Невинният

Глава 8

Телевизията непрекъснато внушава на зрителите, че съдебните медици се срещат с полицията най-вече над някой прострян върху метална маса в моргата труп. В действителност обаче това твърде рядко се случва. И Лорън е дълбоко благодарна за тази черта от нейната действителност. Не че е гнуслива или нещо подобно, обаче държи смъртта като феномен да бъде всеки път шок за нея самата. Никога не пуска шеги по време на оглед. Не се опитва да изключи своята емоционалност или да използва други защитни механизми, за да се предпази. За нея моргата е прекалено делова, твърде неофициална, в огромна степен елемент от нашия свят, за да бъде съизмерима с величината на смъртта.

Лорън се готви да отвори вратата на Елдън, когато някой я изпреварва отвътре и на прага се появява колегата инспектор Тревор Уайн. Тревор е шишко от старата школа. Към Лорън се отнася като към симпатично пале, което от време на време пикае върху скъп килим.

— Здрасти Ситна — приветства я дебелият.

— Някое убийство ли ти падна?

— Уха. — Тревор Уайн повдига колана си. Той е от ония затлъстели мъже, чиято форма никога не позволява да се определи точното място на талията. — Огнестрелна рана. Даже две — в главата. От упор.

— Грабеж, гангстерска история, какво по-точно?

— Може да излезе грабеж, ама определено не гангстерски. Жертвата е белокож пенсионер.

— Къде открихте трупа?

— Близо до Еврейското гробище на Четиринайсета. Предполагаме, че е турист.

— Точно на това място? — Лорън прави гримаса. — Че какво има там за гледане?

Тревор пуска изкуствен смях и поставя месеста лапа върху рамото й.

— Ще ти кажа веднага, щом науча. — Не добавя „малка госпожо“, но все едно го е сторил. — Чао, Ситна.

— До по-късно.

И той се отнася нанякъде. Лорън влиза.

Елдън се е настанил зад бюрото. Облечен е в чист панталон и къса манта от бял памук. Той е облечен винаги така. Кабинетът му е напълно лишен от колорит или индивидуалност. Когато заема този пост, Елдън възнамерява да въведе известни промени, но обстоятелството, че хората пристигат тук, за да научат подробности около нечия смърт, го кара да запази неутралната обстановка, която не влияе върху чувствата.

— Дръж — обажда се той, като подхвърля нещо.

Инстинктивно Лорън го улавя във въздуха. Оказва се пластмасова торбичка с мътен жълт цвят. Вътре има нещо като гел. Елдън държи подобна в ръка.

— Това да не е…?

Елдън кимва.

— Дълго използван и поради тази причина силно овехтял имплант за женска гърда.

— Може ли да изразя смайване за протокола?

— Можеш.

Лорън вдига торбичката към светлината на лампата и смръщва вежди.

— Винаги съм мислела, че са прозрачни.

— Отначало са. Най-вече органичните.

— А тези какви са?

— Силикон. И са престояли в гърдите на жертвата повече от десетилетие.

Лорън се опитва да запази лицето си безизразно. Вътре има нещо като гел. Елдън вдига вежди и започва да го размачква между пръстите си.

— М-да, това значи изрязах. — Той свива рамене. — Както и да е, това тук принадлежи на твоята Сестра Непорочни Цици.

— А ми го показваш, понеже…?

— Понеже ни дава известна информация.

— Цяла съм в слух.

— Първо, те са направени от силикон.

— Това го каза.

— Спомняш ли масовата страхова психоза отпреди осемнайсет години по повод тези импланти?

— Когато установиха, че пропускат?

— Именно. Производителите се видяха принудени да преминат към органични.

— Ама днес отново някои се връщат към силикона.

— Така е, но това не променя нещата. Тия тук са стари, доста стари. Много повече от десет години.

Лорън кимва.

— Добре, това е някакво начало.

— Има още. — Елдън вади лупа. Обръща единия от имплантите. — Погледни тук.

Лорън взема увеличителното стъкло.

— Виждам табелка.

— А номера върху нея виждаш ли го?

— Да.

— Това е сериен номер. Поставя се върху почти всички хирургически импланти: стави, гърди, пейсмейкъри, каквото ти дойде наум.

Лорън кимва.

— А производителят ги води на отчет, така ли?

— Точно така.

— Значи, ако се обадим на съответния производител и му дадем този сериен номер…

— Ще научим истинското име на загадъчната сестра.

Лорън го поглежда в очите.

— Благодаря.

— Но има и един проблем.

Тя потръпва.

— Компанията, която е произвела точно тези импланти, се нарича „Сърджи Ко“ и е фалирала преди осем години.

— А документацията?

Елдън свива рамене.

— Мъчим се да я открием. Много е късно, нали виждаш? Тази вечер нищо не можем да направим. Надявам се да се ориентирам в обстановката утре заран.

— Добре. Друго?

— Нали пита защо под ноктите й няма влакънца?

— И?

— Все още не сме приключили цялостния токсикологичен анализ. Възможно е да е била предварително упоена, макар да не ми се вярва особено много.

— Твоята хипотеза е различна?

— Именно.

— И каква е тя?

Елдън се обляга назад и кръстосва нозе. Обръща глава настрани и съзерцава стената.

— Имаше едва забележими синини откъм вътрешната страна и на двата бицепса.

Лорън присвива очи.

— Какво означава това?

— Ако един силен физически и професионално подготвен мъж се прокрадне до заспала жена — започва съдебният медик с напевен като за пред дете глас — и я обърне внимателно по гръб (а може тя поначало да спи в това положение), той има възможност да възседне гръдния й кош, като затисне с колене ръцете в горната им част, но трябва наистина да бъде професионалист, за да остави минимални следи по тях, а сетне да я задуши с възглавница.

Температурата в стаята спада с десет градуса. Гласът на Лорън от своя страна слиза до шепот.

— Мислиш, че с нея е станало именно това?

— Трябва да изчакаме всички резултати — отвръща Елдън, като оставя стената на мира и я поглежда в очите. — Но в този момент, да, мисля, че точно така е станало.

Тя замълчава.

— Моята хипотеза намира потвърждение в лицето на още едно обстоятелство. То може да ни бъде от полза. — Елдън изважда някаква снимка и я оставя върху повърхността на бюрото. На нея се вижда лицето на монахинята. Очите са затворени, сякаш очаква да й сложат грим. В началото на шейсетте е, но бръчките са изгладени от досега на смъртта. — Имаш ли представа за оставяните върху кожа отпечатъци от пръсти?

— Знам само, че много трудно се снемат.

— Почти невъзможно е, особено ако не се заемеш с тази работа веднага. Повечето учени препоръчват това да се направи още на местопрестъплението. Най-малкото, което са длъжни да сторят експертите, е да обработят трупа, преди да бъде отнесен18.

Съдебномедицинските и техническите прийоми не са стихията на Лорън.

— Ъхъ — изразява становището си тя.

— Е, в случая с нашата Умираща монахиня е късно за тази процедура. — Той вдига поглед. — Чат ли си? Умираща, вместо Летяща19?

— Аз да не съм попаднала тук в компанията на Крис Рок20? Я карай нататък.

— Добре. Значи правя експеримент. Имахме късмет, че трупът не бе още замразен. Кондензацията, която неминуемо съпътства този процес, съсипва цялата работа. Но както и да е, реших първоначално да прибягна до полиетиленово терефталатово полутвърдо покривало. То работи на принципа на електростатичното привличане на миниатюрни частици…

Лорън вдига отвесно длан в класическия жест за стоп.

— Спести ми тези абракадабри. Имаме ли отпечатъци, или не?

— Да и не. Открихме размазани петна по двете слепоочия. Едното прилича на отпечатък от палец, а другото — от десен показалец.

— Върху слепоочията?

Елдън кимва. Сваля очилата, избърсва ги, поставя ги отново върху върха на носа си и ги побутва нагоре.

— Мисля, че извършителят я е хванал за лицето с едната ръка. Също както се хваща баскетболна топка, като дланта е притискала носа на жертвата.

— Господи!

— Да. След това според мене я е възседнал и натиснал главата назад.

— А самите отпечатъци? Могат ли да се използват за идентифициране?

— Съмнителна работа. В най-добрия случай ще разполагаме с частични отпечатъци. За съда не стават, но нали знаеш, онези нови компютърни програми, с чиято помощ могат да се запълват празноти в отпечатъка. Ако успееш да докопаш някого, това ще бъде достатъчно за собствената ти убеденост.

— Това може да помогне.

Докторът се изправя.

— А сега ще се хващам за работа. Може да отнеме ден-два. Ще ти звънна, когато съм готов.

— Добре. Друго?

Връз лицето на мъжа се спуска сянка.

— Какво има, Елдън?

— Ами, има още нещо.

— Не ми харесва тонът ти.

— Никак не ми е приятно да ти го кажа — можеш да ми вярваш. Но мисля, че който го е сторил, е направил още нещо. Не е само удушаването.

— Какво имаш предвид?

— Запозната си с действието на електрошока, нали?

— В известна степен.

— Мисля, че е бил използван такъв. — Той преглъща. — Вътре в нея.

— Какво значи това „вътре в нея“…?

— Значи точно онова, което си мислиш — прекъсва я той. — И аз съм възпитаник на католическо училище.

— Има ли следи от електроди?

— Слаби. Но ако си разбираш от работата и особено на такова чувствително място, просто няма защо да оставяш следи. Бил е с два електрода. Повечето — като полицейските например — имат по четири. Допускам, че е умряла в страхотна болка. — Лорън затваря очи. — Ситна…

— Какво?

— Направи ми лична услуга: закови го това говедо.