце, той няма да издържи подобно отношение, нито пък похода до брега.

— Бен Абрам, треперлив дърт пръч, ако умре преди да стигнем брега, ще ти взема главата. Приеми го като състезание между тебе и мене! — Абубакър се усмихна и показа на всички кривите си зъби. — Ще правиш всичко възможно да го крепиш жив. Аз пък, от своя страна, ще правя всичко, за да го умъртвявам малко по малко. Да видим, кой ще спечели. — Хвърли Дориан на постелята и си излезе. Башир го последва.

Ясмини скочи и се втурна към Дориан. Макар лицето му да бе изкривено от болка, той зашепна ожесточено:

— Тръгвай, жено! Не губи повече време! Намери Батула и тръгвайте!