Наследството

Благодарности

Квета фрикая. Привет, приятели.

Колко дълъг бе този път. Трудно ми е да повярвам, че краят му най-после дойде. Много пъти съм се съмнявал дали изобщо ще завърша тази поредица. Фактът, че го направих, се дължи в немалка степен на помощта и подкрепата на цял куп хора.

Не преувеличавам, като казвам, че писането на „Наследството“ е най-трудното нещо, което съм правил през живота си. Поради множество причини — лични, професионални и творчески — тази книга бе по-голямо предизвикателство от всички предишни. Гордея се, че я завърших, и още повече се гордея със самата книга.

Поглеждайки назад към поредицата като цяло, ми е трудно да преценя какво изпитвам. Цикълът „Наследството“ погълна дванайсет години от живота ми — почти половината досега. Промени мен и моето семейство и ми донесе толкова преживявания, че ще са ми нужни още четири книги, за да ги опиша. А сега трябва да го оставя, да се сбогувам с Ерагон, Сапфира, Аря, Насуада и Роран и да продължа с нови герои и нови истории… Перспективата е плашеща.

Нямам намерение обаче да изоставям Алагезия. Вложил съм твърде много време и усилия в изграждането на този свят и по някое време в бъдеще ще се върна към него. Това може да не стане в близките години, а може да стане и още следващия месец. Засега не мога да кажа. Но когато се върна, надявам се да разреша някои от загадките, които съм оставил неразкрити в тази поредица.

Докато сме на темата, съжалявам, че разочаровам онези от вас, които са се надявали да научат нещо повече за билкарката Анджела, но тя нямаше да е и наполовина толкова интересна, ако знаехме всичко за нея. Ако обаче някога срещнете сестра ми Анджела, винаги можете да я питате за героинята й. Ако е в добро настроение, може да ви каже нещо интересно. Ако ли не… е, вероятно пак ще получите някое забавно остроумие.

И така, да преминем към благодарностите:

Вкъщи: на мама и татко за постоянната им подкрепа, за съветите и за това, че изобщо рискуваха с „Ерагон“. На сестра ми Анджела за това, че е чудесен резонатор на идеи, че ми помагаше с редактирането, че още веднъж ми позволи да я вкарам като образ и че ми оказваше неоценима подкрепа при последната четвърт на ръкописа. Длъжник съм ти, сестричке, но пък ти си го знаеш. Също така на Имануела Майер, че ми правеше компания, докато се трудех над една особено мъчна част.

В „Райтърс Хаус“: на Саймън Липскар, моя агент, за приятелството му и за всичко, което направи за поредицата през годините (обещавам, че вече ще започна да пиша книгите малко по-бързо!); и на неговата асистентка Кейти Занекия.

В „Кнопф“: на моята редакторка Мишел Фрей за непрестанната й вяра и задето направи всичко това възможно. Сериозно, ако не беше тя, вие нямаше да държите тази книга. На нейната асистентка Кели Дилейни, че й улесняваше живота и че помогна да съставим резюме на първите три книги. На редакторката Мишел Бърк за зоркия й поглед върху историята и — отново, — че помогна за публикуването на тази книга. На директора по връзките с обществеността и маркетинга Джудит Хот, без която малко хора щяха да чуят за тази поредица. Също така на Доминик Симина и Норийн Херите от рекламния отдел, които ми бяха от голяма помощ преди, по време на и след различните ми обиколки. На художествения директор Изабел Уорън-Линч и нейния екип за прекрасния дизайн на корицата и книжното тяло (както и за работата им върху изданието с меки корици). На художника Джон Джуд Паленкар, че осигури такава прекрасна поредица от корици; последната е страхотна като за финал. На отговорния редактор Арти Бенет за вещите му познания в пунктуацията, думите „малък“, „непротивоконституционствувателствувайте“, „неразбираем“ и „изсечен“. На Чип Гибсън, директор на отдела за детска литература на „Рандъм Хаус“. На директора на издателство „Кнопф“ Нанси Хинкел за безграничното й търпение. На Джоан де Майо, директор продажби, и на екипа й (ура и много благодарности). На маркетинговия директор Джон Адамо, чийто екип непрекъснато ме изумява със своите творчески способности. На Линда Ленард и нейния екип по нови медии; на Линда Паладино и Тим Терхюн от производството; на Шаста Джийн-Мери, завеждащ редактор; на Пам Уайт, Джослин Ландж и останалите от екипа за авторски права, които помогнаха цикълът „Наследството“ да се превърне в световен издателски феномен; на Джанет Фрик, Джанет Ренард и Дженифър Хийли, редакторки; и всички други в „Кнопф“, които ме подкрепяха.

В „Лисънинг Лайбръри“: на Джерард Дойл, който върши такава страхотна работа, давайки глас на историята ми (опасявам се, че съм го затруднил малко с Фирнен); на Таро Майер за нейната деликатна и затрогваща режисура на изпълнението му; на Орли Московиц за организаторската му дейност и на Аманда д’Асиерно, издател на „Лисънинг Лайбръри“.

Също така благодаря на колегата писател Тад Уилямс (прочетете трилогията му „Спомен, Печал и Трън“, ако не сте я чели; няма да съжалявате), че ме вдъхнови да използвам каменна кариера в главите за Ароус. И на писателя Тери Брукс, който ми беше едновременно приятел и наставник. (Силно ви препоръчвам поредицата му за Магическото кралство на Ландовър.)

Благодаря също на Майк Макоули, който е създал и управлява един от най-добрите фен сайтове (shurtugal.com) и който заедно с Марк Кота Вац написа „Алманах Наследството“. Без усилията на Майк общността от читатели щеше да е далеч по-малка и бедна, отколкото е сега.

Благодаря ти, Майк!

Специално споменаване заслужава Рейна Сато, фенка, чиято реакция при първия й сблъсък с печени охлюви ме накара да създам сналгли на Вроенгард. Рейна, сналгли са за теб.

Както винаги, последната ми благодарност е към теб, читателю.

Благодаря ти, че остана с мен по време на цялата история; дано звездите блестят ярко над теб през остатъка от живота ти.

И… това е всичко. Нямам какво повече да добавя към тази поредица.

Казах каквото имаше за казване. Останалото е мълчание.

Се онр свердар ситжа хвас.

Кристофър Паолини