Мусон

78.

Рано на другата сутрин, Том излезе на голите хълмове с издути от едната страна на коня дисаги. Аболи го очакваше на кръстопътя, черна екзотична фигура в гъстата мъгла. Тръгнаха редом.

— Мисля, че мирните граждани на Плимут биха предпочели френска атака пред последното ти посещение. — Той хвърли кос поглед към Том. — Никакви последици ли не са оставили снощните вълнуващи набези, Клебе?

— Наспах се като невинен младенец, какъвто всъщност съм, Аболи. Защо да има последици? — Том направи опит да се усмихне, но очите му бяха налети с кръв.

— Радостите и лудориите на младостта. — Аболи поклати присмехулно глава. Том се усмихна, пришпори коня и той се извиси над един плет. Аболи го последва и двамата полетяха в галоп по склона към тъмното петно на една горичка, сгушена в долчинката под тях. Том спря коня, скочи на земята и го завърза за едно дърво, а после навлезе сред древните камъни, пръснати из гората. Те бяха цели в мъх от годините, а легендата разказваше, че бележат гробовете на старци, погребани тук още в зората на времето.

Избра подходящо място между тях и заопипва почвата с крак. Когато усети под стъпалото си мек торф, Том каза:

— Тук.

Аболи пристъпи с права лопата в ръка. Заби я дълбоко в меката земя и започна да копае. Спреше ли да си почине, Том хващаше лопатата и скоро дупката стана дълбока до кръста. Том изскочи от нея и се върна при вързания кон. Разкопча капака на дисагите и внимателно измъкна от тях увит в парче плат предмет. Тръгна обратно и го положи на ръба на приготвената яма. Разви плата. Ал Ауф го гледаше през стъклото с присмехулно око.

— Ще прочетеш ли заупокойна молитва, Аболи? Арабският ти е по-добър от моя.

Аболи започна с дълбок и звучен глас, който отекваше зловещо в гората. Когато замлъкна, Том отново уви буркана в парчето плат, скри страховитото му съдържание и го положи в дъното на изкопания за него гроб.

— Ти бе смел човек, Ал Ауф. Нека твоят Бог, Аллах, прости греховете ти, защото те бяха много и тежки. — Зари гроба и отъпка разровената пръст. После подреди отгоре извадените отначало зелени чимове.

Върнаха се при конете и ги яхнаха. Аболи хвърли последен поглед към камъните и промълви:

— Ти го уби в честен двубой и погреба останките му с почит. Вече си истински воин, Клебе!

Извърнаха конете и поеха през хълмовете към морето.