Глава 32

Закарана в участъка, Сингъл използва правото на един телефонен разговор, за да се обади на шефа си Малкълм Сюард, президент на НЕД. Той е пенсиониран агент на ФБР. Открива агенцията преди десет години и успява да натрупа малко състояние чрез нея.

Сюард не е очарован от това късно обаждане.

— Насочила си оръжие срещу човека?

— Нямах намерение да го стрелям.

— Това е силно обнадеждаващо — въздъхва шефът. — Ще се обадя на едно-две места. До един час си вънка.

— Страшен си, шефе.

Той затваря.

Сингъл се връща в килията и зачаква. Висок полицай пристига и отключва.

— Сингъл Шейкър?

— На вашите услуги.

— Следвайте ме.

— Където кажеш, сладур.

Той я повежда по коридора. Тя очаква да подпише нужните формуляри за гаранция, да я разпитат, нещо от този род — но не би.

— Моля, застанете с гръб към мен — казва полицаят.

Сингъл вдига вежди.

— Не е ли редно първо да ме заведеш на вечеря?

— Моля, обърнете се гърбом.

Тя се обръща. Той я закопчава в белезници.

— Какво точно правиш, бе?

Онзи мълчи. Извежда я навън, отваря вратата на една патрулна кола и я вкарва отзад.

— Къде отиваме?

— В сградата на Новата съдебна палата.

— На „Уест Маркит“ ли?

— Да, госпожо.

Пътуването е кратко — по-малко от километър и половина. Вземат асансьор до третия етаж. Върху стъклото на една врата личи надпис: „Служба на окръжния прокурор за окръг Есекс“. Край вратата се мъдри огромна витрина за купи и награди, също като тези в гимназиите. Сингъл се пита какво ли търси подобно съоръжение в службата на един прокурор. Тук се разследват хладнокръвни убийци и насилници, дилъри и обирджии, а първото нещо, което ти спира погледа, са набор награди за спортни постижения. Ненормална работа.

— От тук.

Води я през чакалнята, покрай редица двойни врати. Когато спират, тя протяга шия към малко помещение без прозорци.

— Стая за разпит ли е това?

Полицаят не отговаря, само придържа вратата отворена. Тя свива рамене и влиза.

Минава време. Доста при това. Взели са й нещата, включително часовника, така че не може да каже колко точно. Тук няма еднопосочно огледало, каквито виждаме във филмите и по телевизията. Използват камера. В единия ъгъл е монтирана такава точно под тавана. Тя видимо се управлява от разстояние — може да приближава образа, както и да променя ракурса. Под неудобен ъгъл е поставен лист хартия. Сингъл знае, че е сложен така, за да запечати камерата подписа на заснемания под декларацията за съгласие.

Когато вратата най-накрая се отваря, някаква жена — според Сингъл цивилна следователка — влиза в стаята. Тя е миниатюрно създание: най-много метър и половина и петдесет кила с дрехите. Цялата е в пот. Сякаш току-що излиза от сауна. Блузата й е залепнала към гърдите. Под мишниците има влажни тъмни полукръгове. Лицето лъщи от тънък слой влага. На пояса носи пистолет, а в ръката — сива папка.

— Аз съм следовател Лорън Мюз — представя се жената.

Ама че бързо се развиват нещата, казва си Сингъл, като си спомня, че същата жена е разпитвала Мат преди няколко часа.

— Сингъл Шейкър — отвръща тя.

— Да, знам. Имам няколко въпроса към вас.

— Аз пък ще предпочета да не им отговарям точно сега.

Лорън още не може да овладее дишането си.

— И защо така?

— Аз съм действащ частен детектив.

— И кой е клиентът ви?

— Не съм длъжна да ви казвам.

— Няма такова нещо според закона.

— Познавам закона.

— Тогава?

— Тогава предпочитам да не отговарям на каквито и да било въпроси в настоящия момент.

Лорън пуска папката върху бюрото. Тя остава затворена.

— Значи отказвате да сътрудничите на Окръжната следствена служба.

— Нищо подобно.

— Тогава отговорете, моля, на въпроса ми: Кой е вашият клиент?

Сингъл се обляга назад. Протяга нозе и кръстосва глезените си.

— Да не сте паднала в плувен басейн?

— Това пък откъде ви хрумна? Защото съм мокра ли? Много остроумно, знаете ли. Ще трябва да си приготвя химикалка за случай, че измислите нещо още по.

— Хич не ви трябва — отвръща Сингъл, като посочва камерата. — Тя и без това ще запише всичко до последния звук.

— Не е включена.

— Не е ли?

— Ако искам да записвам, трябва първо да получа декларацията ви за съгласие.

— Има ли някого в стаята за наблюдение?

Лорън пренебрегва въпроса със свиване на рамене.

— Не ви ли е любопитно какво става с господин Хънтър?

Сингъл не кълве.

— Знаете ли какво? Няма да питам нищо, ако и вие сторите същото.

— Не вярвам да се получи.

— Вижте какво, инспектор… Мюз, нали?

— Да.

— За какво говорим в случая? Това е най-обикновено сбиване. В този хотел стават сигурно през ден.

— Да — казва Лорън, — но за вас именно това се оказва достатъчно сериозно, та да заплашите страничен човек с оръжие.

— Исках да стигна горе, преди да е станало още по-опасно.

— Откъде знаехте какво става?

— Моля?

— Сбиването е на петия етаж. Вие седите в кола отвън. Как разбрахте, че някой е изпаднал в беда?

— Мисля, че свършихме.

— Не, Сингъл, още не сме.

Погледите им се срещат. Сингъл не харесва видяното. Лорън придърпва стола и сяда.

— Последният половин час прекарах в стълбищната шахта на хотел „Хауърд Джонсън“. Тя не е климатизирана. Затова изглеждам така.

— Трябва ли да смятам, че ми е ясно за какво говорите?

— Не става дума за обикновено сбиване, Сингъл.

Сингъл забива поглед в папката.

— Какво е това?

Лорън изтръсква съдържанието на папката. Снимки. Сингъл въздъхва и поглежда една от тях. Мигом замръзва.

— Май го познавате?

Сингъл вижда две снимки. Първата е портретна. Няма две мнения по въпроса — мъртвият е Чарлс Тали. Лицето му прилича на смляно. Другата е на тяло в цял ръст. Тали е прострян върху нещо, което прилича на метални стълби.

— Какво е станало с него?

— Два куршума в лицето.

— Господи.

— Сега дали няма да проговорите, Сингъл?

— Нищо не знам във връзка с този случай.

— Казва се Чарлс Тали, но вие знаете това, нали така?

— Господи — повтаря тя.

Мъчи се да осмисли нещата: Тали е мъртъв. Как? Нали преди малко нападна Мат?

Лорън прибира снимките в сивата папка. Скръства ръце и се навежда над бюрото.

— Известно ми е, че сте наета от Мат Хънтър. Знам още, че малко преди да отидете в оня хотел сте се срещнала с него във вашия офис за кратък среднощен разговор. Бихте ли ми казали какво точно обсъждахте?

Сингъл поклаща глава.

— Вие ли убихте този мъж, госпожице Шейкър?

— Какво? Разбира се, че не съм.

— А господин Хънтър? Да не е той?

— Не.

— Откъде знаете?

— Моля?

— Аз дори не съм ви казала кога е убит. — Лорън накланя глава встрани. — Откъде бихте могли да знаете, че не е замесен?

— Не това имах предвид.

— А какво имахте предвид?

Сингъл въздъхва. Лорън не.

— Какво ще кажете за пенсионирания инспектор Макс Дароу?

— За кого?

Но Сингъл си спомня това име. Мат я бе карал да го проучи.

— Още един мъртвец. Вие ли го убихте? Или Хънтър?

— Не мога да разбера какво… — Сингъл скръства ръце. — Трябва да изляза оттук.

— Това няма как да се случи, Сингъл.

— Обвинявате ли ме в нещо?

— Всъщност да. Заплашила сте човек със заредено оръжие.

Сингъл се мъчи да запази самообладание.

— Това вече чух.

— Да, но сега не можете да се възползвате от вратичките в системата. Ще ви задържим до сутринта, когато ще бъдете изправена пред съда. Ще се възползваме от цялата пълнота на възможностите, които законът ни предоставя. В най-добрия за вас случай ще загубите лиценза си за правоспособност, обаче аз съм готова да се обзаложа, че ще получите и присъда.

Сингъл премълчава.

— Кой нападна господин Хънтър тази вечер?

— Защо не попитате него?

— Ще го направя. Защото — и това е твърде интересно — когато го открихме, той носеше бронзов бокс, както и електрошок. Върху бокса имаше прясна кръв. — Лорън отново накланя глава встрани по характерния си начин. — Когато излязат резултатите от ДНК-пробите, с чия кръв мислите ще съвпаднат?

На вратата се почуква. Лорън Мюз задържа още миг поглед върху Сингъл, преди да отвори. Мъжът, придружил Сингъл от участъка дотук, се появява на прага. В ръка държи мобилен телефон.

— За нея е — казва той, като сочи задържаната.

Сингъл поглежда Лорън. Нейното лице остава безизразно. Сингъл поема апарата и го поставя до ухо.

— Моля?

— Говори.

Шефът Малкълм Сюард.

— Случаят е особен, господине.

— В момента съм пред компютъра. Кажи ми номера на делото.

— Още нямаме такъв.

— Какво?

— При цялото ми уважение, сър, не мога да говоря в присъствие на хората тук.

Чува въздишката на Сюард.

— Познай кой ми се обади току-що, Сингъл. Познай кой се обади в три сутринта.

— Господин Сюард…

— Всъщност недей. Недей познава. Аз ще ти кажа, понеже е три сутринта и нямам никакво настроение за игрички. Ед Стейнбърг. Самият Ед Стейнбърг ми се обади лично. Знаеш ли кой е той?

— Да.

— Ед Стейнбърг е окръжният прокурор на Есекс.

— Знам.

— Освен това ми е приятел от двайсет и осем години.

— И това знам.

— Добре, Сингъл, значи сме на една и съща дължина на вълната. НЕД е бизнес. При това твърде успешен, или поне на мен ми се иска да бъде така. А неговата ефективност — нашата и твоята — зависи в голяма степен от сътрудничеството ни с тези хора. Така че когато Ед Стейнбърг ми се обади в три сутринта, за да ми каже, че се занимават с тройно убийство…

— Момент, моля — прекъсва го Сингъл. — Казахте тройно.

— Ето, виждаш ли? Дори представа нямаш колко надълбоко отиват нещата. Ед Стейнбърг, моят стар приятел, много държи на твоето сътрудничество. Това означава, че аз, твоят шеф, също толкова много настоявам да му сътрудничиш. Ясен ли съм?

— Май да.

— Май да? Да не искаш да кажеш, че се изразявам мъгляво, Сингъл?

— Налице са някои допълнителни фактори.

— Не и според Стейнбърг. Той ми казва, че в основата на цялата работа стои някакъв бивш затворник. Така ли е?

— Въпросният работи за Картър Стърджис.

— Адвокат?

— Не, помощник.

— Но е излежал присъда за непредумишлено убийство.

— Да, но…

— Значи няма какво да обсъждаме. Кажи им всичко, което представлява интерес за тях.

— Не мога.

— Не можеш. — В гласа на Сюард се появява заплаха. — Това не ми харесва.

— Нещата не са толкова прости, господин Сюард.

— Ами тогава дай да ги опростим, Сингъл. Имаш две възможности: или говориш, или си опразваш бюрото. Избирай веднага.

Той затваря. Сингъл поглежда Лорън. Тя се усмихва.

— Всичко наред ли е, госпожице Сингъл?

— От това по-наред — здраве му кажи.

— Чудесно. Защото докато ние с вас си приказваме, експертите ни са на път към офисите на НЕД. Възнамеряват да изпощят паметта на вашия компютър. Ще прегледат всичко в него файл по файл. Прокурор Стейнбърг в момента говори с шефа ви. Той ще научи какво сте проучвали напоследък, с кого сте говорили по телефона, къде сте ходили, върху какво сте работили.

Сингъл бавно се извисява над Лорън. Лорън не се отмества и сантиметър.

— Нищо повече няма да ви кажа.

— Сингъл.

— Какво?

— Седни си на задника.

— Предпочитам да остана права.

— Добре. Тогава хубаво си отвори ушите, понеже наближава краят на нашия разговор. Знаеш ли, че сме съученици с Мат Хънтър? Всъщност само в началното училище. Харесвах го. Той бе добро дете. И ако наистина е невинен, няма да намериш по-ревностен негов защитник от мене. Но понеже мълчиш така, е, Сингъл, това навежда на мисълта, че нещо криеш. Имаме бронзовия бокс на Тали. Знаем, че Мат Хънтър е присъствал на местопрестъплението днес. Знаем още, че се е замесил в някакво сбиване, произтекло в стая номер 515 — стаята на господин Тали. Освен това знаем, че господин Хънтър е яко подпийнал в два отделни бара тази нощ. Сигурни сме, че ДНК-анализите ще идентифицират кръвта върху бронзовия бокс като принадлежаща на господин Хънтър. И, разбира се, знаем, че господин Хънтър разполага със съдебно досие, от което става ясно, че той страда от склонност да се забърква в свади, в резултат от които някой остава мъртъв.

Сингъл въздъхва.

— Май искате да ми кажете нещо с всичко това?

— Разбира се, Сингъл, и то е следното: Наистина ли мислиш, че имам нужда от твоята помощ, за да го закова?

Сингъл започва да потропва с крак.

— Какво друго искате от мене тогава?

— Помощ.

— За какво?

— Кажи ми истината. Само това искам. Хънтър го смятай почти обвинен. Попадне ли един път в машината — бивш затворник и така нататък — пиши го бегал. Знаеш, че е така.

Тя наистина знае. Мат ще откачи. Затворят ли го, ще се побърка. Най-големият му страх ще се превърне в реалност.

Лорън я приближава малко.

— Ако ти е известно нещо, което може да му бъде от полза, сега е моментът да го кажеш.

Сингъл се опитва да направи обща оценка на положението. Почти е готова да се довери на това миниатюрно полицайче, но все пак има едно наум. Мюз се мъчи да изиграе ролята на доброто и лошо ченге на един път. Това е ясно и за най-последния левак и въпреки всичко Сингъл е готова да клъвне.

Ключова дума: почти.

Но Сингъл си дава сметка още и за това, че след като проникнат в служебния й компютър, ще стане твърде сложно. Последните файлове, в които е влизала, са снимката и клипът от клетъчния телефон на Мат. Снимка на убития. Клип, в който участват той и съпругата на Мат Хънтър.

Това ще са последните пирони в ковчега на бившия затворник.

Както правилно посочва инспектор Мюз, те разполагат вече с предостатъчно материални улики. Снимковият материал ще прибави липсващото звено: мотив.

Сингъл трябва да мисли и за собствената си кариера. Всичко това започна просто като приятелска услуга, като пореден случай. Но докъде може да продължи? Какво още е готова да пожертва? И ако Мат няма нищо общо с убийството на Чарлс Тали, няма ли нейното сътрудничество да помогне, ако го предостави доброволно още в самото начало?

Сингъл отново сяда.

— Имате ли нещо за казване?

— Трябва да се обадя на адвоката си, а после ще ви кажа всичко, което знам.

Загрузка...