Невинният

Глава 18

Лас Вегас, Невада

Бюрото на ФБР

Сграда „Джон Лорънс Бейли“

Кабинетът на Завеждащия Бюрото

Този ден на Адам Йейтс започва като всеки друг.

Поне така му се иска да бъде. В по-общ план никой от неговите дни не прилича на който и да било от останалите — поне в течение на последните десет години. Всеки от тях му е като подарък, отсрочка в очакването прословутата секира да се спусне без милост към врата му. Дори днес, когато всеки разумен човек би казал, че е загърбил успешно и окончателно миналите си грехове, страхът продължава да го гложди отвътре, тормози го и не му дава мира.

Тогава Йейтс е млад агент под прикритие. А къде е днес, десет години по-късно? Завеждащ бюрото на ФБР за цял Вегас — един от най-примамливите постове в служебната йерархия. Издигнал се е невероятно високо. И в течение на всичките тези години няма и най-бегло основание за каквото и да било притеснение.

И така днешният ден започва уж като всеки от останалите.

Но когато главният му помощник Кал Дилинджър влиза в кабинета, макар да не са споменавали оня инцидент цяло десетилетие, нещо в лицето на стария приятел му казва, че именно това е денят, към който неумолимо са водели всички останали досега.

Йейтс бързо поглежда снимката върху бюрото си. Семейна фотография — той, Бес и трите деца. Момичетата са вече тийнейджърки и никакво професионално обучение не е в състояние да подготви адекватно един баща за това. Йейтс остава на място. Носи обичайната си униформа — панталони в цвят каки, сандали на босо, светлосиня блуза без ръкави.

Кал Дилинджър се извисява край бюрото в очакване. Той е огромен — два метра висок и близо сто и петдесет кила тежък. Дружбата им може да се проследи назад до осемгодишна възраст, когато посещават една и съща група в началното училище на госпожа Колбърт от Колингуд. Някои ги наричат Лени и Джордж, по подобие на персонажите от „За мишките и хората“ на Стайнбек. Може да има нещо точно в тази алюзия. Кал е огромен и до невъзможност силен, но докато у Лени виждаме една дълбока нежност, при Кал няма и помен от такава. Той е като монолитна скала — както физически, така и в духовно отношение. И той е в състояние да убие зайче, докато го гали, но не би дал пукната пара заради това.

Връзката между двамата е може би по-силна от описаната в новелата на Стайнбек. Ако се върнем достатъчен брой години назад, ако станем свидетели на десетките случаи, при които са спасявали един другиго, картината ще стане напълно ясна. Кал е свиреп мъж — няма спор по въпроса. Но той има и своите слаби страни — съпругата и децата, Адам и неговото семейство, а тях е готов да брани със зъби и нокти до последна капка кръв. Останалата част от света не го интересува твърде много. Тя е далечен фон.

Адам Йейтс чака, но Кал е много по-добър в чакането.

— Казвай — обажда се най-накрая Адам.

Кал обхожда стаята с поглед. Опасява се от подслушвателна инсталация. Накрая промълвява:

— Тя е мъртва.

— Коя по-точно?

— Старата.

— Сигурен ли си?

— Тялото й е открито в Ню Джърси. Идентифицирахме я по серийния номер на изкуствените цици. Прикривала се е като монахиня.

— Майтапиш ли се?

Кал не се усмихва. Кал не се майтапи.

— А какво е станало с — Йейтс дори не иска да произнесе името на Клайд — него?

Кал свива рамене.

— Нямам представа.

— А записът?

Кал поклаща глава. Става онова, което Адам Йейтс очаква. Няма да излезе на добро тая работа. Няма въобще да свърши. Хвърля още един поглед към съпругата и децата. Оглежда просторния кабинет, грамотите по стената, бронзовата табела с името си върху бюрото. Всичко това — семейството, кариерата, целият му живот — изглеждат толкова крехки в момента. Все едно държи дим в шепа.

— Трябва да идем в Ню Джърси — казва той.