Мусон

66.

Том нареди да доведат Мустафа, капитана на джонката и уплашения му екипаж от килиите в крепостта, където бяха затворени след пленяването им от „Минотавър“. Когато ги строиха на пясъчната ивица, всички се тръшнаха на колене, напълно убедени, че сетният им час е дошъл.

— Не смятам да ви обвинявам в пиратство — успокои ги Том.

— Аллах вижда, че казвате самата истина, възвишени — пламенно се съгласи Мустафа и удари чело в земята. Когато вдигна глава, то бе покрито с бял пясък като захаросана поничка.

— Освобождавам ви — увери го Том, — но при едно условие. Трябва да откарате до Занзибар едни пътници. Главният сред тях е, както и Вие, честен човек и син на Пророка. С него ще пътуват също жените и децата, които заварихме при Ал Ауф.

— Нека Аллах Ви благослови, о премъдри и всемилостиви! — Мустафа стори нов поклон, а към брадата му се стекоха радостни сълзи.

— Все пак — прекъсна Том благодарствените излияния, — за мене не остава и капка съмнение, че бяхте дошли тук, за да търгувате с Ал Ауф при пълното съзнание, че неговите стоки са пиратска плячка и че върху им тежи невинната кръв на избитите от него моряци.

— Бог ми е свидетел, че не знаехме! — викна разгорещено Мустафа.

Том наклони глава и погледна небето. После сухо отвърна:

— Бог изглежда не желае да свидетелства. Ето защо, аз ви определям глоба от шестдесет и пет хиляди златни динара, която, по една щастлива случайност, точно съвпада с размера на сумата, открита в джонката при залавянето ви.

Мустафа изквича ужасен от тази чудовищна несправедливост, но Том се извърна и каза на пазачите:

— Освободете ги! Пуснете ги на джонката и да се махат! Да вземат всички жени и деца със себе си! Арабският доктор Бен Абрам, също ще тръгне с тях, но нека преди това го доведат при мен!

Когато лекарят пристигна, Том го отведе към края на пясъчната ивица, за да се сбогуват насаме.

— Мустафа, капитанът на джонката прие да ви отведе до Занзибар. — Том махна с ръка към малкия кораб, закотвен в лагуната. — Вече взема жените и децата.

Загледаха бежанците, качвани на кораба, стиснали в ръце бебета и жалки вързопи с имуществото си.

Бен Абрам поклати тържествено глава.

— Аз благодаря от все сърце, но истинските заслуги ще бъдат отбелязани от Аллах срещу името Ви. Още сте млад, но ще станете могъщ. Видях Ви в битка. Всеки, който може да победи Ал Ауф е истински воин. — Замълча за миг и продължи: — Отношението Ви към по-слабите, към вдовиците и сирачетата, показва, че използвате силата си с разум и чувство, а това ще Ви направи велик.

— И Вие сте човек с голямо сърце — отвърна Том. — Гледах Ви, как се грижите за болни и ранени, дори и за ония, които не следват повелите на вашия Пророк.

— Бог е велик — каза Бен Абрам. — В неговите очи всички заслужават милост.

— Дори и децата.

— Особено децата — съгласи се Бен Абрам.

— Ето защо, стари татко, сега ще ми кажете каквото знаете за моя брат и каквото скривате до тоя момент!

Бен Абрам се стресна и погледна Том в очите, но той отговори твърдо на погледа и лекарят сведе глава.

— Вие знаете името на човека, който е купил братчето ми от Ал Ауф — настоя Том. — Знаете го!

Бен Абрам почеса брадата си и погледна към морето. Най-накрая въздъхна и каза тихо:

— Да, знам го, но той е могъщ човек от царско потекло. Не мога да го издам. Затова не Ви казах името му, макар че Ви съчувствам. — Том запази мълчание и остави стареца да се пребори със съвестта си и чувството си за дълг. Най-после той промълви: — Вие знаете името му. — Том го погледна объркан. — Заловихте една от джонките му — припомни Бен Абрам.

Лицето на Том се проясни.

— Ал Малик! — възкликна той. — Принц Абд Мухамад ал Малик?

— Аз не съм произнасял името му! — каза Бен Абрам. — Не съм предал моя принц!

— Значи лаката рупии на борда на неговата джонка наистина е била предназначена за откупуване на моя брат, както и предполагахме? — попита Том.

— Не мога да кажа, че е така — разроши брада Бен Абрам, — но и не казвам, че не е.

— И двамата с баща ми бяхме убедени в това, но не мога да разбера, как така Дори е пуснат от острова, преди да са пристигнали парите. Не мога да повярвам, че Ал Ауф ще се довери на когото и да е и ще изпрати такъв ценен роб като Дори, преди да му е платено изцяло за него.

Старецът отговори:

— Принцът е най-могъщият човек в цяла Арабия, ако не смятаме по-възрастния му брат — самия халиф. Ал Малик не знае броя на корабите си и теглото на златото си, числото на войниците и камилите, на робите и жените си. Славата му се простира от могъщата река Нил до северните пустини, на изток до империята на Великия Могул, на запад до забранените гори на Африка, а на юг — до земите на Монаматапа.

— Искате да кажете, че Ал Ауф му е имал такова доверие?

— Искам да кажа, че Ал Ауф не се доверяваше на никое живо същество, освен на принц Абд Мухамад ал Малик.

— Когато си тръгнете оттук, Бен Абрам, Вие ще отидете в Ламу, където управлява Ал Малик, нали?

— Да, ще се прибере в Ламу — потвърди старецът.

— И може би пак ще видите моя брат?

— Всичко е в ръцете Божии.

— Ако Бог позволи, ще предадете ли на брат ми една вест?

— Вашият брат е много красиво и храбро момче — усмихна се Бен Абрам при спомена за него. — Аз го наричах моето малко червено лъвче. Заради добрината, която проявихте към мен, както и заради моята привързаност към него, аз ще му предам вашата вест.

— Кажете на брат ми, че ще остана верен на смъртоносната клетва, която съм му дал. Никога няма да я забравя, дори и в смъртния си час.