В началото били драконите: горди, свирепи и независими. Люспите им сияели като скъпоценни камъни и всеки, който ги погледнел, изпадал в отчаяние, защото красотата им била тъй велика и ужасна.
И те живели сами в земята на Алагезия в продължение на безброй векове.
После бог Хелцвог създал храбрите и упорити джуджета от камъка на пустинята Хадарак.
И двете раси много воювали помежду си.
След това през сребристото море в Алагезия доплували елфите. Те също воювали с драконите. Ала елфите били по-силни от джуджетата и можели да унищожат драконите, макар че и те самите щели да погинат.
Затова между драконите и елфите бил сключен мир. Те се обединили, създавайки Драконовите ездачи, които станали пазители на мира и го съхранили в цяла Алагезия в продължение на хиляди години.
После в Алагезия доплували хората. И рогатите ургали. И Ра’зак, които ловуват в мрака и ядат човешка плът.
Хората също се включили в съюза между елфите и драконите.
Докато веднъж един млад Драконов ездач, Галбаторикс, не въстанал срещу собствения си народ. Той поробил черния дракон Шруйкан и убедил още тринайсет Ездачи да го последват. Тринайсетте били на речени Клетвопрестъпниците.
Галбаторикс и Клетвопрестъпниците низвергнали другите Ездачи, изгорили техния град на остров Вроенгард и убили всички дракони, които не им принадлежали, като запазили само три техни яйца: едно червено, едно синьо и едно зелено. Освен това взели от всеки дракон, от който могли, истинското му сърце — Елдунари — което съхранява силата и ума на драконите отделно от плътта им.
В продължение на осемдесет и две години Галбаторикс бил абсолютен господар на хората. Клетвопрестъпниците измрели, но не и той, защото притежавал силата на всички дракони и никой не можел да се надява да го победи.
През осемдесет и третата година от Даруването на Галбаторикс един мъж откраднал от замъка му синьото драконово яйце и то преминало в ръцете на онези, които още се борели против него. Те били известни като Варден.
На елфката Аря било възложено да пренася яйцето между Варден и елфите, търсейки човек или елф, за когото то би се излюпило. Така минали двайсет и пет години.
Веднъж, докато Аря пътувала към елфическия град Осилон, група ургали нападнали нея и охраната й. С ургалите бил Сянката Дурза: магьосник, обсебен от духовете, които сам бил призовал да му служат. След смъртта на Клетвопрестъпниците той бил станал най-страшният слуга на Галбаторикс. Ургалите избили охраната на Аря, но точно преди да я заловят, тя изпратила с магия яйцето към някой, който се надявала, че ще може да го защити.
Само че магията й не се получила както трябва.
И станало така, че Ерагон — сирак само на петнайсет години, открил яйцето в планините, наречени Гръбнака. Той го отнесъл във фермата, където живеел с чичо си Гароу и единствения си братовчед Роран. Яйцето се излюпило за Ерагон и той отгледал появилия се от него дракон. Драконът бил женски и се наричал Сапфира.
Галбаторикс изпратил двама Ра’зак да открият и върнат яйцето; те убили Гароу и изгорили дома на Ерагон. Галбаторикс бил поробил Ра’зак и от тях били останали само неколцина.
Ерагон и Сапфира потеглили на път, решени да отмъстят на Ра’зак. С тях тръгнал и разказвачът Бром, който някога бил Драконов ездач, преди Ездачите да бъдат избити. Именно на него Аря искала да изпрати синьото яйце.
Бром научил Ерагон на много неща за боя с меч, магията и честта. И му дал Зар’рок — оръжието, принадлежало някога на Морзан, първия и най-силен от Клетвопрестъпниците. Но при следващата им среща с Ра’зак Бром бил убит, а Ерагон и Сапфира се спасили благодарение на помощта на един млад мъж — Муртаг, син на Морзан.
По време на пътуванията им Сянката Дурза заловил Ерагон в град Гил’еад. Ерагон успял да се измъкне и едновременно с това да освободи елфката Аря от килията й. Аря била отровена и тежко ранена, затова Ерагон, Сапфира и Муртаг я отнесли при Варден, които живеели при джуджетата в планината Беор.
Там Аря била излекувана, а Ерагон благословил едно плачещо бебе на име Елва да бъде защитено от всякакви беди. Но не изрекъл думите както трябва и без да знае, я проклел, и това проклятие я направило защитник на другите срещу бедите.
Малко по-късно Галбаторикс изпратил голяма армия от ургали да нападнат джуджетата и Варден. В последвалата битка Ерагон убил Сянката Дурза. Но Дурза му нанесъл тежка рана на гърба, която причинявала на Ерагон големи болки, въпреки заклинанията на варденските лечители.
Докато го измъчвала болката, той чул глас, който рекъл: „Ела при мен, Ерагон. Ела при мен, защото имам отговори на всички твои въпроси“.
Три дни по-късно водачът на Варден, Аджихад, бил издебнат от засада и убит от ургали, предвождани от двама магьосници близнаци, които предали Варден на Галбаторикс. Те също така отвлекли Муртаг и го пренесли с магия при Галбаторикс. Но за Ерагон и всички от Варден изглеждало, че Муртаг е загинал, и Ерагон бил много натъжен.
Дъщерята на Аджихад, Насуада, станала водачка на Варден.
От Тронхайм, седалището на джуджешката власт, Ерагон, Сапфира и Аря поели към северната гора Ду Велденварден, където живеели елфите. С тях тръгнало и джуджето Орик, племенник на краля на джуджетата Хротгар.
В Ду Велденварден Ерагон и Сапфира срещнали Оромис и Глаедр: последните свободни Ездач и дракон, които през изминалия век се криели и чакали, за да станат наставници на следващото поколение Драконови ездачи. Срещнали също така кралица Исланзади, владетелка на елфите и майка на Аря.
Докато Оромис и Глаедр обучавали Ерагон и Сапфира, Галбаторикс изпратил Ра’зак и група войници в родното село на Ерагон — Карвахол, този път, за да заловят братовчед му Роран. Но Роран се скрил и те нямало да го намерят, ако не била омразата на касапина Слоун. Слоун убил един страж и пуснал Ра’зак в селото, за да изненадат Роран.
Роран успял да им се измъкне с бой, но Ра’зак отвлекли Катрина — неговата любима и дъщеря на Слоун. Тогава Роран убедил селяните да тръгнат с него и заедно прекосили планините Гръбнака, после по крайбрежието на Алагезия се отправили към южната страна Сурда, която все още била независима от Галбаторикс.
Раната на гърба на Ерагон продължавала да го измъчва. Но по време на елфическото Тържество на Кръвната клетва, в което се чествал съюзът между Ездачите и драконите, раната му била излекувана от призрачния дракон, когото елфите призовали в края на празненството. Нещо повече, призракът дал на Ерагон сила и бързина, равна на тези на самите елфи.
После Ерагон и Сапфира отлетели до Сурда, където Насуада била отвела Варден, за да започнат атака срещу Империята на Галбаторикс. Там ургалите се съюзили с Варден, твърдейки, че Галбаторикс бил замъглил разума им и те искали да му отмъстят. При Варден Ерагон срещнал отново момичето Елва, което било пораснало изумително бързо заради неговото заклинание. От плачещо бебе то се било превърнало в 3–4 годишно момиченце и в погледа му се четял ужас, защото усещало болката на всички около себе си.
Недалеч от границата на Сурда, сред чернотата на Пламтящите равнини, Ерагон, Сапфира и Варден влезли в голяма и кървава битка с армията на Галбаторикс.
По средата на битката към Варден се присъединили Роран и селяните, както и джуджетата, които ги следвали от планините Беор.
Но от изток в небето се надигнала фигура, облечена в лъскава броня, която яздела блестящ червен дракон, и убила със заклинание крал Хротгар.
Ерагон и Сапфира влезли в бой с Ездача и неговия червен дракон и открили, че Ездачът е Муртаг, който сега бил обвързан с Галбаторикс чрез нерушими клетви. А драконът бил Торн — вторият, излюпил се от трите запазени яйца.
Муртаг победил Ерагон и Сапфира със силата на дадените му от Галбаторикс Елдунари. Но ги пуснал на свобода, защото все още изпитвал приятелски чувства към Ерагон. И защото, както му казал, те двамата били братя, родени от любимата жена на Морзан, Селена.
После Муртаг взел от Ерагон меча на баща им Зар’рок и двамата с Торн се оттеглили от Пламтящите равнини, а с тях и останалата част от армията на Галбаторикс.
След края на битката Ерагон, Сапфира и Роран отлетели до тъмната каменна кула Хелгринд, която служела за скривалище на Ра’зак. Уби ли един от тях, както и гнусните родители на Ра’зак — Летрблака, и спасили Катрина. А в една от килиите Ерагон открил баща й, сляп и полумъртъв.
Минало му през ума да убие Слоун за неговата измяна, но отхвърлил тази мисъл. Вместо това го потопил в дълбок сън и казал на Роран и Катрина, че баща й е мъртъв. После помолил Сапфира да отнесе двамата обратно при Варден, докато той издири другия Ра’зак.
Сам Ерагон убил последния Ра’зак. После отнесъл Слоун от Хелгринд. След дълго мислене успял да открие истинското име на касапина на древния език — езика на силата и магията. Обвързал Слоун с помощта на името му и го накарал да се закълне, че никога повече няма да види дъщеря си. После го пратил да живее при елфите, но не му казал, че те ще излекуват очите му, ако се покае за измяната и убийството.
Аря пресрещнала Ерагон на половината път към Варден и двамата се върнали заедно пеша през вражеската територия.
При Варден Ерагон научил, че кралица Исланзади е изпратила дванайсет елфически заклинатели, предвождани от елф на име Бльодгарм, да защитават него и Сапфира. После премахнал, доколкото му било по силите, проклятието си от момичето Елва, но то запазило способността си да чувства болката на другите, макар вече да не изпитвало подтик да ги спасява от мъките им.
Роран се оженил за Катрина, която била бременна, и за първи път от много време Ерагон бил щастлив.
После Муртаг, Торн и група войници на Галбаторикс нападнали Варден. С помощта на елфите Ерагон и Сапфира успели да ги отблъснат, но нито Ерагон, нито Муртаг надделели в този двубой. Битката била трудна, защото Галбаторикс бил омагьосал войниците си да не чувстват болка, и Варден понесли големи загуби.
По-късно Насуада пратила Ерагон да представлява Варден пред джуджетата, докато избират новия си крал. На Ерагон не му се искало да ходи, защото Сапфира трябвало да остане и да пази лагера на Варден. Но все пак отишъл.
Роран започнал да служи в редиците на Варден и се издигнал, защото се доказал като добър воин и предводител.
Докато Ерагон бил при джуджетата, седем от тях се опитали да го убият. Разследването разкрило, че зад покушението стои кланът Аз Свелдн рак Ануин. Срещата на клановете обаче продължила и Орик бил избран да наследи чичо си. Сапфира също пристигнала за коронацията и по време на нея изпълнила обещанието си да поправи скъпия за джуджетата Звезден сапфир, който била счупила по време на битката на Ерагон със Сянката Дурза.
После Ерагон и Сапфира се върнали в Ду Велденварден. Там Оромис разкрил истината за произхода на Ерагон: че той всъщност не бил син на Морзан, а на Бром, макар че двамата с Муртаг наистина имали една майка — Селена. Оромис и Глаедр му обяснили също за Елдунари и че драконът може да реши да го изхвърли от себе си приживе, макар че това трябва да бъде сторено много внимателно, защото, който притежава Елдунари, може да го използва, за да контролира дракона.
Докато бил в гората, Ерагон решил, че се нуждае от меч, който да замести Зар’рок. Спомняйки си съвета, получен от котколака Солембум по време на пътуването си с Бром, Ерагон отишъл при разумното дърво Меноа в Ду Велденварден. Говорил с него и дървото се съгласило да му даде ярката стомана, скрита под корените му, срещу незнайна цена.
После елфката ковач Руньон, която открай време правела мечовете на всички Ездачи, с помощта на Ерагон изработила ново острие за него. Мечът бил син на цвят и Ерагон го кръстил Бризингър, огън. И всеки път, когато изричал името му, оръжието лумвало в пламъци.
След това Глаедр поверил своето истинско сърце на Ерагон и Сапфира и те се върнали при Варден, докато Глаедр и Оромис се присъединили към своите, за да нападнат северния край на Империята.
При обсадата на Фейнстер Ерагон и Аря срещнали трима вражески магьосници, единият от които бил преобразен в Сянката Варауг. С помощта на Ерагон Аря убила Варауг.
В същото време Оромис и Глаедр се сражавали с Муртаг и Торн. Галбаторикс протегнал съзнанието си и овладял ума на Муртаг. После с неговата ръка поразил Оромис, а Торн убил тялото на Глаедр.
И макар че Варден постигнали победа при Фейнстер, Ерагон и Сапфира скърбели за смъртта на своя учител Оромис. Но Варден продължили напред и сега навлизат все по-дълбоко в Империята, към столицата Уру’баен, където седи Галбаторикс — горд, уверен и надменен, защото притежава силата на драконите.