Мусон

131.

Когато Дориан се върна при тях, Бен Абрам бе привършил със зашиването и слагаше памучен тампон.

— Добре стана, Ал Салил — увери той Дориан. — След седем дни от днес, ще извадя конците и до един месец ще се излекува напълно, все едно че нищо не е било.

Дориан уви Ясмини в ушитите от най-фина материя роби на Куш и внимателно я настани в скута си на гърба на жребеца, като внимаваше да не засегне наранените места. Поеха с бавна крачка назад към крепостта. Беше така потънала в огромните роби на евнуха, че ничие любопитно око по пътя не би могло да отсъди мъж ли е или жена.

— Никой извън харема не е виждал лицето ти. Никой няма да познае в теб принцеса Ясмини, която лежи погребана в гробището на харема.

— Наистина ли съм свободна, Доуи? — прошепна с усилие тя, защото въпреки всичките му усилия да я държи в покой, конците дърпаха болезнено.

— Не, малкото ми глупаче! Сега си млад роб, собственост на великия шейх Ал Салил. Никога няма да се освободиш.

— Никога ли? — попита тя. — Обещай, че ще бъда твой роб завинаги! И никога няма да ме освободиш.

— Заклевам се!

Това ми стига. — Тя отпусна глава на рамото му.