На живот и смърт

63

Докато Дезире се приближава към колата си в подземния паркинг, точно до нея спира син пикап — олющен и с одрана боя. Извръща глава и почти се прекатурва, когато вижда мъжа зад волана. Залюлява се за миг и се опитва да се изправи, но едното й токче се е заклещило в решетка на вентилацията. Дезире пробва да го измъкне, но се налага да скочи крачка назад и да извие ботуша си.

— Искаш ли помощ? — пита я Мос, който е сложил една ръка на волана, а другата е подпрял на облегалката на седалката до шофьора.

На Дезире й се ще да измъкне пистолета си от кобура, но ще изглежда тромаво и непрофесионално, защото държи папката на Оуди Палмър в ръце. Ако изпусне документите, листовете ще се разпръснат навсякъде.

— Какво правиш тук? — пита.

— Влизай вътре.

— Да се предадеш ли си дошъл?

За миг Мос сякаш обмисля това.

— Добре, може и така да го наречем, но първо искам да дойдеш с мен.

— Никъде няма да ходя с теб.

— Оуди се нуждае от помощта ни.

— Не съм тук, за да помагам на Оуди Палмър.

— Знам това, госпожо, но той е някъде там съвсем сам, а има хора, които искат да го убият.

— Какви хора?

— Мисля, че са онези, които всъщност са откраднали парите.

Дезире премигва срещу Мос, има чувството, че и той е чел пощата.

— Ти ли влезе с взлом в апартамента ми?

— Не, госпожо.

— Въоръжен ли си?

— Не.

Докато разговарят, Дезире е успяла да освободи токчето си от решетката. Пресяга се за оръжието си и го насочва през отворения прозорец откъм седалката до шофьора.

— Излез от автомобила.

Мос не помръдва.

— Ще те застрелям, ако трябва.

— Не се и съмнявам.

Мос се взира през предното стъкло, изглежда раздразнен, че денят е напреднал толкова.

Дезире не сваля оръжието.

— Кажи ми къде е той. Ще започнем оттам.

— Знам точно какво ще направите — казва Мос. — Ще кажете на шефа си, а той ще свика събрание и ще даде указания на спецекипа, който ще разузнае мястото, ще прегледа сателитни изображения, ще блокира пътищата и ще евакуира квартала. Междувременно единственото, което ще е останало от Оуди Палмър, ще е едно кърваво петно. Ако не искате да дойдете, отивам сам.

— Не можеш просто да тръгнеш! Арестуван си.

— Явно ще се наложи да ме застреляш.

Дезире прокарва пръсти през косата си, като предпазливо докосва подутината на главата. Здравият разум й казва, че трябва да арестува Мос Уебстър, но инстинктът й подсказва друго. През последните двайсет и четири часа някой бе проникнал в жилището й, беше я съборил в безсъзнание и беше откраднал папките й. Шефът й я беше излъгал и от самото начало бе направил всичко възможно да я отстрани или да й дава безсмислени задачи, за да я държи настрана. Ако грешеше за Оуди Палмър, това щеше да е краят на кариерата й. А ако беше права, никой нямаше да й благодари. И в двата случая губеше.

Влиза в колата, слага си колана и насочва 45-калибровия си пистолет към чатала на Мос.

— Позволи си дори само да не спреш на знак „Стоп“ и ще ти отнеса топките.