Мотив.
Лорън разполага вече с мотив. Ако изобщо може да се вярва на видеоклипа, Чарлс Тали, негодник откъдето и да го погледне човек, не само е спал с жената на Мат Хънтър — Лорън е готова да се обзаложи, че именно тя е особата с платиненорусата перука — но си е направил и труда да му изпрати образно доказателство за стореното.
Да го подиграе.
Да го разяри.
Да го предизвика, ако щете.
Сега всичко се връзва. Всичко застава по местата си.
Макар в дадения случай прекалено много неща да изглеждат по местата си, но само в началото. А после, малко по-късно, вече не е така. Като например идеята, че Макс Дароу е станал жертва на проститутка. Като убийството на Чарлс Тали, което наподобява типично деяние на ревнив съпруг, но ако наистина е така, къде е обяснението за връзката с Ема Лемей и ФБР в Невада, както и с всичко останало, което е научила току-що в офиса на Търстън?
Телефонът й звъни. Номерът на абоната е блокиран.
— Ало…
— Какво става с координатите на Хънтър?
Ланс Банър.
— Ти не си ли лягаш нощем?
— През лятото не. Задоволявам се със зимния сън. Като мечките. Та какво става?
— Търсим го.
— Не ме засипвай с толкова подробности, Лорън. Наистина не мога да се ориентирам в такова изобилие от информация.
— Това е дълга история, Ланс, а аз прекарах много тежка нощ.
— Издирването се извършва основно в Нюарк, нали?
— Е, и?
— Някой сетил ли се е да провери къщата на снахата?
— Едва ли.
— Живея на ръка разстояние. Смятай, че съм вече там.