Покварено сърце

44.

Не можех да си спомня да съм виждала черен барут в някои от работилниците, които Луси бе притежавала или в които бе работила. Не можех да си спомня да съм виждала и съвременния му заместител пиродекс. Племенницата ми винаги бе предпочитала най-новите технологии и се интересуваше от електроника и машини, откакто можеше да ходи. Не беше от хората, които биха били привлечени от стрелба с кремъчна пушка или с нещо, което се пълни през дулото. Никога не бе изпитвала особен интерес към старинните неща. По-скоро би прочела книга за физика, отколкото за история. Не колекционираше антики. Не бе особено сантиментална към миналото.

Луси си правеше сама мунициите и беше така, откакто бе започнала да стреля с нейните свръхмодерни оръжия. Винаги съм я учила, че безопасността е най-важна, и бих била много недоволна, ако тя работеше с черен барут. Той е леснозапалим. Крайно непредсказуем е и съм работила по достатъчно случаи с катастрофални експлозии, когато някой решава да си направи мръсна бомба и се озовава в моргата в найлонов чувал. Помня изненадата си в зората на кариерата ми, когато осъзнах, че първият въпрос в такива разследвания е кои са бомбаджиите сред жертвите.

Не винаги беше ясно от самото начало, че изкормените тела с откъснати ръце и глави, които преглеждах, са просто остатъци от зли намерения, които буквално са се взривили в лицата на престъпниците. От време на време лошите причиняват злини и на себе си. Не бих казала, че това е божествена справедливост. Но все пак май е.

— Колко гранули намери? — попитах Ърни, докато се чудех дали Кари знае какво сме открили. Или въпросните доказателства бяха оставени от нея нарочно? Защото беше възможно. Можеше да е станало точно така. Тогава дали се надяваше, че ще си направим изводи и ще предприемем действия? Не исках да действам по плана й. Не исках да й играя по свирката, но го правех дори когато си казвах да се въздържам. Не биваше да започвам, но го бях направила и синхронът не беше мой. Не аз го бях измислила. Не бях поканена. Бях примамена и въвлечена. Но на този етап това нямаше значение.

„I fatti contano piú delle parole.“ Още нещо, което казваше баща ми.

— Пет — отговори на въпроса ми Ърни. — Две в топчето боклук. Три в оперението, в боядисаната човешка коса, залепена за стрелата. Между другото, Джим трябва да тръгва за изслушване. Каза да му се обадим, ако имаме нужда от нещо друго.

Делата струват повече от думите. Демонстрирах го дори докато седях тук. Ако не исках да играя тази игра, трябваше да се върна преди часове на работното си място. Но аз не бях такава и Кари го знаеше.

— Току-що ти пратих няколко снимки — каза Ърни.

— Изчакай. — Влязох през вградения в таблото лаптоп и отворих снимките.

Бяха стократно увеличение на гранулите черен барут, които приличаха на парчета въглища, черни и с неправилна форма. При увеличение петстотин пъти изглеждаха като метеорити, достатъчно големи, че на тях да кацне ракета, нащърбени, едно с едно не си приличаше. Бяха примесени и с други остатъци, които приличаха на дебели кабели, въжета и кристали в ярки цветове. Боклукът е просто боклук, когато не го гледаме отблизо. При увеличение се превръща в съсипан свят от разрушени сгради и обиталища и разпадащи се остатъци от минали животи, сред които и на бактерии, буболечки и човешки същества.

— Е, със сигурност не прилича на бездимен барут, няма нищо общо с никой от произвежданите взривове, които съм виждала. — Запазих снимките в папка. — Онези гранули са с еднакви размери и форми, каквито не съществуват в природата. Не приличат на това, което ми показа току-що. Но трябва да попитам пак, Ърни. Стар или нов? Ами ако някой произвежда черен барут? Дали ще изглежда по същия начин както преди векове?

— Би могла да го произвежда — каза той, докато гледах как входната врата на къщата на Гилбърт се отваря. — Със сигурност може да си го забърква сама. Джим казва, че много хора, които си падат по тези неща, си го правят сами в днешно време: много е рисковано, но не е толкова трудно. Само селитра, сяра и въглерод, една-две капки вода — и готово!

Аманда Гилбърт излезе на верандата първа и през мен като земетресение премина чувство на обреченост.

— Когато изсъхне, го натрошаваш и го прекарваш през сито или каквото там имаш в кухнята, например гевгир за спагети. — Ърни продължаваше смъртоносния готварски урок, докато моите мисли не спираха да се блъскат в Кари Гретхен.

Колко жестоко и лукаво би било да прибегнеш към нискотехнологична буратна бомба с опасни добавки като сачми и пирони. Предпочитах да ме застрелят. Както и повечето хора. Кари без съмнение би се забавлявала от мисълта за такава мъчителна смърт. Или пък целта й беше да осакатява и измъчва, да тероризира, да къса парче по парче, крайник по крайник, скалп по скалп.

Гледах Аманда Гилбърт, Бентън и Марино, които говореха на предната веранда скрити от дъжда, докато Ърни ми разказваше за микроскопичните фрагменти, които смяташе за важни. Реши, че било възможно черният барут да е бил съхраняван в дъбови бурета. Можел да е от Войната за независимост или от Гражданската война. Освен ако не бил домашно направен. Черният барут, който намерил, не можел да е съвременен. Бе доста сигурен в това, но аз не бързах със заключенията. Ако в този ден се стараех за нещо, то бе да съм много внимателна с предположенията.

— Мисля си за външна постройка, за мазе. — Той отново искаше да знае дали сме претърсили навсякъде. — Важно е, че не намерих нищо от съвремието. Например нищо синтетично като полиестер или найлонови влакна.

— Проверихме мазето. — Гледах през страничния прозорец Аманда Гилбърт, която спореше с Марино на предната веранда. — Празно е. Не е заключено или запечатано. Достъпно е през дървена врата откъм двора.

— Може да е място, което преди е било оръжейна, а по-късно да е превърнато в нещо друго — предположи Ърни. — Просто го имай предвид, когато оглеждаш.

Аманда Гилбърт, Бентън и Марино слязоха по стъпалата и под кроткия дъжд. Казах на Ърни, че трябва да затварям.

От кадилака излезе шофьор. Големите му уши стърчаха изпод униформената шапка.

Видях го как отвори задната врата за Аманда Гилбърт и не се изненадах на неувереното му шофиране, на спирането и тръгването преди малко. Марино и Бентън се качиха при мен и Марино както обикновено седна отпред. Не каза нищо. Тръгнах след кадилака, като спазвах дистанция.

— Какво стана? — Карах бавно по наводнените плочи.

— Ужасно е ядосана. — Марино потупа джобовете си, както правеше, когато си търсеше цигарите. — Вероятно ще съди всички ни.

— Ето какво мога и ще ви кажа — обади се Бентън зад мен, докато минавахме покрай други старинни палати, в които живееха богатите съседи връзкари на Шанел Гилбърт.

Но преди да продължи, аз го прекъснах:

— Аманда даде ли някакво обяснение защо смята, че Луси има нещо общо с убийството на Шанел?

— Може би затова ФБР нахлуха в имота на Луси. — Марино се бе обърнал в седалката си, за да ме гледа, докато говорехме, и както винаги трябваше да му кажа да си закопчае колана. — С други думи, Ерин Лория е змията. Но това, което не мога да разбера, е как е могла да знае нещо толкова рано. Вие, идиоти, бяхте вдигнали хеликоптера си преди дори ние да разберем за убийството. — Това последното го каза на Бентън.

— Прав си. Не знаехме за убийството, но имахме представа за връзката — отговори Бентън.

— Каква връзка? — Спрях джипа на Братъл стрийт.

— Имаме записи от летищни камери за пътуването на Луси до Бермудите. Знаехме кога е кацнала там и кога се е върнала в Бостън. Знаехме, че Шанел Гилбърт е била в частния самолет с нея.

— Чакай малко. — Погледнах го в огледалото за обратно виждане и очите му срещнаха моите. — Луси е докарала Шанел от Бермудите?

— Да.

— И си напълно сигурен?

— Шанел Гилбърт е в декларацията й, Кей — каза той. — И когато са се качили в самолета на „Логан“, агентите са проверили паспортите, както можеш да очакваш. Няма съмнение кой е бил в самолета на Луси.

— Точно обратното. Според мен има много въпросителни кой е бил. — Съсредоточих се върху шофирането, внимавах да избягвам дълбоките локви и падналите клони.

Опитвах се да не се поддавам на това, което изпитвах. Достатъчно зле беше, че Луси може да се е срещнала с Шанел на Бермудите. Но ако Луси я бе докарала в Бостън, това вероятно правеше племенницата ми заподозряна за убийството й. Това би обяснило част от случилото се днес. Но не вярвах, че обяснява всичко.

— Напълно сигурни ли сме, че Шанел е била в самолета? — попитах пак. — А не някой, който се е преструвал на нея? Или може би трябва да се зачудя дали някой не се е правил на Шанел Гилбърт. Кой по дяволите е убит, ако не е тя?

— Сигурни сме в самоличността й — каза Бентън, което не бе никакъв отговор. Той може да беше сигурен в нейната самоличност, но това не означаваше, че казва истината.

— Тя за вас ли работеше? — попитах направо. — Служител на ФБР под прикритие?

— Не за нас. Но с нас.

— Оставам с впечатлението, че след като се е уволнила от флота, не се е занимавала само с фотография — отвърнах кисело и нападателно. — Но е напълно възможно да е страдала от посттравматично разстройство. Мога да си представя, че работата за някоя разузнавателна служба като ЦРУ може да е много стресираща. Кога с Луси са били в самолета?

— Кацнали са на „Логан“ онзи ден, в сряда — каза Бентън.

— Предполагам, че сте проверили кетъринга освен декларацията — отвърнах.

— Защо питаш?

— Знаете ли каква храна е поръчала Луси за гостенката?

— Кафяв ориз със скариди. — Очите му бяха впити в моите в огледалото. — Както обичайните неща, които Луси обикновено има в самолета. Ядки, свежи зеленчуци, хумус, тофу. Постоянното й меню.

— Някой е ял студена китайска храна? Не че и аз не съм го правил хиляди пъти направо от кутията — каза Марино. Забавих, защото водата плисна под шасито на джипа. — Но не и в частен самолет. Луси няма голяма кухня и отказва да има стюардеса на борда. Но китайско ми се струва странен избор за кетъринг.

— Стомашното съдържимо на Шанел е скариди, ориз и зеленчуци, но времето не отговаря — казах. — Храната бе в много начален стадий на смилане. Със сигурност не я е изяла по време на краткия полет от Бермудите до Бостън. Но се чудя дали не я е занесла у дома за по-късно. Ако не е идвала в къщата от месеци, както твърди майка й, тогава в хладилника не би трябвало да има нищо за ядене.

— Точно това видяхме, докато оглеждахме кухнята — съгласи се Марино.

— С изключение на пресните сокове. Можем просто да приемем, че са нейни, но подозирам, че не са — отвърнах. — В колко часа е кацнал самолетът на Луси?

— Малко след един следобед — каза Бентън. — И си права. Шанел не е яла в самолета. Пилотите си спомнят, че е носела част от поръчаната храна със себе си. Трябвало да й намерят торбичка.

— Говорил си с пилотите. — Хванах се за това, което току-що бе казал, и той млъкна, сякаш за да прецени коя информация не би искал да сподели. Накрая каза:

— Да.

— Любопитна съм какво те е подтикнало да го направиш, Бентън. Какво си се надявал да откриеш? Разпита ли ги за Шанел Гилбърт? Или въпросите ти бяха за Луси и това, което митничарите може да са търсили в самолета й?

— Не бяха митничари. Бяха от Агенцията за борба с наркотиците.

— Разбирам. Е, историята става все по-жалка и обидна. Нека позная. Хората от Агенцията за борба с наркотиците са се появили там, защото са имали съмнения, че Луси е намерила начин да се сдобие с медицинска марихуана за умиращата сестра на Джанет?

— Изглежда, че Луси я е взела от Шанел Гилбърт.

— Тогава как се е озовала в старата дървена кутия в гардероба? — попита Марино. — Кой, по дяволите, я е сложил там, щом Шанел не е идвала от миналата пролет?

— Миналата пролет Луси и Джанет разбраха, че ще имат нужда от нещо, което да помогне на Натали. Това, което сте намерили, може да е в дървената кутия оттогава — каза Бентън. — Друго нищо не знам.

— И това е обяснението откъде Джанет, Луси и Шанел се познават? — попитах. — Заради Натали и медицинската марихуана?

— Не — отвърна Бентън. — Медицинската марихуана е случайност. Тя няма нищо общо със запознанството им, но после се оказва нещо, което ги свързва. Отново заради Натали.

Започвах да се чудя дали Джанет не е запознала Луси с шпионин. Запитах се защо Джанет би познавала такъв човек.

— Майка й трябва да я е взимала от Калифорния — каза Марино.

— Мисля, че Шанел е била напълно способна да си намери каквото й е трябвало — каза Бентън. — Но за да ти отговоря, Кей — погледна ме в огледалото, — Луси е прекарвала „стоката“ до Вирджиния. Смята се, че тя я е доставяла на Натали в месеците преди да умре.

— Може би федералните трябва да отделят време и ресурси на истинските престъпления? — отвърнах му. — Колко по-различен би бил тогава светът.

— За щастие не са намерили контрабанда или оръжие, когато са претърсвали самолета на Луси — каза Бентън.

— Какво значи това, по дяволите?! — възкликна Марино. — Вашите задници от ФБР просто се опитват да й заложат капан, като се докопат до каквото и да е? Защото така изглежда.

Бентън нямаше отговор на това. Поне не такъв, който да е готов да даде. Но бе споменал това, в което се съмнявахме от самото начало. Не бях изненадана, но беше брутално да го чуя да го потвърждава така направо. ФБР смяташе, че Кари Гретхен е диаболична хитра измислица на Луси, която тя е сътворила, след като бе напуснала държавната си работа. Натиск. Манипулации. Сътресения в личния живот, който и без това бе сложен. И Луси ставаше нестабилна. А тя от малка си беше нестабилна.

„И нека си го признаем, тя е социопатка, Кей.“