Мусон

132.

Много седмици след това, из суковете на Ламу се разправяха странни слухове за изчезването на евнуха Куш. Той бе личност, добре известен по островите. От него се страхуваха даже и извън харема. Едни разправяха, че както си вървял по пътя една нощ, бил грабнат от три горски джина. Според друга версия на същата история, похитителят бил самият Шейтан. Други, по-прагматично настроени, разказваха, как след като се награбил до гуша от имането на господаря си, халиф Ал Малик, уплашен от разобличаване и възмездие, евнухът наел джонка, прекосил протока и отпрашил към вътрешността на Африка. За да придаде още по-голяма достоверност на тази последна версия, шейх Ал Салил издаде заповед за издирване на евнуха и определи награда от десет хиляди рупии за залавянето му. След като изтече около месец, без да се чуе нещо за евнуха, празнодумците из суковете загубиха интерес към съдбата му.

Новата злободневна тема по островите бе свързана със спирането на каскази, началото на куси и откриването на новия търговски сезон. Предстоящото отплаване на експедицията на шейх Ал Салил също допринесе за отслабване на интереса към тримата изчезнали евнуси.

Малцина сред многочислената свита на шейха обърнаха внимание на новия роб Яси. Макар юношата да бе изключително красив в лице и с грациозно тяло, дори и в дългите си до глезените роби, първоначално видът му беше нездрав, притеснен и неуверен. Слугинята Тахи, гледачка на шейха от детинство и сама новодошла в домочадието, взе момчето под свое покровителство. Яси спеше при нея и скоро красотата и добрите му обноски спечелиха сърцата на останалите слуги и роби.

Той пееше със звънтящ необработен глас и свиреше на систрум89 с рядко умение. Когато шейхът започна да го вика всяка вечер да прогонва с песни и музика грижите от изминалия ден, никой не откри нищо странно в това. За няколко седмици Яси видимо спечели благоволението на стопанина си, защото стана един от личните му прислужници. След това шейхът разпореди рогозката му да се постеле в една отделена със завеса ниша на собствената му спалня, за да може всеки миг слугата да е в състояние да изпълни желанието на своя господар и през нощта.

В първата вечер след това разпореждане, Ал Салил закъсня от военен съвет с капитаните на своите джонки, проведено на терасата. Яси бе задрямал в очакване на стопанина си и скочи стреснат, когато той влезе в стаята придружен от Батула. Яси бе стоплил вода в стомни на няколко мангала и когато Батула помогна на шейха да остане по препаска, робът поля на Ал Салил, да се изкъпе. В това време Батула окачи оръжията на господаря си над постелята му: добре наточени кинжал и сабя, лъснат до блясък щит. После коленичи за благослов.

— Можеш да си вървиш, Батула, но ме събуди един час преди зазоряване, защото имаме още много работа до отплаването. — Докато говореше, Ал Салил се бършеше с подадената му от Яси кърпа. — Лека нощ, Батула и нека Бог те дари с приятни сънища!

Щом завесите се сключиха зад гърба на воина, Дориан и Ясмини се спогледаха усмихнати. Той посегна към нея.

— Доста дълго чаках — каза Дориан, но тя се изплъзна.

— Трябва да изпълня задълженията си, благородни господарю! Не съм разресал косите ти и не съм намазал с благовония тялото ти.

Коленичи зад него, докато той седеше на копринена възглавница и започна да трие косите му с чиста кърпа. След това ги разреса и сплете в дебела плитка на голия му гръб. Докато правеше това, издаваше тихи звуци на възхита и благоговение.

— Толкова е гъста и красива. На цвят като злато и шафран.

После започна да масажира раменете му с кокосово масло, като докосваше белезите.

— Къде стана това?

— На едно място наречено Проходът на умната газела. — Очите му бяха затворени. Той се бе оставил на опитните й пръсти, защото в харема я бяха учили, как да доставя наслада на бъдещия съпруг. Когато се унесе и почти задряма, тя се наведе напред и попита:

— Още ли те е гъдел тука, Доуи? — Ясмини пъхна език в ухото му.

Това го възбуди и кожата по мускулестите му ръце настръхна. Посегна зад гърба си и я хвана през кръста.

— Ще трябва да те науча на уважение, робе! — Отнесе я до постелята, застана с колене от двете й страни, като прикова китките високо над главата й. Известно време се смяха един срещу друг, а после смехът секна. Наведе глава и долепи устни до нейните.

Те се разтвориха, топли и влажни, за да го приемат и тя прошепна в устата му:

— Не съм знаела, че сърцето ми може да събере толкова любов!

— Много си се навлякла — промърмори той и Ясмини мигом се изви като дъга, за да може Дориан да смъкне робите и да ги хвърли на пода.

— Няма думи да опишат хубостта ти — каза той, като разглеждаше златистата коприна на кожата й, — но дали е оздравяло тялото ти?

— Оздравяло е. Напълно. Но не приемай думите ми на вяра, господарю! Увери се лично за собствено и мое удоволствие!