Каси отдавна е стегнала куфарите си, но все още не е напуснала мотела. Взира се в електронния часовник между леглата, в главата си го чува как тиктака, сякаш я предизвиква да вземе решение.
Сакът на Спенсър е натъпкан под леглото му. Дали изобщо й е казал истинското си име? Как се е сдобил с тези белези по главата? Представя си ужасното насилие и усеща как потреперва отвътре.
Скарлет гледа „Дора изследователката“[31] по телевизията, легнала е по корем и е подпряла брадичка на дланите си. Гледала е всички епизоди, но все още се вълнува. Може би децата обичат да знаят предварително какво ще се случи.
Каси хваща сака и започва да го пребърква — разтваря циповете на отделенията и рови. Намира тетрадка и я носи в банята, затваря вратата и сяда на тоалетната чиния, а роклята й увисва като хамак между коленете й. Отваря тетрадката. Отвътре изпада снимка. Каси я вдига от теракота. На нея има млада жена, мургава и красива, хванала букет цветя.
Усеща убождане от ревност и не може да разбере защо.
Пъха снимката между страниците, като я притиска здраво, и се връща в началото. От вътрешната страна на предната корица е написано име: Оуди Спенсър Палмър. Отдолу има стикер с цена и етикет, на който пише: Федерален затвор „Три реки“.
Страниците са изписани на ръка с дребен ъгловат почерк и се четат трудно. Каси с усилие прочита две изречения. Изглежда и звучи като поезия, има фрази като „възприятия на истината“ и „патос на отсъствие“, каквото и да значат те.
Вади телефона си и прави справка с една страница от телефонен указател, която е откъснала. Някаква жена вдига и говори, сякаш чете от сценарий:
— Здравейте, вие се свързахте с „Борци срещу престъпността в Тексас“. Всички обаждания са поверителни. Аз съм Айлийн. Как мога да ви помогна?
— Предлагате ли парични награди?
— Осигуряваме финансови възнаграждения за информация, довела до арестуването и подвеждането под отговорност на заподозрени в престъпление.
— Колко?
— Зависи от сериозността на престъплението.
— А ако ви дам местонахождението на избягал затворник?
— Как се казва?
Каси се колебае.
— Мисля, че се казва Оуди Палмър.
— Мислите?
— Да.
Каси поглежда към заключената врата, започва да размисля.
— Ще ми дадете ли името си?
— Не.
— За Оуди Палмър е издадена федерална заповед за арест. Кажете ми къде се намирате. Мога да изпратя полицията да дойде да ви вземе.
— Казахте, че всичко е поверително.
— Как да ви платим, ако не знаем името ви?
Каси замълчава за момент.
— Какъв е проблемът? — пита Айлийн.
— Мисля.
— Намирате се в опасност.
— Ще трябва да ви се обадя пак.
— Не затваряйте!