Невинният

Глава 24

Невада, казва си Мат. Лорън Мюз го попита за един мъж от Невада.

Двайсет минути след като оставя някогашната съученичка върху собствената си веранда, Мат влиза в офиса на Сингъл. По пътя насам преговаря проведения с него разпит. Една дума се връща неизменно в съзнанието му.

Невада.

Макс Дароу, който и да е той, да върви на майната си, е от Невада.

А Оливия бе ровила в Мрежата, за да търси сайта на някакъв вестник, който се казва „Невада Сън Нюз“.

Съвпадение?

Да бе.

Офисите на НЕД са притихнали. Сингъл се е разположила зад бюрото си, облечена в анцуг с логото на „Найк“. Косата й е дръпната назад и вързана в дълга конска опашка. Тя включва компютъра.

— Да си чувала нещо за убийство на монахиня от „Света Маргарита“? — пита Мат.

Сингъл смръщва вежди.

— От Ийст Ориндж ли?

— Да. Имат и училище.

— Не съм.

— Ами за някой си Макс Дароу?

— Какво за него?

Мат разправя набързо за срещите си с двамата някогашни съученици Ланс Банър и Лорън Мюз. Сингъл въздъхва и си записва. Зъб не обелва, само вдига леко вежда, когато чува за компютърната следа, водеща към порносайт.

— Ще проуча въпроса.

— Благодаря.

Тя обръща дисплея така, че и двамата да го виждат.

— Казвай сега какво те интересува?

— Можеш ли да увеличиш снимката на Чарлс Тали, дето ми я пратиха по мобифона?

Тя започва да шари с мишката и да натиска клавиши.

— Да ти кажа нещо на бърза ръка.

— Слушам.

— Тия програми за увеличаване правят чудеса в някои случаи, но в други са пълен провал. Когато се прави цифрова снимка, качеството зависи от броя на пикселите. Затова именно се купува камера с колкото е възможно повече пиксели. Те представляват точици. Колкото повече точици участват в изграждане на образа, толкова по-ясен е той.

— Това ми е известно.

— Камерата на твоя телефон е доста жалка в това отношение.

— И това знам.

— Тогава трябва да знаеш също, че колкото повече се увеличава запечатан с нея образ, толкова по-неясен става той. Тази програма тук съдържа алгоритъм — да, голяма дума, няма що. Казано по-простичко, тя отгатва какво би имало върху празните полета въз основа на онова, с което разполага. Цветове, сенки, линии, каквото и да било. Далеч не е върхът на съвършенството. Има много грешки и въпросителни. Но все пак…

Тя извиква върху екрана снимката на Чарлс Тали. Този път Мат не обръща внимание на синьо-черната коса, на усмивчицата и цялото изражение на лицето. Пренебрегва червената риза и белите стени. Търси едно-единствено нещо.

Показва го.

— Виждаш ли това?

Сингъл надява очила за четене, взира се, а после поглежда към него.

— Да, Мат, виждам го. Хората му викат прозорец.

— Можеш ли да го увеличиш още мъничко?

— Ще опитам. Какво очакваш да видиш през този прозорец?

— Не знам точно. Давай.

Тя свива рамене и отново се заема с мишката и клавишите. Прозорецът заема вече половината екран.

— Може ли да стане мъничко по-ясно?

Сингъл отново се заема за работа. Свършва и поглежда Мат. Той се усмихва.

— Не виждаш ли?

— Какво да видя?

— Сиво е. Толкова можах да видя върху екрана на телефона. Но погледни сега. По стъклото личат водни капки.

— Е?

— Е, тази снимка ми бе изпратена вчера. Да си чула за дъжд вчера? Или пък онзи ден?

— Чакай малко. Нали Оливия трябваше да бъде в Бостън?

— Може да е била, а може и да не е била. Само че в Бостън също не е валяло. Никъде в целия Северозапад не е капнала една капка.

Сингъл се обляга назад.

— Какво означава това?

— Чакай. Да проверим най-напред нещо друго. Дай клипа и го пусни забавено.

Сингъл свива образа на Тали и отново започва да чука по клавишите. Мат е обзет от напрежение. Коленете му треперят. Съзнанието му се прояснява.

Клипът започва. Мат се мъчи да не отделя поглед от жената с платинената перука. Може би по-късно ще проследи записа кадър по кадър, за да се убеди, че това наистина е Оливия. Все още е почти сигурен, че е тя. Но в дадения момент го интересува нещо друго.

Изчаква жената да се раздвижи, да се появи лъчът светлина.

— Задръж на това място.

Сингъл е чевръста. Спряният кадър съдържа ивицата светлина.

— Виж — обажда се Мат.

Сингъл кимва и казва:

— Да пукна дано.

Слънцето нахлува през прозореца.

— Снимката и клипът не са правени по едно и също време — казва тя.

— Именно.

— Все още нищо не разбирам.

— Не знам дали аз разбирам, но… дай клипа отново. Бавно.

Сингъл се подчинява.

— Стоп. — Той гледа втренчено. — Увеличи лявата ръка на мъжа.

На екрана се вижда обърнатата с длан към обектива ръка. И пак отначало образът е мътен. Сингъл прибягва до услугите на програмата. Ръката идва на фокус.

— Кожа — констатира Мат.

— И какво от това?

— Няма пръстен, няма следа от пръстен. Върни пак на Чарлс Тали.

Сега е по-лесно. Този образ е по-ясен. Фигурата на Тали е по-голяма. Ръката му се вижда ясно, вдигната сякаш да спре уличното движение.

Много ясно личи венчална халка.

— Господи помилуй — възкликва Сингъл. — Монтаж.

Мат кимва.

— Нямам представа какво точно става в този клип, но са искали да ти внушат, че Чарлс Тали има вземане-даване с жена ти. Имаш ли представа защо?

— Никаква. Изрови ли още нещо за този Тали?

— Да видим в електронната поща. Нещо все трябва да е дошло.

Докато Сингъл се занимава с електронната си поща, Мат измъква мобилния телефон. Отново натиска бутона за бързо набиране на Оливия. Малката топка сгрява гърдите му. Той се усмихва. Да, проблемите си остават — Оливия продължава да се подвизава в някаква хотелска стая с непознат мъж и може би той е все още под влиянието на изпитата водка, но вече проблясва надежда. Завесата на обречеността сякаш се понадига.

Този път записаният глас на жена му звучи по-мелодично за неговия слух. Изчаква сигнала и казва:

— Знам, че не си сторила нищо лошо. Моля те, обади ми се. — Хвърля поглед към Сингъл. Тя се прави, че не слуша. — Обичам те — приключва Мат.

— Боже, каква прелест — изказва се Сингъл.

Мъжки глас реве откъм компютъра:

— Имате поща!

— Нещо ново? — пита Мат.

— Изчакай секунда. — Започва да преглежда съобщенията. — Не е кой знае какво още, но пък и не е съвсем без хич. Тали има три присъди за нападение плюс още две обвинения за същото, които обаче не издържат в съда. Заподозрян е — я виж ти — в пребиване до смърт на собствения си хазаин. Последната присъда излежава в затвор на име — а стига бе! — „Лъвлок“33.

— Това име ми говори нещо. Къде се намира?

— Не пише. Изчакай да потърся в Мрежата… Господи!

— Какво?

Тя вдига поглед към Мат.

— „Лъвлок“ се намира в Невада.

Невада. Подът се измъква изпод краката му. Телефонът на Сингъл цвърчи. Тя го поднася към очите си, поглежда изписания там номер.

— Момент само — обръща се към Мат.

Той остава като парализиран.

Невада.

И сега още една ярка като мълния мисъл — още една невероятна, но възможна връзка с Невада — блясва в съзнанието му: не ходи ли той през първата си година в колежа с неколцина приятели именно в Невада?

И по-точно — в Лас Вегас.

Нали именно тогава, при това пътуване, срещна за първи път любовта на своя живот…

Мат клати яростно глава. Няма начин. Невада е голям щат.

Сингъл зарязва телефона и се заема отново с компютъра.

— Какво става? — пита той.

Очите й са приковани върху монитора.

— Чарлс Тали…

— Какво за него?

— Знаем вече къде се намира.

— Къде?

Тя удря клавиш и присвива очи.

— На около шест километра от мястото, където си застанал в момента. — Сваля очилата и го поглежда втренчено. — В хотел „Хауърд Джонсън“ край летище „Нюарк“.