Невинният

Глава 27

Мат се поколебава на прага, но това не трае дълго.

Няма алтернатива. Не може да говори от коридора. Затова тръгва навътре. Още не знае как точно да подходи, тъй като не е наясно с изпълняваната от Тали роля. Решава да кара направо, пък да видим докъде ще стигне. Дали Тали знае, че е част от постановка? Той ли е мъжът от клипа и ако е той, защо снимката е правена по различно време?

Мат влиза.

Чарлс Тали продължава да говори по мобилния си телефон. Докато вратата се затваря, Мат казва:

— Мисля, че можем да си помогнем един на друг.

Точно в този момент Чарлс Тали докосва гърдите му с „мобифона“.

Усещането е абсолютно неописуемо. Гръбнакът му се изпъва като струна. Пръстите на ръцете се сгърчват. Тези на краката се вкочаняват. Очите се разширяват.

Иска да се дръпне от този телефон. Иска да го види далеч от тялото си. Но не може да помръдне. Мозъкът му крещи неистово. А тялото не се подчинява на никакви команди.

„Махни това“, мисли си Мат, „махни това нещо от мене“.

Чарлс Тали дръпва назад юмрук, за да нанесе удар. Мат го вижда. Отново прави опит да помръдне, най-малкото да се извърти, но високото напрежение явно е парализирало определени функции на мозъка. Тялото просто не се подчинява.

Тали го удря в основата на гръдния кош.

Ударът е като нанесен с ковашки чук. Ослепителна болка разцепва съзнанието. Мат рухва възнак.

Той примигва с насълзени очи. Поглежда нагоре към усмихнатото лице на Чарлс Тали.

Пистолетът… извади проклетия пистолет…

Само че мускулите му са в гърч.

Успокой се. Отпусни се…

Изправен над него, Тали държи електрошока в едната ръка. Върху другата е нахлузил бронзовия бокс.

В съзнанието на Мат протича мъглява мисъл за собствения му телефон. Този върху колана му. Сингъл слуша в другия край на връзката. Отваря уста да я извика.

Тали отново го удря с електрошока.

Десетките хиляди волта минават по нервната система. Всичките мускули, включително челюстните, се сковават болезнено.

Думите му, викът за помощ така си остават неизречени.

Чарлс Тали се усмихва с лице надолу. Показва му юмрука с бронзовия бокс. Мат не може да стори нищо друго, освен да гледа втренчено.

Някои от тъмничарите в затвора носеха електрошокове. Принципът им на действие, както научава Мат, се състои в претоварване на вътрешната съобщителна система на организма. Електрическият поток се наслагва върху естествените токове на тялото, обърква пренасяната от тях информация, принуждава мускулатурата да се напрегне до краен предел.

Жертвата остава безпомощна.

Мат вижда Тали отново да приготвя юмрук за нанасяне на удар. Ще му се да измъкне своя маузер и да отнесе главата на тоя изрод. Оръжието си стои там, зад колана, но със същия успех би могло да се намира през два щата оттук.

Юмрукът се понася към него.

Мат иска да вдигне ръка, да превърти тяло, да направи каквото и да било. Не може. Ударът на Тали е насочен право в гърдите. Мат го наблюдава като в забавен каданс.

Боксът се врязва в ребрата.

Има усещането, че костите се огъват навътре и притискат сърцето. Все едно са направени от стиропор. Отваря широко уста за безмълвен вик на страдание. Няма въздух. Очите му се завъртат нагоре.

Когато отново погледът идва на фокус, бронзовият бокс се е устремил към лицето.

Мат прави опит да се съпротивлява, но е прекалено слаб. Мускулите продължават да не се подчиняват. Вътрешната съобщителна система на организма продължава да бъде изключена. Но нещо атавистично, нещо първично все пак е останало и то му помага да се завърти и избегне удара.

Бронзовият бокс одрасква тила. Кожата е разкъсана на мига. Остра болка раздира черепа. Очите му се затварят. Този път не се отварят отново. Някъде от много далече дочува глас, познат глас, да крещи „Недей!“, но това сигурно е въображението му. Под влиянието на електрическите удари и нанесените от юмрука поражения то е способно на всякакви идиотщини.

Нов удар, а после може би още един, и още. Но Мат е вече твърде далеч, за да им обърне внимание.