Мусон

84.

След три нощи „Гарванът“ приближи френския бряг с лоцман на носа.

— Мярка пет! — тихо съобщи дълбочината той, а после отвори съвсем малко капачето на фенера, за да провери какво е взела от дъното намазаната с лой оловна тежест. — Пясък и раковинки — съобщи той шепнешком.

— Стридения бряг — потвърди предположението си Люк в тъмното. — Това откъм щирборда е Кале, а оттатък носа — Онфльор. — Произнасяше чуждоземните имена без затруднение. Том знаеше от Аболи, че говори езика като французин. — Тук дъното е много полегато и с тоя вятър ще стигнем брега без затруднения — обърна се той към Том. — Бъдете готов да изскочите, щом дам знак.

Том реши само двамата с Люк да слязат на брега, за да проучат пристанището на Кале. Люк познаваше околността, а знанието на езика можеше да им помогне при измъкване от всякаква ситуация. Изкуши се да вземе и Аболи, но по-разумно бе да са по-малко, а и черното лице трудно би останало незабелязано от патрулите.

— Мярка две! — чу се тихият глас откъм носа.

— Бъдете готов! — прошепна Люк и предаде руля на един от моряците си. Двамата с Том взеха кожените торби и отидоха на носа. И двамата бяха облечени в груби рибарски дрехи, тежки ботуши и кожени сетрета върху вълнени пуловери. На главите си носеха вълнени шапки. В тоя момент чуха как „Гарванът“ докосва дъното с лек удар в пясъка.

— Суши! — нареди Люк и веслата застинаха във въздуха. Той скочи през борда пръв и водата му стигна до кръста. Том му подаде двете торби и също се спусна във водата. Бе толкова студена, че му пресече дъха.

— Греби! — тихо нареди кормчията и „Гарванът“ безшумно започна да се отдалечава. Люк избра прилива за слизането им на брега, за да се застрахова срещу засядане. След десетина удара на веслата, малкият съд изчезна в тъмното, а Том отново потръпна и не само от студ. Доста зловещо е чувството, обземащо всеки стъпил на враждебен бряг, без да знае какво го очаква.

Дъното бързо се издигаше и след минута те вече клечаха на пясъка и се ослушваха. Чуха само плисъка на слабия прибой и се затичаха към дюните. Останаха сред тях още няколко минути, за да си поемат дъх и да се ослушат отново и бързо поеха сред дюни и ниски драки към носа. След половин миля за малко не се блъснаха в останките на заседнал старинен кораб.

— Това е старият „Боньо“, бретонски каботажен кораб78 — обади се Люк. — Добър ориентир за връщането. — Отпусна се на колене и изрови дупка в пясъка под белите, като кости, ребра на корпуса. Пъхна вътре едната торба и я покри с пясък. — Лесно ще я намерим, като ни потрябва.

Тръгнаха по-бързо и се изкатериха на носа. На билото му отново забавиха ход, като използваха ниския храсталак за прикритие, стараейки се да останат незабелязани, докато си намерят скривалище. Харесаха си развалините на някаква каменна постройка, която според Люк била френско укрепление от времето на холандските войни. Построено било за наблюдение над подстъпите към залива и самото пристанище. Проучиха местността наоколо, за да се убедят, че е пуста и няма следи от нечие скорошно присъствие, след което се настаниха вътре. Люк измъкна от торбата чифт пистолети, които презаредиха, провериха механизмите им и положиха до себе си на земята. Зачакаха утрото. Най-накрая източният хоризонт стана розово-жълт и над гледката пред тях заструи красива светлина.

Дори и в този ранен час, пристанището вреше и кипеше от оживена дейност около закотвените в него френски военни кораби. С помощта на далекогледа Том видя петнадесет трипалубника с по осемдесет оръдия всеки и неизброимо множество по-малки съдове. Много от корабите нямаха реи и по палубите им сновяха майстори.

По брега също се забелязваше суматоха и когато слънцето се надигна от утринната мараня, те видяха роти войници да навлизат в града по пътя от Париж. Слънчевите лъчи се отразяваха от байонетите на мускетите, а лентите и перата на триъгълните им шапки се развяваха и подскачаха на всяка крачка. Дълъг обоз се друсаше подире им по разбития път.

Малко по-късно, откъм града изскочи кавалерийски ескадрон в златоткани куртки, сини пелерини и излъскани черни ботуши. За един миг, в който сърцето му спря, Том си помисли, че идват право към скривалището им. Отдъхна си с облекчение, когато на кръстопътя завиха на юг, по един път с тополи от двете страни и запрашиха към Онфльор.

Когато слънцето се изкачи още, а ниските облаци се разнесоха, светлината стана достатъчно силна, Том да започне своето проучване. Между военните кораби се виждаха десетки малки съдове. Някои бяха баржи и лихтери, които прекарваха стоки и хора до големите кораби. Една баржа, развяла предупредителни флагове и нагазила дълбоко, под тежестта на многобройни бурета с барут, бавно приближаваше трипалубните кораби.

Други съдове бяха привързани към кея или към безразборно хвърлените си котви из залива. Много от тях бяха с по една мачта и две триъгълни платна. При по-малките съдове, този нов вид платна имаха известни преимущества пред традиционното правоъгълно платно и ставаха все по-популярни във всички модерни флоти. Те се обслужваха от по-малък брой хора и бяха по-бързоходни. Много често ги използваха като разузнавателни и спомагателни съдове към военните ескадри. Почти непрекъснат поток от такива и други лодки усърдно сновеше навън и навътре в пристанището, като всички внимаваха да не се отдалечат от брега за да не привлекат вниманието на английския кралски флот. Той бе блокирал главните френски пристанища в Канала, изчаквайки военните кораби да излязат от тях. Към средата на Канала Том мерна връх от английско платно. Там някъде се бе притаил и „Гарванът“ в очакване на нощта, когато щеше да дойде да ги прибере от плитчината.

Том заряза корабоплаването в Канала и насочи вниманието си към по-малките съдове в пристанището. Повечето бяха доста по-големи от „Гарвана“, а някои имаха на борда си леки оръдия. Набеляза си десетина, които можеха да му свършат работа, но после започна да ги отхвърля един по един, откривайки недостатъците им. Някои бяха в лошо състояние, други ставаха само за каботажно плаване и не биха издържали дълго пътешествие в бурни води, трети нямаха възможност да вземат на борда си товара и хората, от които имаше нужда.

По пладне, легнали по корем на топлия пясък, двамата с Люк обядваха с хляб, шунка и варени яйца, като си подаваха един на друг манерка с бира. Том се мъчеше да не пада духом, но тук май нямаше онова, което им бе нужно.

Когато слънцето започна да се спуска към хоризонта, той се спря на два от проучените десетки кораби. После единият от тях вдигна главното платно и излезе в морето, като му остави едничка възможност — неописуемо мърляв стар катер, който видимо помнеше по-добри времена.

— Този ще е — реши неохотно Том и двамата събраха нещата си, готови да потеглят назад, щом падне мрак. Изведнъж Том сграби Люк за ръката и посочи на север.

— Ето го! — възбудено извика той.

Елегантен и бърз като хрътка, иззад носа долетя едномачтов кораб, смени красиво галса и влезе в пристанището.

— Вижте го само! Натоварен е тежко — това личи от ватерлинията — и въпреки това може да вдигне петнадесет възела и с миша пръдня в платната — прошепна Люк, запленен от невижданата красота. Палубата бе гладка — без предна или кърмова надстройка. Единствената, съразмерна с дължината на корпуса мачта, бе леко наклонена назад. Според преценката на Том, дълъг бе около петдесет фута.

— Десет оръдия! — преброи ги Том през далекогледа. — Достатъчно за прогонване на всяка арабска джонка.

Имаше триъгълно главно платно с утлегар, голямо горно платно от реята и два кливера на бушприта. В отслабващата светлина видът му бе призрачен.

— Вече съм влюбен в него, а още не му знаем името.

— Ще му изберем ново — обеща Том.

Корабът спря до кея. Платната изчезнаха като махване на магическа пръчка. Напрегнаха поглед, докато швартоваха. Том преброи членовете на екипажа и ги изкара деветима, но корабът можеше да поеме тридесет моряка за далечно плаване, макар че за целта сигурно щеше да се наложи да се преустрои долната палуба.

— Добре го разгледай, Люк! — каза Том, без да сваля далекогледа от окото си. — Ще трябва да го откриеш в тъмното.

— Смятайте, че се е запечатал в очите ми — увери го Люк.

В последните минути дневна светлина видяха как шестима от екипажа слизат и се отправят по кея към мястото, където прозорците на кръчмите започваха да светват един по един.

— Оттук се усеща колко са жадни. Няма да се върнат преди утрото — прошепна Том. — Значи, на борда остават само трима.

Когато се смрачи напълно, те забързаха надолу към брега. Люк изрови торбата изпод корабните останки и запали с огниво намиращия се вътре фенер. Обърна отвора му към морето и три пъти вдигна капачето. Почака малко и даде същия сигнал. При четвъртия опит откъм морето също присветна три пъти.

Нагазиха във водата, докато леките вълнички окъпаха лицата им и когато дочуха скърцането на весла, Люк остро изсвири. След малко „Гарванът“ се появи пред тях. Хванаха борда му и се прехвърлиха вътре.

Поръсил навсякъде солена вода, Люк пое руля и корабчето се отдалечи над полегатото дъно. Щом водата под кила стана достатъчно дълбока, опънаха главното платно и кливера. Том се съблече и изтри тялото си с подадената от Аболи кърпа, после облече сухи дрехи. На около левга от брега Люк спря и всички наклякаха около един фенер на откритата палуба.

— Намерихме кораб — съобщи Том на хората си. Лицата им имаха хищен вид в светлината на фенера. — Но няма да е шега работа, да го измъкнем под носа на французите. — Не искаше да ги обзема самонадеяност. — Ще изчакаме втора вахта, когато ще са се настанили по хамаците си. Мастър Люк ще ни закара в пристанището и ще застане до тях. Ако ни питат нещо, Люк ще отговаря. Останалите да си държат езиците зад зъбите. — За да подчертае думите си, Том сви вежди.

— Застанем ли там, ще дам знак и под моя команда се прехвърляме при тях. Аболи и Алф Уилсън ще ми помогнат да разчистим кораба от врага. Повечето слязоха на брега и сигурно ще останат там цяла нощ. На борда са само трима. Никакви пистолети, само палки и юмруци. Ножовете — в краен случай. Тишината е наша първа грижа, а човек с нож в търбуха ще заквичи като прасе, когато го колят. Фред ще освободи въжето на носа, а Реджи — кърмовото. Режете и бягате, така че ножовете да са готови.

После Том накара всеки по отделно да повтори задачата си, за да не стане объркване в тъмното. С Люк и тричленния му екипаж бяха общо петнадесет. Останалите — стари кримки от „Серафим“, събрани набързо от Аболи и Алф. Повече от достатъчно за предстоящата задача.

— Вятърът е източен и според Люк, към полунощ ще се усили. Не забелязах да привързват главното платно, така че трябва да се вдигне с едно дръпване на фала. — Том погледна Нед Тайлър с грубото му, осветено в жълто от фенера лице. — Мастър Тайлър, ти ще отидеш на руля, няма да участваш в боя. Люк ще ни води с „Гарвана“ — на кърмата си ще окачи фенер. — Когато всеки разбра, какво се иска от него, Том провери оръжията и се убеди, че всеки е снабден с тояга и нож. Той единствен щеше да носи дълго оръжие — около кръста бе опасал нептуновата сабя.

Още преди отплаването бе наредил всички да са в тъмно облекло, а сега фенерът премина от ръка на ръка и намазаха ръцете и лицата си със сажди. Последваха неизбежните закачки с Аболи, който нямаше нужда да се цапа, поради естествената си пигментация, след което всички се увиха в плащовете си покрай фалшборда, за да хапнат малко студено месо с хляб и да откраднат няколко часа сън.

В края на първа вахта Люк бавно започна да приближава „Гарвана“ към брега. При вятър откъм брега, те ясно долавяха звуците на сушата. Часовникът от една черковна кула така силно удари дванадесет, че можаха да преброят всеки удар. По нареждане на Том събудиха спящите. Те бяха малцина — повечето бяха будни поради напрежението на очакването.

На влизане в пристанището трябваше да се борят с насрещния вятър, но Том с радост плащаше тая цена, за сметка на попътния вятър на излизане. Скоро се запромъкваха между френските военни кораби, като минаха толкова близо до един трипалубник, че дочуха сънения разговор на котвената вахта. Никой не ги попита нищо и Люк насочи „Гарвана“ към каменния кей, където бяха видели чуждия кораб. Том клечеше на носа, вперил поглед напред, за да зърне френския кораб. Напълно възможно бе, да са се преместили или отплавали, но Том беше сигурен, че слезлите на брега още лочат по кръчмите, а капитанът ще изчака утрото, за да разтовари.

„Гарванът“ приближи бавно кея, като се промъкна между два закотвени кораба Том напрегна поглед, заслонил очи срещу отблясъците от светлините на крайбрежните къщи. Откъм кръчмите се носеха смехове и глъч, но корабите бяха безмълвни, с фенери на мачтите си.

— Заминали са! — прошепна Том отчаяно, когато приближиха на половин пистолетен изстрел от мястото, където бяха видели кораба, а сега нищо не забелязваха. Прокле се, задето не бе оставил резервен вариант именно за такъв случай. Понечи да нареди на Люк да обръща, когато сърцето му подскочи и лудо заби. Забеляза мачтата на фона на матовата светлина откъм къщите и разбра, че поради отлива ниската палуба на кораба се е спуснала под равнището на кея и затова корпусът не може да се види.

— Тука си е и ни очаква! — Погледна назад, за да се убеди, че хората му са готови. И те като него, клечаха край фалшборда. С почернените си лица приличаха на неподредени денкове багаж. Единствен Люк бе изправен в цял ръст до руля. Рязко го завъртя, а един от екипажа му бързо спусна главното платно с тихо съскане. „Гарванът“ намали ход и тихо приближи френския кораб, докато леко чукна борда му. Палубата му се извисяваше на шест стъпки над тяхната и Том приклекна, за да подскочи нагоре.

При лекия тласък от докосването на двата корпуса сънен френски глас възкликна:

— Nom de Dieu79!

— Нося съобщение за Марсел — отвърна Люк на френски.

— Няма никакъв Марсел тука! — сприхаво се озъби французинът. — Драскаш ми боята с боклукчийската си кофа.

— Нося петдесетте франка, дето му ги дължи Жак — настоя Люк. — Ще пратя един от хората си, да ти ги предаде.

Споменаването на такава голяма сума осуети всякакъв по-нататъшен протест и тонът на французина стана предразполагащ и лукав:

— Tres bien80. Дай ги на мене. Ще ги предам после на Марсел.

Том чевръсто се прехвърли на борда на чуждия кораб. Французинът го очакваше облегнат на релинга с вълнена шапка на главата и глинена луличка в зъбите. Той се изправи и измъкна лулата от устата си.

— Дай ги!

Докато го приближаваше с протегната ръка, Том забеляза, че мъжът има великолепни засукани мустаци.

— Ей сега — отвърна той и го цапна с тояжка над лявото ухо. Без да пророни звук, човекът се строполи на палубата. В следващия миг, Аболи се метна през борда и тупна безшумно като пантера, на босите си крака. Том забеляза, че един от люковете при носа е отворен и отдолу се процежда слаба светлина. Спусна се по стълбата, с Аболи по петите. На тавана се люшкаше фенер и в светлината му Том забеляза три хамака, овесени в далечния край на каютата. Разбра, че не е преброил правилно членовете на екипажа. Докато прекосяваше каютата, мъжът в най-близкия хамак изведнъж седна и попита:

— Qui est la81?

В отговор Том го прасна с все сила. Човекът легна на мястото си, но се обадиха тревожно от втория хамак. Аболи го преобърна и обитателят му тупна на пода. Преди да успее да извика пак, Том завъртя тояжката и той се отказа. Трети французин рипна от леглото си и търти към стълбата, но Том го хвана за голия глезен и го дръпна назад. Аболи сви огромен юмрук, заби го в главата му отстрани и мъжът замря.

— Други? — бързо се огледа Том.

— Тоя беше последен — отвърна Аболи и хукна по стълбата. Том го последва към палубата. Фред и Реджи бяха прерязали въжетата и корабът бавно се отдалечаваше от брега. Викът на французина в каютата изглежда е бил приглушен и не привлече ничие внимание. Заливът бе все така тих и заспал, като преди.

— Нед? — прошепна Том и откъм кърмата се чу незабавен отговор.

— Слушам, капитане! — Дори в напрежението на момента Том изпита вълнение при това обръщение. Имаше си кораб и отново беше капитан.

— Добра работа! Къде е „Гарванът“?

— Точно пред нас. Вече вдигна платното.

При неговата мачта нещо се бавеха. В тъмното и на непознат кораб, не беше така лесно да се ориентират в множеството фалове. Французите използваха друга такелажна система. Том изтича при тях и заедно се заеха с разгадаването на въжетата.

Корабът им обаче се носеше по водата и бързо приближаваше друг закотвен съд. Том забеляза, че ще се блъснат достатъчно силно, за да стане беля. Някакъв французин извика от борда на другия кораб.

— Внимавайте, изроди тъпи! Ще ни блъснете!

— Пригответе се да отблъснем! — обади се на английски някой от хората на Том.

От борда на другия кораб последва незабавен вик:

— Merde! Ils sont Anglais82!

Том измъкна главния фал из плетеницата въжета и викна:

— По-чевръсто! Тегли!

Главното платно се вдигна по мачтата, корабът престана да се носи странично и улови вятъра. Инерцията успя все пак леко да го блъсне в закотвения съд и двата се отъркаха един о друг.

Вече и други гласове крещяха:

— Англичани! Англичаните нападат!

Задрямал на кея часови, разбуден така грубо, гръмна с мускета си и изведнъж из цялото пристанище започна канонада. Нед водеше майсторски кораба и той бързо набираше скорост. Когато погледна напред, Том съзря жълтата светлина от кърмовия фенер на „Гарвана“, който излизаше към открито море.

— Кливерите! — заповяда Том и чу пляскането на боси крака по палубата към носа. Вече се бяха поориентирали в такелажа и двата кливера литнаха нагоре почти без забавяне. Корабът реагира тутакси — хвърли се напред, водата зашипя под вълнореза му и започна да настига „Гарвана“. Но френската ескадра се размърда, на някои от мачтите вече се изкачваха бойни светлини.

Вдъхновен от засилващата се суматоха, Том изтича при едно от оръдията. То бе детска играчка в сравнение с тежкото въоръжение на линейните кораби, закотвени наоколо. Молеше се да е заредено.

— Помогни ми! — викна към Аболи и двамата отвориха амбразурния капак и изтикаха оръдието напред. Том погледна навън и видя, че минават край един от големите кораби, който им закриваше половината небе. Нямаше нужда дори да се прицелва, просто запали подсипа на оръдийцето. Докато огънят стигне основния заряд мина цяла вечност. После оръдието ревна и отскочи назад. Том чу гюлето да разбива с трясък тежката обшивка на отсрещния кораб. Разнесоха се диви гневни викове, но корабчето се носеше напред. Палубата му бе така ниско над водата, че скоро се изгуби в нощта. Някой от военните кораби даде изстрел с тежко оръдие, но от дългия му пламък Том разбра, че гюлето изобщо не лети към тях. Така и не видя, къде точно попадна тяхното. Виковете продължиха, а единичните оръдейни изстрели постепенно се сляха в оглушителна канонада. Френските кораби стреляха по въображаемия английски флот, който ги нападаше. Барутният дим се спусна като гъста мъгла над двата малки кораба. Тя почти ги откъса един от друг и Том трябваше силно да напряга очи, за да не изпусне мъничката жълтеникава светлинка на „Гарвана“.

Глъчката и изстрелите скоро останаха назад и те излязоха от дима в сладкия нощен въздух. Дочу слаби гласове, английски гласове и разбра, че мъничкият екипаж на „Гарвана“ ги приветства. Собственият му екипаж остави за миг платната и закрещя в отговор. Не бе разумно да се насочват евентуалните френски преследвачи, но Том не искаше да ги спира. Видя зъбите на Аболи да се белеят в тъмнината и се усмихна в отговор.

— Къде са французите? — попита Том и трите мърляви фигури бяха извлечени от каютата, за да се присъединят към капитана си на кърмата.

— На носа има малка лодка — каза Том. — Сега ще спрем и ще ги свалим в нея. Да си вървят у дома с най-топлите ни благопожелания.

Натовариха четиримата мъже в малката лодка и ги отпратиха. Когато разбра какво става, френският капитан се изправи на носа на мъничката черупка, с щръкнали от яд мустаци и вдигнал високо над главата свити юмруци, ги изпроводи с поток отбрани хули.

— Майка ви е крава, която ви е изтърсила всичките през другата си дупка, мокри лайна такива! Да ви пикая в майчиното мляко! Слон да настъпи на баща ви ташаците дано!

— Я говори на английски, бе! — викна Люк в отговор. — Цялата красота на поезията ти отива нахалост. — И нощта бързо отнесе яростта на капитана.

Аболи помогна на Том да нагласи главното платно и когато то се опъна като тъпан, попита:

— Ето че си имаш кораб, Клебе. Как ще го назовеш?

— Как са го нарекли французите? — Попита Алф Уилсън и се надвеси над кърмата, за да прочете надписа в светлината на закачения там фенер.

— Hirondelle. Какво означава това?

— „Лястовица“ — преведе Люк.

— Хубаво име! — съгласиха се всички. — Наистина лети като птица.

— Не обаче на тоя забравен от Бога език — възрази Том. — На благозвучен роден английски „Лястовицата“! Ще пием за негово здраве, след като го вържем за кея в реката. — Всички нададоха радостни викове.

При изгрев-слънце бяха стигнали Шиърнис и макар „Гарванът“ да опъна всички платна, той изоставаше далеч зад кърмата на „Лястовицата“. Не можеше да се мери с нея. Корабът се носеше по вятъра и хвърляше бели откоси встрани, когато носът му пресичаше гребена на оловносивите вълни.

— Харесва му, да се носи на свобода! — радваше се Нед Тайлър с лице цяло покрито от мрежа весели бръчици. — Ще трябва да му закачите една голяма шамандура отзад, да го позадържа малко.

„Лястовицата“ беше красива като младоженка, под ярките лъчи на утринното слънце. Чисто новите платна блестяха като седефени. Корабът беше толкова прясно боядисан, че Том долавяше миризма на терпентин, а палубата му бе излъскана до снежнобяло.

Насочи мислите си към товара в трюма. Повика Аболи и го прати да провери. Отвориха люковете и двамата с Алф Уилсън се спуснаха в тъмните трюмове със запалени фенери в ръка. След половин час се появиха отново с доволен вид.

— Натъпкан е до горе с брезент за корабни платна. Най-добро качество. Ще стигне за цяла ескадра бойни кораби.

Лицето на Том също грееше от радост. Знаеше какви цени ще стигне този стока в тръжната зала на Компанията.

— Мускулите на войната — заяви той. — По-хубаво от злато.