Когато Лорън се връща в окръжната прокуратура, Бил Донован, един от техническите експерти, посетили кабинета на Сингъл, седи с вдигнати върху собственото й бюро крака, а ръцете му са сплетени зад врата.
— Удобно ли ти е? — любопитства Лорън.
Той пуска широка усмивка.
— О, да.
— Не приличаш ли малко на прословутия котарак, дето излапал прословутото канарче?
Усмивката си остава на мястото.
— Не съм убеден, че „прословуто“ е употребено на място, но пак ще кажа: О, да.
— Какво стана?
Все още с ръце зад тила Донован кимва към лаптопа си.
— Хвърли един поглед.
— В лаптопа ли?
— О, да.
Тя хваща мишката. Тъмният екран оживява. И там, запълвайки го целия, изниква снимка на Чарлс Тали. Той е вдигнал ръка. Косата му е синьо-черна. Върху лицето е изписана закачлива усмивка.
— Това от компютъра на Сингъл Шейкър ли е свалено?
— О, да. Дошло е дотам от мобилен телефон с камера.
— Добра работа.
— Задръж така.
— Какво още?
Донован не престава да се хили.
— Както пеят Бахман Търнър Оувърдрайв41, още нищо не си видяла.
— Какво има още за гледане?
— Натисни клавиша със стрелката. Отдясно.
Лорън го прави. Започва видеоклип. Откъм банята се задава жена с платиненоруса перука. Отправя се към леглото.
Видеото свършва и Донован се интересува:
— Някакъв коментар?
— Само един.
Донован протяга длан.
— Кажи, че съм велик.
Тя плясва с отворена длан неговата.
— О, да.