Мусон

149.

Армията се заседя дълги дни в лагера под склона, а нейният шейх лежеше усамотен в шатрата си.

Събраха ранените и ги настаниха в навеси под сенките на дърветата. За тях се грижеше Бен Абрам. Погребаха убитите, но не смутиха покоя на ония, които вече бяха намерили гроба си под червената грамада на каменната лавина. Ремонтираха изкривеното и повредено снаряжение и оръжие. И започнаха да чакат заповеди. Такива нямаше. Башир ал Синд кръстосваше ядосан лагера и се нахвърляше върху всеки, попаднал под погледа му. Останалите също бяха объркани. Горяха от желание да отмъстят за падналите в теснината свои другари, но не можеха да направят и крачка без заповед от Ал Салил.

Грозни слухове тръгнаха из лагера: Башир щял да се разбунтува и да поеме командването от ръцете на болния шейх, шейхът бил умрял, шейхът бил оздравял, шейхът се измъкнал тихомълком, а тях оставил на собствената им съдба.

А после се чу още по-странна приказка: втора голяма експедиционна армия под командването на принц от халифското семейство идвала насам, за да се присъедини към тях. Обединената сила щяла вече да разбие неверника в неговото леговище. Този последен слух едва бе тръгнал из лагера, когато в далечината се чу барабанен бой, така тих в началото, че го помислиха за пулса на собствените си сърца. Арабските войници се изкатериха на хълма, за да гледат и чуят по-добре зова на роговете. Пред очите им се появи блестящо войнство с група висши офицери яздещи начело.

Хората се скупчиха със страхопочитание да наблюдават влизането на новодошлите в лагера. Офицерът, който водеше кохортите, носеше полуброня в турски стил и кръгъл островръх шлем с подплатен подшлемник. Изправен на седлото си, този величествен воин се обърна към множеството:

— Аз съм принц Ибн ал Малик Абубакър. Мъже на Оман, верни негови войници, нося ви тъжна вест. Абд Мухамад ал Малик, мой баща и ваш халиф, почина в палата си в Оман, поразен в разцвета на дните си от меча на черния ангел.

Проточен стон се надигна от редиците, защото повечето от присъстващите се бяха сражавали под стените на Мускат, за да сложат Ал Малик на слонския трон и всички обичаха своя халиф. Паднаха на колене с викове:

— Господи, смили се над душата му!

Абубакър изчака да дадат воля на скръбта си и вдигна ръка в кожена ръкавица, за да привлече вниманието им.

— Войници на халифа, нося ви приветите на вашия нов владетел, Заин ал Дин, любим най-голям син на Ал Малик и нов халиф. Помоли ме да приема от негово име клетвата ви за вярност.

Всички коленичиха в строй с Башир ал Синд начело и положиха клетвата, като призоваха Бог да бъде свидетел. Докато свърши церемонията, слънцето се спусна към хоризонта. Тогава Абубакър ги освободи и извика Башир.

— Къде е този страхлив предател, Ал Салил? — попита той. — По нареждане на халифа, имам да свърша една неотложна работа с него.