Невинният

Глава 12

Мат влиза в стаята на Роланда, която съобщава:

— Сингъл те чака вътре.

— Благодаря.

— Средкриз иска непременно да му позвъня в секундата, в която се появиш. — Роланда вдига поглед. — Появил ли си се?

— След десет минути.

Тя впива отново поглед в дисплея и започва да кълве по клавиатурата. Мат влиза в кабинета си. Сингъл Шейкър стои права, с насочен през прозореца навън поглед.

— Хубава гледка — отбелязва тя.

— Мислиш ли?

— Ми да. Такава е моята представа за безсмислен разговор.

— Много те бива в това отношение.

— Мислех, че си квазиюрист.

— Такъв съм.

— Каква е тогава цялата тази показност?

— От брат ми останаха.

— Е, и?

— Е, и, Бърни беше основен генератор на пари в това заведение.

— Е, и? — Сингъл се обръща към него. — Не искам да бъда коравосърдечна, но той е мъртъв.

— Мисля, че преди минутка си даде доста несправедлива оценка — ти си царица на безсмислените разговори.

— И все пак той почина преди колко — три години? Не мога да повярвам, че ще продължат да държат един бивш затворник и пишман-адвокат в подобна кантора.

Той се усмихва.

— Ясно.

— Та какво се крие зад цялата работа?

— Може пък да са преизпълнени от чувство на благодарност към покойния ми брат.

— Кой бе? Адвокатите ли? — Сингъл прави гримаса на отвращение.

— Струва ми се, че моето присъствие им допада.

— Щото си такова готино копеле?

— Заради затворническото минало. Толкова атрактивна екзотика.

Сингъл кимва с разбиране.

— Като да си поканиш лесбийска двойка на сватбата.

— Нещо такова, но още по-изчанчено. Много е особено. В някакъв смисъл аз съм крайно любопитен екземпляр. Когато се напоркат, все ме питат, уж на майтап, какво е за човек от тяхната черга да попадне в — Мат показва кавички с пръсти — Голямата къща.

— Значи си нещо като местна знаменитост.

— По един извратен начин, да.

— И поради тази причина не те изхвърлят от кабинета?

Той свива рамене.

— Може и да се плашат от тебе — подхвърля Сингъл. — Вече си пречукал един с голи ръце.

Мат заема мястото си с въздишка. Сингъл също сяда.

— Извинявай — обажда се тя.

Той махва пренебрежително с ръка.

— Казвай какво има.

Сингъл кръстосва дълги крака. Прави го умишлено — той е наясно с това — но се пита дали не се е превърнало в нещо като инстинктивна реакция за нея.

— Я ми кажи сега — започва тя, — защо ти беше проследяването на този номер?

Мат разперва ръце.

— Отново ли ще дискутираме понятието „лично“?

— Само в случай, че наистина държиш да научиш до какво съм се добрала.

— Значи прибягваш към изнудване? — Но Мат забелязва, че тя е сериозна. — Мисля, че ме следеше — казва той.

— Какво те кара да мислиш подобно нещо?

— Какво ли? Ами например забелязах колата му на няколко места.

— И се хвана само за това?

— Номерът е много сходен с моя.

— Какво каза?

Мат разказва за приликата на двата номера, за трите сходни букви, за това, как колата се изпарява на бърза ръка, когато тръгва към нея. Сингъл слуша безмълвно.

Когато Мат млъква, пита:

— И за какво му е на Чарлс Тали да те следи, а, Мат?

— Де да го знам.

— Изобщо нямаш представа?

Той не отговаря. Известно му е, че най-добрият отговор в случая е мълчанието.

— Тали има съдебно досие.

Мат се изкушава да каже „Също като мене“, но си затрайва. Наличието на съдебно досие, на такова, което да привлече вниманието на Сингъл, явно означава нещо. Обстоятелството, че неговото не означава нищо в очите й, е просто изключение от правилото. Подобен подход не му е по вкуса — не страда ли Ланс Банър от същия предразсъдък? — но никак не е лесно да се опълчваш срещу житейски дадености.

— Побой — продължава Сингъл. — Използвал бронзов бокс. Не убил нещастното копеле, но до такава степен му смлял кратуната, че е по-добре да го бе довършил.

Мат преживя чутото. Мъчи се да го постави на правилното място в преценките си.

— Колко са му дали за тая работа?

— Осем години.

— Доста.

— Не му е първица. И освен това Тали в никакъв случай не е образцов затворник.

Мат обмисля чутото.

За какво му е на Тали да го следи?

— Искаш ли да му видиш муцуната? — пита Сингъл.

— Имаш снимка?

— От полицейския архив.

Сингъл носи тъмносин блейзър и джинси. Бърка във вътрешния джоб на сакото, измъква снимките и запраща целия свят на Мат в бездната.

Как, по дя…?

Знае, че погледът й е прикован право в него — попива и най-малкото движение — но не може да се овладее. Когато вижда двете снимки — класическите фас и профил — той едва не ахва високо. Ръцете му се впиват в ръба на бюрото. Има усещането, че са го запратили в свободно падане.

— Значи го познаваш — констатира Сингъл.

Познава го, наистина. Същата полуусмивка. Същата синьо-черна коса.

Чарлс Тали е мъжът от видеоклипа.