Мусон

135.

Алф и Люк бяха свалили втория мъжкар, а третият успя да се измъкне със стадото невредим. Том искаше да го преследват, но Аболи и Фунди му се присмяха.

— Никога повече няма да го видиш. Сега ще бяга двадесет мили без да спре, а след това ще измине още петдесет с ход по-бърз от твоя бяг.

Вечеряха богато като принцове с изобилие жилаво и миризливо месо от слонски бузи, опечено на шишове от зелени клони и пиха до насита калната вода от езерцата, сякаш бе първокачествено вино. Заспаха като убити край огъня.

През следващите два дни извадиха бивните на двата слона, като ги издялкаха от черепите с безкрайно внимание да не наранят или одраскат повърхността им. Фунди им показа, как да измъкнат дългия конусообразен нерв и да натъпчат трева в дупката. След това привързаха с лико четирите зъба към пръти за носене. Когато поеха дългия път назад към лодките, всеки зъб се носеше от четирима.

Щом стигнаха реката, закопаха бивните толкова дълбоко, че дори и хиените да не могат да ги изровят и изгризат. После продължиха с лодките нагоре срещу течението. С всеки изминал ден следите от слонове ставаха по-многобройни и по-пресни. Слизаха за лов и понякога успяваха да убият животните на пет-шест мили от брега. Друг път обаче пак губеха дни наред в преследване на стадата.

За един месец събраха достатъчно бивни, за да натоварят догоре и двете лодки. Белите бяха капнали от изтощение. Всяка тлъстинка от телата им бе изсмукана, лицата измършавели, телата — кожа и кости. Само Аболи и Фунди изглеждаха незасегнати от изпитанията на лова. Решението на Том да се завърнат във форт Провидънс бе посрещнато с всеобща радост.

Същата вечер Аболи и Фунди дойдоха при Том, загледан в гаснещия огън и потънал в мисли за предстоящата среща със Сара. Клекнаха от двете му страни и той внимателно разгледа черните им лица, преди да заговори:

— Работата, значи е сериозна — каза той уверено. — Виждам, че се готвите да помрачите радостта ми и удоволствието от завръщането в Провидънс. — Изпусна въздишка на примирение и добави: — Е, какво има?

— Фунди казва, че сме много близо до земите на неговия народ, лоци.

— Колко близо? — попита подозрително Том. Вече бе научил доста добре езика на лоци и знаеше, каква е тяхната представа за много близо.

— Десет дни път — започна Фунди убедително, а когато Том го погледна укорително, сведе поглед и добави: — Или съвсем малко по-далеч.

— Фунди иска да си върви? — попита Том.

— И аз ще отида с него — промълви тихо Аболи.

Том бе обзет от тревога. Стана, отведе Аболи извън кръга от светлина и се нахвърли почти сърдито:

— Какво означава това? — попита той. — Искаш да ме изоставиш и да се върнеш в Африка ли?

Аболи се усмихна.

— Ще те оставя само за известно време. Ти и аз сме клони на едно дърво. Нищо не може да ни раздели.

— Защо тогава тръгваш без мен?

— В продължение на много години лоци са били преследвани от роботърговци. Само ако зърнат бялото ти лице… — Той потръпна изразително. — Не, ще отида с Фунди сам. Ще вземем от стоките. Колкото можем да носим. Фунди казва, че неговото племе има на склад бивни от слонове, които са хващали в капани, както и от намерени умрели от старост животни. След като Фунди ги успокои и като видят стоките, може би ще успея да сложа начало на търговията с лоци.

— Как ще те открия?

— Аз ще се върна във форт Провидънс. Фунди казва, че бих могъл да купя едно кану от лоци. Може би то ще се окаже пълно с богатства, когато отново се съберем. — Аболи сложи доброжелателно ръка на рамото му. — През изминалите дни доказа, че си голям ловец, но вече е време да си починеш. Върви при жената, която те очаква и я направи щастлива. Ще се върна преди смяната на сезоните, преди да започне Голямата влага.

На другата сутрин Аболи и Фунди вдигнаха на главите си тежки вързопи със стока: мъниста, медни нишки и плат. По такъв начин ръцете им оставаха свободни да държат оръжието. Поеха на запад по брега на реката. Том повървя известно време редом с Аболи, после спря и загледа как старият му приятел се изгубва сред високите крайречни дървета. Обърна се натъжен и бавно тръгна назад към мястото, където бяха вързани натоварените лодки.

— Отблъсни! — заповяда той, заел мястото си при руля на първата лодка. — Назад, към форт Провидънс. — Гребците го поздравиха с радостни възгласи и натиснаха здраво весла по течението.